Решение № 10773 от 03.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10773 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20241110169680 по описа за 2024 година

Предявени са следните обективно кумулативно съединени установителни искове:

1/ установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между ищеца и „**********“ ЕООД, че Договор за потребителски кредит №******** от 27.05.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност – да бъде прогласена за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК клаузата, регламентираща компонентите, които се включват в ГПР в чл. 4 от договора, и невключването на вноската за поръчител;

2/ установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено между ищеца и „**********“, че Договор за предоставяне на гаранция № *******/27.05.2024 г. е недействителен поради заобикаляне на закона, евентуално поради противоречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност – да бъде прогласена за недействителна калузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;

3/ насрещен осъдителен иск от „**********“ ЕООД срещу К. Д. С. с правно основание чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за плащане на сума в размер на 5 612.70 лева, ведно със законната лихва от 27.10.2025 г. до окончателното изплащане;

Ищецът твърди, че на 27.05.2024г. сключил с ответното дружество „**********“ ЕООД Договор за потребителски кредит №******** за отпускане на заем в размер на 7 000 лв. срещу задължение да върне сума в общ размер от 9 450 лв. Сочи, че съгласно чл.4 от договора годишният процент на разходите по кредита /“ГПР“/ бил в размер на 49,66 %, но тъй като в договора не било посочено от какви разходи същият се формира, за длъжника оставало неизвестно точното оскъпяване по кредита. Отбелязва, че в чл.5 от договора било уговорено кредитът да бъде обезпечен с поръчителство, предоставено от „*******” в полза на ответника, като твърди, че без осигуряване на поръчителство нямало как да бъде сключен договор за кредит с ответното дружество. Поддържа, че подписването на договора за 1 гаранция на практика се явява част от сключването на договора за кредит, поради което същите следва да бъдат разглеждани като едно цяло. Сочи, че обвързаността между двата договора, отнемаща правото на избор на потребителя, както и високият размер на възнаграждението за поръчителство се намират в противоречие с принципите за добросъвестност, справедливост и еквивалентност на насрещните престации. Твърди, че щом поръчителството е задължително условие за получаване на кредита, то компонентът „вноска гарант“ представлява общ разход по смисъла на дадената в §1, т.1 от ДР от ЗПК легална дефиниця и като такъв следва да бъде отчетен при формиране на ГПР. Счита, че при включването му в ГПР последният би надвишил допустимия от закона максимум. Излага съображения относно нищожността на договора за поръчителство. Поддържа, че сключването на такъв договор от длъжника и трето лице-поръчител е лишено от правно основание, а уговорката, че кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на добрите нрави и прави кредитното правоотношение неравноправно по смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Сочи, че задължението на кредитора да извърши предварителна оценка на кредитоспособността на кредитополучателя има за цел да предпази потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, като поставянето на изискване за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение прехвърля риска от неизпълнение на това задължение върху длъжника. Твърди, че доколкото т.нар.

„бързи кредити“ предполагат спешна нужда от финасови средства, поставянето на изискване за осигуряване на обезпечение превръща сключването на договора за поръчителство в задължително условие за получаване на кредита. Счита, че поставянето на подобно условие, както и уговарянето на възнаграждение на поръчителя в по-висок размер от този на отпуснатата в заем сума говори за недобросъвестност на кредитополучателя и води до неравноправност в отношенията между страните. Посочва, че двата договора- за кредит и за гаранция, са не само свързани, но и възнаграждението по единия /за предоставената гаранция/ е предвидено да се заплаща с вноските по другия /кредита/. Твърди, че дори и да се приеме, че договорът за поръчителство е самостоятелен, съответно действителен на собствено основание, то нищожността на кредитната сделка води до невъзможност същия да породи правни последици, тъй като липсва дълг, който да бъде обезпечен. Въз основа на всичко изложено счита, че както целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, така и договорът за поръчителство е недействителен, поради което отправя искане за уважаване на предявения иск. В условията на евентуалност, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни отделни клаузи от двата процесни договора, а именно чл. 3,ал. 1 от договора за поръчителство и невключването на вноската за гарант в ГПР по договора за кредит Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на иска. Ответникът поддържа, че поръчителството от ********** /******/ не е задължително условие за сключване на договора за кредит. Твърди, че ********** е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в ******, която предоставя услуги съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт и е вписана под №***** в нарочния регистър на БНБ. Поддържа, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което дружуеството не е страна. Поддържа, че ищецът сам е избрал ********** като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси подал заявление за кредит. Сочи, че същият получил преддоговорната информация по имейл, както и документи от **********, вкл. договор за гаранция, като чрез SMS потвърдил желанието си да сключи договора. Поддържа, че ищецът не е бил въведен в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. Излага съображения, че разходът за обезпечение не се включва в ГПР по кредита, тъй като касае услуга с незадължителен характер, предоставена от трето лице. Поддържа, че посоченият в договора ГПР е в съответствие с чл.19, ал.4 ЗПК. Твърди, че потребителят е имал достатъчно време да избере обезпечение, както и право да се откаже от договора. Отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответника „**********“, в който се навеждат твърдения за неоснователност на претенцията. Посочва, че договорът 2 съответства на законовите изискания и кредитополучателят е бил информиран надлежно за задълженията и конкретните разходи, които биха възникнали. Изтъква, че ищецът не е заплатил предвидената в договора гаранция. Отправя искане към съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

В насрещната искова молба, подадена от „*******“ ЕООД, дружеството твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ******** от 27.05.2024 г.

Поддържа, че ищецът е заплатил част от главницата в размер на сумата от 1 387.30 лева, като непогасена към момента е сума в размер 5 612.70 лева. Въз основа на изложеното претендира незаплатения остатък в размер 5 612.70 лева, ведно със законната лихва от предявяване на насрещната искова молба до окончателното плащане.

В рамките на законоустановения срок ответникът по насрещния иск К. С. е депозирал отговор, с който оспорва основателността на предявения иск. Поддържа, че процесният договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК, с оглед на което дължи само чистата стойност на кредита, но не и други разходи и лихви, за което излага подробни аргументи.

Изтъква, че ищецът разполага с друг ред за защита. Моли искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото Договор за предоставяне на потребителски кредит от 27.05.2024 г. и преддоговорна информация, обективирана в Стандартен европейски формуляр (СЕФ), се установява, че на 27.05.2024 г. между „**********“ ЕООД, като заемодател, и К. Д. С., като заемател, е сключен договор, по силата на който ответното дружество е отпуснало в заем на ищеца сумата от 7000 лв., със срок на заема от 18 месечени вноски, считано от датата на превеждане на сумата на заема, или до 26.06.2024 г.

Предвидено е, че заемателят се задължава да върне заема с плащане на месечни вноски, извършено на падежната дата. Кредитът е отпуснат при лихвен процент – 23.33 %, фиксиран годишен лихвен процент – 23.33 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 49.66 % и общ размер на всички плащания – 9 450.00 лв., която сума включва и възнаградителна лихва в размер на 2 450.00 лв.

Съгласно чл. 5 от договора за предоставяне на финансови услуги заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******” в полза на ответното дружество.

Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договорът за заем. Посочено е, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.

Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „************* публично достъпни на интернет страницата на ответника – https://process.ferratum.bg/sites/ferratum.bg/files/gtc_ml.pdf.

В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние на „**********“ ЕООД (Общите условия) е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен заемът от дружеството, кандидат заемателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството физическо лице.

В т. 5.4. е предвидено, че кандидат заемателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в молбата за заем, като предложеното обезпечение не задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от кандидат заемателя заем (т. 5.5.). Оценката на кредитоспособността се увеличава по един и същи начин, независимо от това дали е одобрен 3 поръчител или гарант. В част 4, т. 4.3. от СЕФ е посочено, че при кандидатстване кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора, за да обезпечи задълженията си по договора за кредит, като ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 7 420.00 лв.

По делото е представен и приет Договор за гаранция (поръчителство), сключен между К. Д. С., като клиент, и „*******” p. l. c., със седалище и адрес на управление в ***********, като гарант, което дружество се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията на кредитополучателя спрямо заемодателя ********* ЕООД по сключения договор за заем № ********. Уговорено е между страните, че за поетата гаранция К. С. дължи на гаранта такса за предоставяне на гаранция в размер на 7 420.00 лв. С подписване на договора клиентът потвърждава, че е кандидатствал за отпускане на заем от заемодателя, като обаче не е предложил за негов поръчител друго частно лице, вместо което в срока на договора за гаранция ще използва предоставената от гаранта гаранция (под формата на поръчителство), за обезпечаване на задълженията на клиента, произтичащи от договора за заем. Клиентът се задължава да заплати на гаранта такса за предоставянето на гаранцията, която да преведе по банковата сметка на гаранта, в размер и по начин, посочен в Общите условия. Съгласно т. 16.2. от Общите условия, в случай, че дружеството заемодател получи плащане от заемателя, което не е предназначено за 3 дружеството, същото има право (а) в случай, че идентифицира за кого е предназначено плащането (получателя на плащането) да го преведе директно на получателя му като уведоми за това заемателя или (б) в случай, че не успее да идентифицира за кого е плащането – да се свърже със заемателя и да го уведоми за полученото плащане.