Определение № 5097 от 07.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5097 гр. София, 07.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002101714 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. К., подадена чрез процесуалния представител адв. К. Д. от АК – П., против решение № 1645 от 21.12.2022 г. по въззивно гр. д. № 2751/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу К. А. Ч. иск с основание чл.109 ЗС и присъдените разноски.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост. С изложението по чл. 284, ал 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване поради произнасянето от въззивния съд по въпроси, в противоречие с тълкувателни решения на ВС и ВКС – сочещо на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Бланкетно се релевира основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. Касаторът моли въззивното решение да се отмени в обжалваната част и за присъдените разноски, като делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив със задължителни указания. Претендира разноски за касационното производство.

Ответната страни по касационната жалба – ответник в производството К. А. Ч., чрез процесуалния си представител адв. Х. М. от АК – П., с писмен отговор оспорва жалбата.

Възразява, че липсват предпоставки за допускане на касационно обжалване, като счита, че въпросите, формулирани в изложението на касационните основания, не обуславят правните изводи на съда. При условията на евентуалност излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли касационното обжалване да не се допуска, а ако бъде допуснато, жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за касационното производство.

1

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 2574 от 20.12.2022 г., постановено по гр. д. № 11054/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III гр. състав, в обжалваните пред въззивния съд части, с които е отхвърлен предявения от Д. К.

К. против К. А. Ч., иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне сграда с площ от 44 кв. м, построена в източната част от УПИ *-*, кв. 2 по плана на [населено място], общ. Р., както и пристройка, долепена към сградата на ответника и към жилищната сграда на ищцата в същия поземлен имот, както и е осъден К. А. Ч., да заплати на Д. К. К., по предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3475 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по отношение на притежаваната от ищцата двуетажна жилищна сграда, разположена от северозападната част от УПИ *-* в кв. 2 по плана на [населено място], общ. Р., вследствие на виновното противоправно бездействие на ответника, изразяващи се в напукан и компрометиран таван, пукнатини по стените и компрометирана мазилка на втория етаж, мухлясали стени и таван на складовото помещение на първия етаж, както и пукнатини по стените и нарушена цялост на мазилката на целия първи етаж от жилищната сграда. С решението въззивният съд е осъдил К. А. Ч. да заплати на Д. К. К. сумата от 500 лв. разноски по делото, съответно и Д.

К. К. да заплати на К. А. Ч. сумата от 850 лева разноски по делото.

С предявеният негаторния иск в настоящото производство, ищцата цели да защити правото си на собственост по отношение на притежаваната от нея жилищна сграда, построена в северозападната част на УПИ *-*, кв. 2 по плана на [населено място], общ. Р., от твърдяното поддържано от ответника противоправно състояние, изразяващо се в незапазване целостта на притежаваните от него две постройки – сграда с площ от 44 кв. м, построена в източната част на парцела и на общ зид с къщата на ищцата, и постройка, залепена към сградата на ответника и към тази на ищцата. В исковата молба се твърди, че сградата от 44 кв.м. на ответника е в много лошо физическо състояние, с реална опасност да рухне и да унищожи или сериозно да увреди нейната собствена сграда. Твърди се също, че дъждовните води от притежаваните от ответника сграда и постройката към нея, поради липса на отводнителна инсталация, наводняват жилищната сграда на ищцата и й причиняват значителни щети.

Твърди, че многократно е подавала жалби, но ответникът отказвал не предприемал никакви СМР за да отстрани това вредно въздействие върху имота й. Наведени са и доводи, че и двете постройки на ответника са незаконни и без траен градоустройствен статут. В подадена уточнителна молба от 21.09.2020 г. по първоинстанционното дело, ищцата твърди, че жилищната сграда се наводнява от постройката на ответника поради денивелация на терена. Ищцата поддържа, че вследствие на бездействието от страна на ответника не може пълноценно да упражнява правото си на собственост по отношение на жилищната сграда, като част от нея станала необитаема. Искането, отправено както в исковата молба, така и в уточнителната молба, е да бъде осъден ответникът да премахне сградата от 44 кв. м и 2 постройката, долепена както до тази сграда, така и до сградата на ищцата. Така твърдените факти и претендираните от тях права са обективирани в проекта за доклад по делото на първоинстанционния съд, съгласно мотивната част на определението му от 04.12.2020 г. по чл. 140, ал. 3 ГПК. В първото проведено заседание по делото процесуалният представител на ищцата е заявил, че няма възражения по доклада, а по искане на ответника е прието с доклада на съда по чл.146 ГПК, че е спорен факт между страните дали сградите им в имота имат общ зид.

Ответникът оспорва неговите сгради да причиняват щети на къщата на ищцата, възразява, че състоянието на покрива на къщата на ищцата причинява стичането на дъждовната вода върху неговата сграда и оттам възникват течовете в двете къщи, че сградата му е търпим строеж по смисъла на ЗУТ, че е извършил в хода на делото през м.10.2020 г. текущ ремонт на покрива си с което е елиминирал предпоставки за течове.

От фактическа страна е установено, че касаторът е собственик на 1/2 идеална част от дворно място в [населено място], с площ от 380 кв.м. по скица, а по нотариален акт 360 кв. м, представляващо парцел *-пл. № * от кв. 2, заедно с едноетажна със сутерен жилищна сграда, построена в северозападната част на парцела, а ответникът по касация е собственик на жилищна сграда с площ от 44 кв. м, състояща се от сутерен и етаж, както и стопанска постройка с площ от 10 кв. м, която е долепена до северната страна на жилищната сграда, ведно с 1/2 идеална част от УПИ *-*, кв. 2 по действащия КРП на [населено място], ведно с правото на реално ползване на североизточната част от описания недвижим имот, която е оградена със самостоятелна ограда и е с вход от източната страна на дворното място, на основание разпределено право на ползване съгласно протокол от 28.03.1963 г. по гр.д. № 176/1963 г. на ПНС.

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че собствената на ответника жилищна сграда с площ от 44 кв.м. се е намирала в изключително лошо фактическо състояние. Съгласно констативен протокол за извършен на 29.03.2016 г. оглед на процесната сграда от експерти от Община Родопи, е установено, че сградата се нуждае от заздравяване и основен ремонт, като е дадено предложение за извършване на необходимите СМР. На 11.08.2017 г. също е извършен оглед от комисия към Община Родопи на процесната сграда, и видно от съставения констативен протокол, общата конструкция сградата задоволително понася вертикалните товари, на които е подложена. Извършен е оглед и на двуетажната жилищна сграда, собственост на ищцата, като е констатирано, че в преддверието, зад входната врата има следи от теч по стените и тавана, вследствие на което са се появили пукнатини по тавана. Липсата на добро отводняване и задържането на вода, при валеж и снеготопене, особено в контактната зона с жилищната сграда на К. Ч., води до теч по стените на сградата на ищцата. Комисията е предложила по отношение на сградата на ответника да се изчака издаването на разрешение за строеж и одобряване на инвестиционен проект, за да може да се извършат предвидените в проекта СМР. По отношение на сградата на ищцата е посочено, че същата се нуждае от минимум текущ ремонт. С разрешение за строеж № 689/15.09.2017 г., издадено от Община Родопи, е разрешено на К. А. Ч., съгласно одобрен инвестиционен проект от 08.09.2017 г. на гл. архитект на Община Родопи, 3 извършването на ремонт на жилищна сграда със ЗП от 51,50 кв. м в УПИ *-*, кв. 2 по плана на [населено място]. Разрешението за строеж е обжалвано от ищцата и отменено от Върховния административен съд с решение от 12.03.2020 г. по адм. д. № 7019/2019 г.

Въззивният съд е приел, че спорът между страните е концентриран върху това законни ли са построените сгради, собственост на ответника, създават ли и какви пречки пред необезпокояваното ползване на собствената на жалбоподателката сграда, както и представляват ли тези пречки достатъчно основание, за да се наложи тяхното премахване и разваляне до основи, с каквото искане е сезиран съдът. Въззивният съд е споделил съображенията на първоинстанционния съд, че обстоятелството дали сградата е законно построена и дали е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ е въпрос, ирелевантен за настоящия правен спор. Като е съобразил становището, възприето в т. 3 от ТР № 4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, относно двете предпоставки за основателност на иска по чл.109 ЗС, решаващият съд е приел, че само фактът, че постройката е незаконна, не води до извода за неговата основателност, и е определил като съществен за изхода на спора въпроса дали правото на собственост на ищцата е засегнато до степен, налагаща цялостното премахване постройките на ответника. Прието е за установено, че сградата на ищцата и тази на ответника имат общ зид, а не са долепени на фуга една към друга. И двете сгради са строени около 1920-1930 г., т. е. те са на около 90 години, но въпреки това конструкциите им са в задоволително състояние и могат да понесат вертикални товари. Това се отнася и самостоятелно за сградата на ответника, чието състояние е лошо и налага извършването на ремонтни дейности. Заключението на в.л.Х. по съдебно-техническата експертиза в първоинстанционното производство, е кредитирано като пълно, обективно и компетентно при преценката му по чл.202 ГПК, изготвено въз основа на непосредствени впечатления на вещото лице от извършени огледи на имотите на страните, и на правилата на формалната и житейска логика, без данни за съмнение в достоверността на изводите, които са съответни и на събраните по делото доказателства. От него е установено още, че вследствие на течове от покрива на сградата на ответника са нанесени вреди в сградата на ищцата. Установено е, че през есента на 2020 г., след завеждане на делото, ответникът е извършил ремонт на покривната конструкция, след който се предотвратява причината за наводняването и задържане на влага в имота на ищцата, което, в съвкупност с установеното, че може да понесе вертикален това, е довело до решаващ извод, че за сградата от 44 кв.м. няма опасност от самострутване и не е налице твърдяното от ищеца поддържане от страна на ответника на противоправно състояние, като самия факт на нуждата от ремонт на тази сграда не обуславя искането за премахването й. По отношение на постройката от 10 кв.м., долепена до сградата на ответника, е прието ищцата да не е доказала наличие на пречене, а самостоятелно фактът дали е незаконен строеж не може да обуслови основателност на иска. Отчитайки и поведението на ответника в годините да предприеме действия да ремонтира притежаваните от него постройки (макар издаденото му строително разрешение през 2017 г. да е отменено по жалба на ищцата), и извършения ремонт в хода на делото, довел до спиране на течовете в двата имота, съдът е приел, че поведението му показва намерение да поддържа имота си и да пресече опасност от самосрутване, поради 4 което искането за премахване на двете постройки на ответника е неоснователно. По тези съображения е формиран краен решаващ извод за неоснователност на исковете за премахване на двете постройки, собственост на ответника, обусловен от недоказването, от страна на ищцата, че ответникът пречи да упражнява правото си на собственост по отношение на притежавания от нея недвижим имот, като създава пречки, по-големи от обикновените, които да налагат цялостното премахване на сградите.