Определение № 13378 от 19.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13378 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502330 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С решение № 18660/16.10.2025 г. по гр.д. № 41936/2022 г. на Софийския районен съд:

- е върната исковата молба с вх. № 3703/29.02.2012 г., подадена от В. Б. Д. срещу Х. Б.

Д. и В.М. Д.а, в частта, с която се иска прогласяване нищожността на сключения между П.П.

Д.а, като прехвърлител, и Х. Б. Д. и В.М. Д.а, като приобретатели, договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 6, т. І, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа на нотариус В.Я., вписана под № 265 в РНК, за разликата над ½ част до пълния предявен размер от 2/2 части, като недопустима, и е прекратено производството в тази част;

- отхвърлен е предявения от В. Б. Д. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД против Х. Б. Д. и В.М. Д.а за прогласяване за ½ част нищожността сключения между П.П.

Д.а, като прехвърлител, и Х. Б. Д. и В.М. Д.а, като приобретатели, договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се на ****, ул. ****, гр. София, срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в в нотариален акт № 6, т. І, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа на нотариус В.А., вписана под № 265 в РНК, поради липса на основание, като неоснователен.

Ищецът В. Б. Д. е обжалвал решението във всичките му части и по въззивната му жалба с вх. № 365623/07.11.2025 г. е било образувано гр.д. № 1925/2026 г. на Софийски градски съд. С постановеното от СГС определение от 02.03.2026 г. е прекратено производството по делото като преждевременно образувано – поради наличието на инкорпорирана във въззивната жалба частна жалба срещу частта от първоинстанционното решение, с която върната частично исковата молба и прекратено производството по делото в тази част.

1

Настоящото производство е образувано въз основа на горепосоченото определение от 02.03.2026 г. по гр.д. № 1925/2016 г. на СГС и същото има за предмет частната жалба на ищеца В. Б. Д. /инкорпорирана във въззивната му жалба вх. № 365623/07.11.2025 г./, срещу частта от решение № 18660/16.10.2025 г. по гр.д. № 41936/2022 г. на Софийски районен съд, с която е върната исковата му молба по предявения от него срещу Х. Б. Д. и В.М. Д.а иск за прогласяване нищожността на сключения между П.П. Д.а, Х. Б. Д. и В.М. Д.а договор за прехвърляне на 4/6 идеални части от недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 6, т. І, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа на нотариус В.Я., в частта за разликата над ½ част от имота, предмет на този договор.

В жалбата се излага възражение за неправилност на извода на първоинстанционния съд за частична недопустимост поради липса на правен интерес на предявения иск за прогласяване нищожността на сделката за над ½ част от нея. Изтъква се, че ищецът като наследник на прехвърлителя П. Д.а по процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, по който договор приобретател е ответникът Х.

Д., има правен интерес да иска прогласяване нищожността на цялата сделка, тъй като с обявяването на договора за нищожен ще се върне в патримониума на наследодателя цялото имущество, предмет на сделката, в резултат на което по силата на наследственото правоприемство той ще придобие полагащата му се ½ част от това имущество. Въззивникът излага съображение, че доколкото нищожната сделка изначално не поражда никакви правни последици за която и да е от страните по нея и за третите лица, е невъзможно обявяването на частична нищожност на сделката, при която тя да поражда действие за едно лице, а за друго – не. С оглед на това жалбоподателят счита за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за допустимост на иск за нищожност само за частта от наследството на ищеца, т.е. за половината от сделката, като изтъква, че такъв извод би бил правилен единствено при иск за унищожаване или разваляне на сделката, какъвто не е настоящият случай. В жалбата се излагат и оплаквания срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск, като постановено при непълен и неправилен анализ на събраните по делото доказателства, довел до погрешни правни изводи. Иска се да се отмени изцяло решението на районния съд и да се постанови ново, с което се уважи предявения иск.

Въззиваемите Х. Б. Д. и В.М. Д.а с писмения си отговор оспорват жалбата. Навеждат довод, че за прекратената част липсва правен интерес от страна на ищеца, тъй като ½ ид. част от наследството, оставено от П. Д.а, е получено от ответника Х. Д. като неин законен наследник, а в останалата му част решението е законосъобразно.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Жалбоподателят В. Б. Д. е подал в Софийски районен съд искова молба, с която срещу Х. Б. Д. и В.М. Д.а е предявил иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключен договор за прехвърляне на идеални части от недвижим имот – апартамент № 11,ет. 3, вх. 2, находящ се в бл. 111 на ул. „Суходол“ № 2 в гр. София, срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нотариален акт № 6, т. І, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. на нотариус В.А., вписана под № 265 в НК, поради липса на 2 основание, иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на сключения договор поради неизпълнение от приобретателите, както и иск за делба на същия имот.

По исковата молба е образувано гр.д. № 10919/2012 г. на СРС. С определение от 09.03.2012 г. по гр.дело № 10919/2012 г. е разделено разглеждането на предявените от В. Б.

Д. срещу Х. Б. Д. и В.М. Д.а искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.34 от ЗС от този с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, като е постановено, че производството продължава с разглеждане на исковете с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.34 от ЗС, а исковата молба в частта по предявения иск с правно основание чл. 87,ал.3 от ЗЗД е докладвана на Председателя на СРС. Въз основа на това определение по подадената искова молба, в частта, с която е предявен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД, е образувано гр.д. № 13387/2012 г. на Софийски районен съд, по което е постановено решение от 30.01.2016 г., с което искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е отхвърлен, а с въззивно решение от 31.08.2020 г. по гр.д. № 15868/2016 г. на Софийски градски съд първоинстанционното решение е потвърдено. С решение № 60293/15.06.2022 г. по гр.д. № 10/2021 г. на ВКС е обезсилено въззивното решение по гр.д. № 15868/2016 г. на СГС и делото върнато за ново разглеждане с указание - при наличието на данни, че производството по гр.д. № 10919/2012 г. на СРС по предявения иск за нищожност на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, спорът по който е преюдициален по отношение на спора по иска с правно основание чл. 87, ал.п 3 от ЗЗД, не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, да спре производството по делото.

С определение от 29.07.2012 г. по гр.д. № 10919/2012 г. по гр.д. № 10919/2012 г. на СРС е разделено на основание чл. 201, ал. 2 от ГПК разглеждането на предявените от В. Б.

Д. срещу Х. Б. Д. и В.М. Д.а иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД от иска с правно основание чл. 34 от ЗС за разглеждане в отделно производство, като искът за делба по чл. 34 от ЗС е оставен за разглеждане в производството по гр.д. № 10919/2012 г., съответно е разпоредено да се изготви препис от материалите по делото за образуване на ново производство по иска с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД.

Въз основа на горното определение е образувано гр.д. № 41936/2022 г. на Софийски районен съд и същото има за предмет предявения от В. Б. Д. срещу Х. Б. Д. и В.М. Д.а иск с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 4 от ЗЗД за обявяване за нищожен поради липса на основание на договор за прехвърляне на идеални части недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между П.П. Д.а от една страна, и Х. Б. Д. и В.М. Д.а от друга, обективиран в нотариален акт № 6, т. І, рег. № 1054, дело № 6/22.02.2011 г. на нотариус В.А., вписана под № 265 в НК. Този иск е предявен от ищеца В. Б. Д. в качеството му на наследник на прехвърлителката П.П. Д.а по договора, чиято нищожност се претендира, срещу приобретателите по този договор Х. Б. Д. и В.М. Д.а. Видно е от представеното удостоверение за наследници на П. Б.а Д.а, че същата е починала на 05.12.2011 г. и нейни наследници по закон за синовете й – ищецът В. Б. Д. и ответника Х. Б. Д..

С постановеното по делото решение 18660/16.10.2025 г. Софийският районен съд е приел, че ищецът В. Б. Д., доколкото е един от наследниците на прехвърлителя П. Д.а по 3 договора за издръжка и гледане, то същият може да иска прогласяване нищожността на този договор единствено съобразно дела си в наследството на П. Д.а, който дял е ½ ид. част. Въз основа на това съдът е направил извод, че за ищеца липсва правен интерес да иска прогласяване нищожността на целия договор, доколкото съобразно правата си в наследството, той може да иска прогласяване нищожността на договора само за ½ част от прехвърлените с договора права. С оглед на това с решението си съдът е върнал подадената от В. Б. Д. срещу Х. Б. Д. и В.М. Д.а искова молба в частта й, с която се иска прогласяване нищожността на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,обективиран в нотариален акт № 6, т. І, рег. № 1054, дело № 6 от 22.02.2011 г. по описа на нотариус В.Я., вписана под № 265 в РНК, за разликата над ½ част до пълния предявен размер от 2/2 части, като недопустима, и е прекратил производството в тази част. Отхвърлил е като неоснователен иска за прогласяване за ½ част нищожността на този договор поради липса на основание.

Прекратителната част на решението № 18660/16.10.2025 г. по гр.д. № 41936/2022 г. на Софийски районен съд е предмет на настоящата въззивна проверка по подадената от ищеца въззивна жалба, която в тази й част има с характер на частна жалба.

Изводът на първоиностанционния съд, че за ищеца липсва правен интерес да иска прогласяване нищожността на целия договор и че той може да иска прогласяване нищожността на договора само за ½ част от прехвърлените с договора права, е неправилен.

Правният интерес на ищеца да иска обявяване за нищожен на сключения от наследодателя му договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледан произтича от качеството му на наследник на прехвърлителя, тъй като обявяването на договора за нищожен ще има за правна последица това, че ще се счете, че договорът не е бил сключван, т.е. имотът не е излизал извън патримониума на наследодателя – същият е останал част от неговото имущество, при което ищецът – наследник придобива по силата на наследственото правоприемство полагащата му се наследствена част от него. Това обаче не означава, че наследникът има правен интерес да иска обявяване за нищожен на договора само за наследствената му част от прехвърления имот и не може да иска обявяване за нищожен на договора над размера на наследствената си квота от имота. Сключената от наследодателя нищожна разпоредителна сделка накърнява субективното материално право на наследника да получи по наследство имуществото на прехвърлителя или частта от него, съответна на наследствената му квота. Качеството на ищеца на наследник на прехвърлителката по процесния договор обуславя само правния му интерес да иска обявяване на сделката за нищожна, но реализирането на правото му да претендира нищожността не е обусловено от размера на идеалната част от разпоредения имот, която той би придобил по наследство. Целта на иска за нищожност, предявен от наследник на прехвърлителя, е да се възстанови разпореденото имуществото в наследствената маса в обема, в който прехвъллителят го е притежавал към момента на разпореждането, т.е. имотът да остане част от наследството, като този резултат не може да бъде постигнат чрез обявяване за нищожна на сделката само за части от имота. Порокът на една разпоредителна сделка, 4 водещ до нищожност, в частност порокът „липса на основание“ на сделката, засяга същата в нейната цялост. Сключеният при липса на основание договор не може да бъде нищожен само за отделни идеални части от имота, негов предмет. Нищожната сделка изначално не поражда правни последици, поради което тя не може да бъде частично нищожна, т.е. нищожна само за определени идеални части от имота, неин предмет. С оглед на това и предвид естеството на правото, упражнявано от наследника на прехвърлителя чрез иска за нищожност с оглед целения правен резултат – възстановяване на имота в имуществото на наследодателя в притежавания от него обем, то правният интерес на наследника не е обусловен от размера на наследствената му квота от прехвърления с недействителната сделка имот. Размерът на наследствения дял на наследника на прехвърлителя по договор за издръжка и гледане би имал значение при предявен от него иск за разваляне на този договор поради неизпълнение, защото чрез този иск наследникът упражнява наследеното му от прехвърлителя право на разваляне на договора поради неизпълнение, поради което договорът може да бъде развален само до размера на наследствените му права. Следва да се отбележи, че и при предявен от наследник на прехвърлителя иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, размерът на дела ищеца от наследството е от значение за основателността на иска – договорът се развяла частично само за размера на наследствения му дял, но не и за неговата допустимост. При предявения в случая от ищеца като наследник на прехвърлителя по процесния договор за издръжка и гледане иск за обявяване нищожността на този договор на твърдяното основание, правният интерес /както и основателността на иска/ не е обусловен от размера на наследствения му дял от наследството на прехвърлителя по атакувания договор.