Решение № 10098 от 13.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10098 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110102087 по описа за 2022 година Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца /ФИРМА/ спрямо ответника Р. М. Х., съответно за сумата в размер на 206,63 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 35,09 лв., за периода от 15.09.2018г. до 08.06.2021 г., сумата от 26,76 лв., представляваща цена на извършена услуга за 1 дялово разпределение, за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.06.2021 г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на 5,01 лв., за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 30.07.2021 г., издадена в производството по ч.гр.д. № 36388/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, което и предопределило правния му интерес от предявяване на исковете. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който той оспорва предявените искове.

Поддържа, че процесните суми не са дължими от ответника, както и че са произволно определени. В исковата молба липсвали каквито и да са твърдения относно вида, качеството, марката и други технически 2 характеристики на измервателните уреди. Поддържа, че не е налице облигационно отношение по доставка на топлинна енергия между страните, доколкото между тях не бил сключван договор. Възразява да е ползвател на имота.

Прави провопогасяващо възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт К., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът Р. М. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител адвокат Р. Р., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на 3 ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. По възражението за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е издадена при спазване на изискванията на закона, в производството по ч.гр.д. № 36388/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, при дадени указания от съда за предявяване на иск по реда на чл. 415, ал.1,т.1 от ГПК.

Обстоятелствата по предмета на доказване са спорни между страните. На първо место ответникът оспорва качеството си на „потребител“ на топлинна услуга. В тази връзка от приетото по делото Удостоверение за наследници на СО, район надежда /л.17/, се установява, че ответникът 4

Р. Х. е единствен наследник на М.К. Х., починал на 11.04.2005г. С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 15/02.08.1991г. /л.18/ по делото, наследодателят на ответника е придобил апартамент № 53, находящ се в /АДРЕС/, като от приетото по делото удостоверение на СО, район Надежда /л.20/, се установява, че номер на /АДРЕС/ и /АДРЕС/ са номера на един и същ блок.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, Наредба № 16-334/06.04.2007г. и съгласно измененията на същата, влезли в сила от 01.06.2014г. По делото е приет протокол от ОС на СЕС от 03.10.2002г., в който е обективирано решение на ОС на ЕС за избор на фирма, извършваща услугата „топлинно счетоводство“, като е упълномощено конкретно лице да представлява етажната собственост. Към решението е приложен списък на етажните собственици, които с подписа си са удостоверили решението, като за ап.53 е положен подпис на наследодателя на ответника – М. Х., обстоятелство, което не е оспорено в настоящото производство. Решението като необжалвано е влязло в сила и обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и правоприемниците им. От името на етажната собственост е сключен с /ФИРМА/ Договор № 2260/09.10.2022г. за 5 извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.21 по делото. В чл. 24 от договора страните са уговорили, че договора се сключва за срок от една година, с опция за продължаване на срока, ако никоя от страните не отправи едномесечно предизвестие за прекратяването му. Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие, а и от изслушаната СТЕ се установи, че именно /ФИРМА/ продължава да извършва услугата.

По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни Общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване.

Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно 6 право на ползване. В съответствие със Закона за енергетиката страна по облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия е потребителят на топлинна енергия, какъвто може да бъде само физическо лицесобственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/ на потребители в град София според която „купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда”. Анализът на горните разпоредби води до извода, че собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. В конкретиката на случая, съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване, че ответникът има качеството „потребител“ на топлинна енергия. От горекоментираните писмени доказателства съдът може да изведе, че ответникът е законен наследник на лицето М.К. Х..Наследяването по закон дава основание за универсално правоприемство по 7 силата на закона и придобива качеството на наследник на цялото или дробна част от наследството, от момента на откриването му и от този момент посоченият за наследник става титуляр на целия комплекс, или идеална част от него наследими, прехвърлими имуществени права и задължения на наследодателя. В случая ответникът, като единствен наследник на Х. е наследил и задълженията му за заплащане на топлинна енергия.

От приетата по делото съдебно техническа експертиза се установява, че количеството топлинна енергия, за АС на адреса се измерва от общ топломер, който се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път. При направени изчисления вещото лице е установило, че технологичните разходи са отчислявани за сметка на топлопреносното дружество. Установено е, че третото лице – помагач е извършвало дялово разпределение след отчет на уредите за дялово разпределение. В имота няма монтирани уреди, съответно не са поставяни топлоразпределители, не се ползва топла вода. Установено е че в рамките на процесния период 01.05.2017г. до 30.04.2020г. ФДР е посещавала имота за реален отчет само през 2019г., като по време на отчетите, с изключение на м.май 2019г. са попълнени протоколи за неосигурен достъп. Вещото лице е посочило, че процесният имот с абонатен номер ****** има отопляем обем по проект 109 м3, съгласно списък за разпределение на кубатурата в сградата, като за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.

8 количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението по чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334.

Установено е също така, че топломера в АС е преминал метрологични проверки на всеки две години.

От приетата по делото ССчЕ се установява, че задълженията по партидата са начислени по прогнозни фактури в размер на 208,99 лева., като след извършени корекции по фактура 0096796130/21.07.2018г. +64,54 лева за отчетен период м.05.2017г. до –м.04.2018г., по фактура № 0106602235/31.07.2019г. +76,60 лева, за отчетен период м.05.2018г. до м.04.2019г. и по фактура № 1005383392/31.07.2020г. +65,49 лева, за отчетен период м.05.2019г. до м.04.2020г., общо дължимата сума за главница е в размер на 206,63 лева, възлизаща на процесната сума. Също така е установено, че в периода от 31.05.2018г. до 30.04.2020г. на абоната са начислени и суми за такси за дялово разпределение в общ размер на 26,76 лева. Изчислено е, че мораторната лихва върху сумата от 206,63 лева, за периода от 15.09.2018г. до 08.06.2021г. е в размер на 36,22 лева, а върху сумата от 26,76 лева в размер на 5,36 лева, за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, доколкото се установява, 9 че в имота няма отоплителни тела, съответно топлоразпределители, както и от установеното, че в имота не се ползва топла вода. Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект, като сумите са дължими дори и абоната да не ползва топлинна енергия за отопление на имота. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени.