Решение № 729 от 13.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Варна, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201971 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.

И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:гр.Варна, ул."***" № 37 против Наказателно постановление № 25-0433-000412, издадено на 25.03.2025г. от Началника на Първо РУ към ОД на МВР -Варна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяната на НП. Излага се твърдения, че НП е издадено при несъответствие с материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.По делото са постъпили писмени бележки от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представителюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

Въззивникът В. И. е правоспособен водач от 1999г., като притежава СУМПС за категория „ „С“, „В“,, „ М“,“ВЕ“, „АМ“ и „ТКТ“. През периода 2001г. – юни 2024г. срещу него били издадени и влезли над 100 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП.

На 13.03.2023 г., възз.И. управлявал товарен автомобил – „Рено Мастер“ с peг. № СВ1358РН, собственост на фирма " Веслец Трейд" ЕООД. Около 16:39ч. на същата дата , той се движел в гр.Варна, южна промишлена зона, като напускайки паркинга за репатрирани автомобили, тъй бил спрян за проверка от органите на полицията, сред които и св.В.Б., работещ на длъжност полицай в Първо РУ-Варна. В хода на проверката и след извършване на такава в масивите на МВР, се установило, че управляваният от въззивника автомобил не е преминал годишен технически преглед.

При тези констатации, св.Б. съставил срещу възз. АУАН Серия GA №3566765/13.03.2025г., като описал допуснатото според него нарушение на на ЗДвП, а именно чл.147, ал.1 от ЗДвП. Б. запознал въззивника със съдържанието на АУАН , като последният го подписал без възражения. Възражения не постъпили и в срокът по чл.44 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. НП било връчено на жалбоподателя лично на 08.05.2025г. чрез системата за сигурно електронно връчване. На 14.05.25г. той депозирал жалба срещу НП.

В хода на съдебното следствие бе разпитан актосътавителят и очевидци на деянието – св.В. Б..

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за нарушител/ водач, справка от ТР за актуалното състояние на еднолично дружество с ограничена отговорност "Веслец Трейд" ЕООД и др.които не навеждат на различни правни изводи.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на депозирани в с.з. от свидетеля В.Б..

Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.05.2020г. видно от 2 вх.печат/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник РУ в ОД на МВР-Варна , съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган, оправомощен съгласно същата заповед и Заповед №365з-9854/21.12.23г.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не формално рефлектират върху правата на наказания субект.

Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

На въззивника с НП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на 147, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 147 ал.1 от ЗДвП: „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на 3 техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи”. Наказанието е наложено на осн. чл. 185 от ЗДвП, т.е. за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. Съдът намира, че нормата на чл. 147 ал.1 от ЗДвП не е бланкетна, същата предвижда достатъчно конкретно и ясно формулирано позитивно правило за поведение на собствениците на ППС.За което също толкова конкретно е предвиждането на санкционната норма на чл. 181 т.1 от ЗДвП с посочени адресати- собствениците на ППС. Съдът констатира, че в този пункт от НП, както и в АУАН е посочено, че ППС, което е управлявал въззивникът е собственост на " Веслец Трейд" ЕООД. Разпоредбата на чл. 181, ал. 1, т. 1 от същия закон предвижда санкция за неизпълнение на това задължение за собствениците и длъжностните лица.

Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП санкционира поведение на лица, на които, като е вменено задължение с друга разпоредба, не са го изпълнили, но случаят не е такъв, т.к. разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не вменява задължението за преглед на конкретно лице. Такова задължение не е вменено на конкретно лице и с Наредба № Н32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Поради това съдът намира, че въззивникът не може да бъде субект на административно наказателната отговорност нито по чл.185, нито по чл. 181, т.1 от ЗДвП, тъй като не е собственик на процесното ППС. В този смисъл е и константната съдебна практика- например Решение № 7510 от 19.07.2024 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 1107/2024 г. и много други. Поради това НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение 4 не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за отмяна на наложената административна санкция и цялостна отмяна на НП. Поради това и юрисконсултско възнаграждение не се дължи.

От страна на въззивника, чрез неговия процесуален представител се прави искане за присъждане на разноски , като се представят и доказателства за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 400 лева. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в договора за правна защита и съдействие представен по делото е вписан заплатен адвокатски хонорар в брой и в размер на 400 лева. Т.е. налични са доказателства за извършено плащане. На въззивника принципно с оглед уважаване на жалбата се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. От друга страна в писмените бележки на процесуалния представител на наказващия орган е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Възражението за прекомерност на претендираното възнаграждение в размер на 400 лева, направено от насрещната страна е основателно с оглед незначителния материален интерес, минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025 г.) и обстоятелството, че обемът на извършените действия по защитата се ограничава до изготвянето на писмено становище /без явяване в съдебно заседание/, припокриващо жалбата на въззивника.

С оглед своевременно релевираното възражение от наказващия орган по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, вкл. съобразявайки разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, то се явява прекомерно. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение 5