Определение № 910 от 10.11.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 910 гр. Перник, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500668 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба рег. № 4540/24.07.2023г. от М. К. Д. против Разпореждане от 20.07.2023 г. по гр. дело № 1050/2022 г. на РС - Радомир, с което е върната въззивна жалба от М. К. Д. против решение № 24/27.02.2023 г. по гр. д. № 1050/2022 г. на РС - гр. Радомир.

С частната жалба по изложени доводи, че са депозирани две въззивни жалби, които представляват една юридическа цялост и в обжалваното разпореждане се съдържа диспозитив за връщане на една въззивна жалба, което действие на РС е порочно, се иска атакуваното разпореждане да бъде отменено.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК другата страна не е подала отговор.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна против подлежащ на обжалване акт, е допустима.

С въззивна жалба рег. № 1323/02.03.2023 г. М. К. Д. е обжалвала решение № 24/27.02.2023 г. по гр. д. № 1050/2022 г. на РС - гр. Радомир. С разпореждане № 573/09.03.2023 г. РС – Радомир е оставил без движение така депозираната жалба като нередовна и е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност на подадената въззивна жалба, като внесе по сметка на Окръжен съд - Перник държавна такса в размер на 55,38 лева (петдесет и 1 пет лева и тридесет и осем стотинки) и в същия срок да представи доказателство за това (платежен документ) пред първоинстанционния съд, като разпореждането съдържа и изрично предупреждение на жалбоподателката, че при неизпълнение на дадените указания в срок, жалбата ще бъде върната. Съобщението за изправяне на тази нередовност във възивната жалба съдържащо указанията, че М. К. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 55,38 лева е връчено на жалбоподателя М. К. Д. лично първо на 21.04.2023г., а впоследствие по разпореждане на РС – лично и на 19.06.2023 г.

С обжалваното Разпореждане № 1491 от 20.07.2023 г. по гр. дело № 1050/2022 г. РС Радомир е приел, че съобщението с дадените указания за отстраняване нередовности по въззивната жалба за внасяне на държавна такса е получено на 19.06.2023 г., но в указания от съда седемдневен срок, който е изтекъл на 26.06.2023 г., жалбоподателката не е отстранила нередовностите на подадената въззивна жалба, което налага извода, че указанията на съда, дадени с разпореждане от 19.05.2023 г., не са своевременно изпълнени, поради което подадената въззивна жалба е върната.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че съгласно чл. 261, т. 4 ГПК към жалбата се прилагат и документ за внесена такса. Разпоредбата на алинея първа на чл.262 ГПК предвижда ако жалбата не отговаря на изискванията и на чл. 261, т. 4 ГПК изпращане на съобщение за отстраняване на нередовности на жалбата в едноседмичен срок.

Разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК установява, че "жалбата се връща, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности". В процесния случай, изпратеното от първоинстанционният съд съобщение на указанията по чл.262, ал. 1 ГПК е изрично адресирано до жалбоподателя М. К. Д. и съдържа изрично указание за внасяне по сметка на ОС - Перник сума от 55,38 лева – такса за въззивно обжалване, в 1-седмичен срок от получаване на съобщението. Указанията в разпореждане № 573/09.03.2023 г. на РРС за внасяне на такса са получени от жалбоподателя М. К. Д. лично първо на 21.04.2023г., а впоследствие – и на 19.06.2023 г., като 1-седмичният срок от получаване на второто съобщение e изтекъл на 26.06.2023 г. В дадения 1-седмичен срок, а и към постановяване на обжалваното разпореждане указанията по чл.262, ал. 1 ГПК за внасяне по сметка на ОС Перник сума от 55,38 лв. – такса за въззивно обжалване по възивната жалба, не са били надлежно изпълнени. Оттук следва, че районният съд законосъобразно се е позовал на приложимостта на тази норма, както и на санкцията по чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

Частният жалбоподател не е представил пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, от които да е видно, че в дадения от районния съд срок или преди датата на постановяване на разпореждането за връщане на жалбата му е внесъл определената такса, в каквато насока е следвало да бъдат насочени усилията и действията на жалбоподателя М. К. Д., с оглед приложението на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК. В случая не е налице хипотезата, при която в срока за обжалване на разпореждането, жалбоподателят е представил доказателство за внасяне на сумата в срока, даден от районния съд, когато се приема, че като е разчитал вероятно, че по служебен път вносната бележка ще се изпрати от 2 банката в съда, жалбоподателят не е приложил същата в срок. Настоящия случай е различен, поради което не може да се приеме, че макар и след срока, внасянето на сумата “санира” неизпълнението.

Неоснователни са възраженията на частния жалбоподател за незаконосъобразност на действията на РС, аргументирани с това, че в обжалваното разпореждане се съдържа диспозитив за връщане на една въззивна жалба, което действие на РС е порочно. Видно от съдържанието и петитума на депозираните две въззивни жалби, същите представляват една юридическа цялост, тъй като и с двете се обжалва и са против решение № 24/27.02.2023 г. по гр. д. № 1050/2022 г. на РС - гр. Радомир, както и се твърди от частния жалбоподател. И двете жалби са подадени направо пред ОС – Перник, като и двете са изпратени от ОС на РС за администриране. И по двете жалби е указано от РС на жалбоподателя за внасяне по сметка на ОС - Перник сума от 55,38 лева – такса за въззивно обжалване, като в 1-седмичния срок от получаване на всяко от съобщенията указанията по чл.262, ал. 1 ГПК не са били надлежно изпълнени. След като и двете въззивни жалби представляват една юридическа цялост и по всяка една от тях е дадена възможност за изпълнение на указанията по чл.262, ал. 1 ГПК, но всяко от идентичните указания не е изпълнено, то за законосъобразното им връщане на осн. чл.262, ал.2, т.2 от ГПК не е необходимо постановяване на отделни диспозитиви за всяка от жалбите.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че предпоставките на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК за връщане на въззивната жалба от М. К. Д. са налице. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е неоснователна.

По изложените мотиви, Пернишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 20.07.2023 г. по гр. дело № 1050/2022 г. по описа на Районния съд - Радомир, с което е върната въззивна жалба, подадена от М. К. Д., ЕГН ********** от *** против Решение № 24/27.02.2023 г. по гр. д. № 1050/2022 г. по описа на Районния съд - Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3