Решение № 400 от 27.10.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Варна, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20203100901376 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А.С., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в качеството му на увредено лице и наследник на пострадало лице, чиято смърт е настъпила в резултат от ПТП на 10.09.2019 г. на междуселищен път гр. Варна – гр.

Белослав, обл. Варна, причинено от водача на лек автомобил „Мазда 626“, с рег. № *****, управляван от Р. В. КР., ведно със законната лихва от 28.10.2019 г. – датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до изплащане на главницата, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че на 10.09.2019 г. на междуселищен път гр.

Варна – гр. Белослав, обл. Варна, е настъпило тежко ПТП с единствен участник автомобил „Мазда 626“, с рег. № *****, управляван от Р. В. КР..

Пасажер в автомобила бил синът на ищеца – Е. С. К., който вследствие на ПТП получил тежки наранявания. Пострадалият бил хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна - Варна“, където след множество извършени животоспасяващи операции бил поставен в състояние на изкуствена кома. В резултат на тежките увреждания на 07.10.2019 г. Е. С. К. починал. По време на болничния престой С.К. бил неотлъчно до сина си с надежда състоянието му да се подобри. Вследствие на настъпилата смърт ищецът изпитал непреодолима мъка по загубата на единствения си син, която ще го съпътства през целия му живот, още повече предвид обстоятелството, че ищецът загубил и съпругата си няколко години преди сина си.

Автомобилът бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД, валидна до 15.04.2020 г. Подсъдимият Р. В.

КР. бил признат за виновен за настъпването на ПТП, причинило смъртта на Е.

1

С. К., с Присъда № 61/13.11.2020 г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС.

С депозираната допълнителна искова молба се противопоставя срещу направените от ответника възражения, включително и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат като счита, че представляват обстоятелства подлежащи на установяване.

В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба застрахователното дружество изразява становище за допустимост на предявените искове, като не ги оспорва по основание, но оспорва техния размер. Оспорва началната дата на акцесорния иск за лихва. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил, причинил ПТП.

Не се спори от ответника, че с влязлата в сила Присъда № 61/13.11.2020 г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, с която лицето Р. В. КР. е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Е. К., били установени вината на подъдимия и противоправността на деянието. Наред с това според ответника по делото не били изяснени механизма на настъпване на ПТП и непосредствената причина, довела до смъртта на Е. К. предвид периода от настъпването на процесното ПТП на 10.09.2019 до настъпването на смъртта на 07.10.2019 г.

Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като твърди, че последният не е бил с поставен предпазен колан, поради което е получил по – тежки увреждания.

В заключение счита, че претендираният размер на обезщетение е завишен и противоречащ на принципа за справедливост, като намира за справедливо обезщетение в размер на 120 000 – 140 000 лева, което следва да се намали с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице.

В открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата си и претендират присъждането на разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и след съвкупен анализ на доказателствата по делото приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Мазда 626“ с рег. № *****, управляван от Р. В. КР. към 10.09.2019 г. е бил с застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и че с влязла в сила Присъда № 61/13.11.2020 г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, лицето Р. В. КР. е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Е. К., за което му е наложено наказание.

Спорът по фактите е във връзка с релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като следва да се установи негово противоправно поведение (липса на поставен предпазен колан на лицето Е. К.), намиращо се в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП, както и правният спор досежно размера на справедливото обезщетение за сумата над твърдените от ответното дружество за справедлив размер 120 000 - 140 000 лв. до претендирания от ищеца размер от 200 000 лв.

По отношение на акцесорната претенция за присъждане на лихва върху обезщетение – спорен между страните е моментът, в който ответното 2 дружество е изпаднало в забава.

От съдържанието на приобщените по делото писмени доказателства, а именно: съобщение за смърт, препис – извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници и Присъда № 61/13.11.2020 г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, се установява качеството на ищеца - увредено лице и наследник на пострадало лице, чиято смърт е настъпила в резултат от ПТП на 10.09.2019 г., причинено от водача на лек автомобил „Мазда 626“, с рег. № *****, управляван от Р. В. КР.. От представеното с исковата молба искане за изплащане на застрахователно обезщетение се установява, че на 28.10.2019 г., в съответствие с изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ, е отправена писмена претенция към ответното дружество, към който момент не е била налице влязла в сила присъда, поради което и на 09.12.2020 г. ищецът представил пред застрахователя Присъда № 61/13.11.2020 г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, за която няма данни, а и не се сочи от страните да е била изискана от ответното дружество преди това.

От заключението на назначената в хода на производството комплексна СМАТЕ, което съдът кредитира изцяло като компетентно дадено, се установява, че пряката причина за смъртта на Е. К. е тромбоза на белодробните съдове, довела до дихателна недостатъчност. За развитието на белодробната тромбоза благоприятстващо значение е имала гръдната травма, черепномозъчната травма, довели до продължително залежаване и застой в малкия кръг на кръвообръщението. Травматичните увреждания на Е. К. са в резултат от удари с или върху твърди предмети, реализирани със значителна сила в областта на главата, гръдния кош, таза, респективно при удари от детайли от купето на лек автомобил. Според вещото лице, взело предвид получените деформации по купето на автомобила, както и с оглед установените увреждания на пострадалото лице вследствие на удара в дърво със странична дясна част, независимо от обстоятелството дали пътникът е бил с поставен предпазен колан, той би получил наранявания, както от пряк контакт на тялото с вътрешни детайли от купето на автомобила, така и вследствие на внезапната промяна на скоростта на движение. В изслушването на заключението в открито съдебно заседание вещото лице Д. излага, че изхождайки от обстоятелството, че пострадалото лице има счупване на шиен прешлен, то следва да е бил с поставен предпазен колан, тъй като при съприкосновение с дървото е имало внезапно форсирано движение на шията напред и назад, което в случай, че пострадалото лице е било без поставен предпазен колан няма как да се реализира.

От събраните гласни доказателства при проведения по делото разпит на свидетеля К., които съдът кредитира при условията на чл. 172 от ГПК като последователни, логични и непротиворечиви на останалия доказателствен материал по спора, се установява, че при потегляне на автомобила пострадалото лице и свидетелят са поставили предпазните си колани.

Установява се още, че след настъпването на инцидента Р.К. и Е. К. са били отведени в лечебно заведение за лечение. Непосредствено след инцидента пострадалото лице е било в съзнание.

От събраните гласни доказателства при проведения по делото разпит на свидетеля Ангелов и свидетеля Канев, които съдът кредитира като последователни, логични, непротиворечиви помежду си и на останалия доказателствен материал по спора, се установява, че двамата свидетели работят с ищеца в един екип към РСПБЗН – гр. Провадия. Ищецът няма други деца, освен починалото. Свидетелите познават ищеца като добър и лъчезарен човек, който се радвал на живота. След инцидента е имало надежда състоянието на сина му да се подобри, като през този период ищецът се стараел да осигури всичко необходимо за това. По тази причина най – 3 съкрушителният момент за С.К. бил след като му съобщили, че Е. К. е починал. От този момент ищецът се затворил в себе си, станал мълчалив, като постоянно търсил ангажименти, с които да отвлича вниманието си. Установи се от показанията на свидетелите наличието на изключително дълбока емоционална привързаност между баща и син, поради което и ищецът не намирал смисъл в живота след загубата на сина си. С.К. и синът му живеели в едно домакинство и прекарвали заедно свободното си време. Установява се още, че силната привързаност помежду им се дължи и на обстоятелството, че бившата съпругата на ищеца (майка на починалото лице) е починала преди години, поради което и ищецът бил единственият, който е полагал преки и непосредствени родителски грижи за сина си. Установява се още, че след инцидента със синът ми и след неговота смърт С.К. е намалил социалните си контакти и се е затворил в себе си.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497 от КЗ във връзка чл. 86 от ЗЗД.

Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, предвид наличието на влязла в сила Присъда № 61/13.11.2020 г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, са относно справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, налице ли е съпричиняване и ако да – в каква степен както и дължи ли се лихва върху главницата и от кой момент.

По размера на обезщетението:

В трайната практика на ВКС, по приложението на чл. 52 от ЗЗД , изразена в решения: решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. II ТО на ВКС, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II ТО на ВКС, решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II ТО на ВКС, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II ТО на ВКС, решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на І ТО на ВКС, както и множество други, е възприето становището, че с цел определяне обезщетението на основанието, посочено в чл. 52 от ЗЗД – справедливост, следва да се съобразява обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгл. чл. 266 КЗ /отм./ във вр. с пар. 27 ПЗР КЗ. В посочената съдебна практика е възприето, че лимитите на застрахователно покритие са спомагателен критерий при определяне на обезщетенията. Съгласно посочената задължителна практика на ВС и константната практика на ВКС, при определяне на обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдът отчита връзката между починалото лице и претендиращия обезщетение, степента на близост, възрастта, личните отношения, както и продължителността, интензитета на причинените вреди, за да определи размера на обезщетението по справедливост, така Определение №659/01.12.2020 по дело № 670/2020 на ВКС.