Решение № 258 от 18.12.2024, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Тутракан, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Г. при участието на секретаря Заниела Л. Василева като разгледа докладваното от Георги М. Г. Гражданско дело № 20243430100415 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXXIII (чл. 142) и сл. от ГПК.

Постъпила е искова молба, отговаряща на изискванията за редовност по чл. 127 – 128 от ГПК, като предявените с нея искове се явяват допустими и подлежат на разглеждане в открито съдебно заседание.

Проект за доклад

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК съдът изготвя проект за доклад по делото, както следва:

1 . Предявени са обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК от ищцата В. А. Н., упълномощила адв. Л. Б. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 9), за 1.1. установяването на недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК на Договор за потребителски кредит № 799097/19.01.2023 г., сключен между ищцата и ответното дружество, поради наличието на неравноправни клаузи в същия, противоречащи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - тъй като в договора неточно е посочен ГПР;

1 . 2 . (в условията на евентуалност) само на клаузата за неустойка поради противоречие на чл. 21, ал. 4 от ЗПК – тъй като определя обезщетение по – високо от това в чл. 32, ал. 4 от ЗПК.

1

1.3. Ищцата твърди, че на 19.01.2023 г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит № 799097, по силата на който е получила сумата от 1 000,00 лв. при фиксирани ГЛП и ГПР. В същия било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 11 месечни вноски в размер на по 185,00 лв., като в сумата се включвали главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 811,56 лв.

1.4. Твърди се, че ГПР е бил увеличен по скрит начин, тъй като в него не била включена неустойката, дължима на основание чл. 5 от ДПК, в размер на 811,56 лв.

1.5. Отделно от това се твърди, че неустойката излизала извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции, като с нея се цели неоснователното обогатяване на кредитора.

1.6. Ответникът „С. К.“ ЕООД, представлявано от Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адв. Х. М. от САК (л. 70, 71) е подал подава писмен отговор в срока по чл.

131 от ГПК с вх. № 5434/12.11.2024 г., с който оспорва исковете.

2 . Предявени са насрещни евентуално обективно съединени искове по чл.

430, ал. 1 от ТЗ (евент. чл. 23, във вр. с чл. 55 от ЗЗД) и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от ответника за осъждането на ищеца, да заплати:

2.1. непогасената част от заетата сума (главница)

799097/19.01.2023 г. в размер на 100,00 лв., ведно със по

ДПК

№

2.2. законната лихва от депозирането на насрещната ИМ (29.10.2024 г.) до окончателното плащане на сумата.

2.3. Ответникът признава, че ищецът е направил плащания по договора в размер на 900 лв.

3 . И щ е ц ъ т е депозирал отговор на насрещната искова молба (вх. № 5434/12.11.2024 г.), с който насрещният иск се признава, като ищецът твърди, че не е станал повод за завеждане на делото.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

4 . Н а 19.01.2023 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 799097, между ищеца в качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитодател (л. 75). Сумата по договора предадена на кредитополучателя, който факт не се оспорва от страните.

2

5 . По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 137). която е установила размера на вземанията.

От правна страна

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. По допустимостта

6. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има правен интерес от воденето им, което налага разглеждането им по същество.

II. Общи положения

7 . По делото не се спори сключването на процесният договор за кредит и предоставянето на сумата по кредита на ответника.

8. Предпоставките за неравноправност на клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП са:

8.1. позоваващото лице да има качеството на потребител;

8.2. клаузата да не е уговорена индивидуално;

8.3. клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя;

8.4. да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП.

9. Позоваващото лице да има качеството на потребител.

9.1. Ответникът и наследодателят му (кредитополучател) са физически лица, които ползват услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност (§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 1 от ДР на ЗЗППТ /отм./).

9.2. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, съотв. § 1, т. 2 от ДР на ЗЗППТ (отм.).

10. Клаузата да не е уговорена индивидуално – Доказателствената тежест за установяването на обстоятелството, че клаузите са договорени индивидуално лежи 3 върху търговеца съгл. чл. 146, ал. 4 от ЗЗП, съотв. чл. 37, ал. 4 от ЗЗППТ (отм.).

Доказване в тази насока не е проведено от ищеца по делото.

1 1 . Да не са налице изключенията по чл. 144 от ЗЗП - Разпоредбата, определяща клаузата като неравноправна, не попада в обхвата на хипотезите на чл. 144 от ЗЗП.

12. Клаузата да е договорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискването за добросъвестност или да води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. (чл. 35, ал.

1 от ЗЗППТ /отм./). Анализът на клаузите е извършен в следващите точки.

III. По отношение на договора за кредит

13. Относно неустойката за непредставяне на обезпечение 13.1. Чл. 11 от договора за кредит предвижда, че при непредставяне от кредитополучателя на уговореното чл. 6 обезпечение, същият дължи неустойка в размер на 811,56 лв.

13.2. Чл. 143, т. 5 от ЗЗП посочва като пример за такива клаузи, договорни разпоредби, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

13.3. Допустимо е уговаряне от страните на неустойка, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение - т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.

13.4. В конкретният случай стойността на предвидената неустойка надхвърля стойността на възнаградителната лихва, поради което следва да се приеме, че неустойката излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

13.5. С уговорената неустойка върху потребителя се прехвърлят рисковете по оценка на кредитоспособността по чл. 16 и сл. от ЗПК, като вместо да прецени визираните в чл. 4, ал. 1 обстоятелства при сключването на кредита, кредиторът налага неустойка в случай, че посочените събития не се сбъднат, което води до цялостно изменение на условията на договора.

13.6. Не на последно място, неустойката се начислява и погасява и заедно с погасителния план по договора за кредит, което обуславя извода, че тя представлява скритото допълнително възнаграждение, което се цели заобикалянето на забраната по 4 чл. 19, ал. 4 от ГПК. (В този смисъл Определение № 1/02.01.2018 г. по ч. търг. д. № 190/2017 г. на Окръжен съд – гр. Силистра).

14. В тази връзка договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, поради нарушаването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като неточно е посочен годишния процент на разходите - ГПР.

14.1. СТЕ е преизчислила стойността на ГПР, отчитайки и стойността на неустойката като разход по кредита, като при тази хипотеза ГПР нараства на 392,58%.

14.2. Последното налага извода, че посочения в договора за кредит ГПР – 41,38 % съществено се различава от действителния такъв.