Решение № 296 от 16.02.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Пловдив, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330204539 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 22-0329-000266/10.05.2022 г. на Началник на РУ Раковски към ОД на МВР Пловдив, с което на В. А. М. с ЕГН ********** на основание чл. 184, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 106, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли да се отмени НП.

Аргументира се с недоказване на твърдяната фактическа обстановка и вината на нарушителя, различна правна квалификация в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП и свързаното с това съществено нарушение на процесуалните правила, несъществуването на акта, посочен в постановлението, и непълно описание на нарушението. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема бланкетно становище по жалбата с писмото, с което е изпратена преписката на съда, като оценява постановлението като законосъобразно и обосновано и моли да бъде потвърдено. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирано адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 08.04.2022 г. жалбоподателят В. М. управлявал в гр. Раковски пътно превозно средство (ППС) с животинска тяга – конска каруца. С него имало и друго 1 лице. Около 21:07 ч. се движил по ул. „Цар Симеон I“, когато до № 87 от същата улица по неустановена причина изгубил контрол над животното, което било впрегнато – кон.

Зад управляваната от жалбоподателя каруца се движела друга такава. В същия момент срещу него в противоположна посока се приближавал лек автомобил „Киа Сийд“ с рег.

№ ***, полицейски автомобил, с който полицейските служители Т. У. и П. П. изпълнявали служебните си задължения. Конят и теглената от него каруца променили траекторията си и навлезли в лентата за насрещно движение. В този момент П., който управлявал служебното МПС, успял да спре, да превключи на задна скорост и да премести автомобила назад толкова, колкото конят и каруцата да преминат между полицейския автомобил и друг автомобил „Дачия Докер“ в рег. № ***, който бил паркиран в дясно от него на тротоара. В крайна сметка ППС с животинска тяга успяло да премине през освободения коридор за преминаване. При това движение обаче настъпило съприкосновения на каруцата с полицейския автомобил и паркирания отдясно на него. Щетите по служебния автомобил били по предна броня в дясната й част, преден десен калник, предно дясно странично огледало, предна дясна дневна светлина, а по другия паркиран автомобил – преден десен калник, предно дясно странично огледало, предна дясна врата. През цялото време в каруцата се намирал жалбоподателят и неговия спътник, но никой от тях не успял да овладее контрола върху животното.

След настъпване на произшествието *** У. слязъл и задържал двете лица от каруцата, като водачът й бил установен като жалбоподателя, а П. докладвал на дежурната част. На място пристигнали *** от РУ Раковски и друг ***, а именно Г. Т., който изпробвал П. за употреба на алкохол. Пробата била отрицателна. Бил изпробван и жалбоподателят, като неговата проба за употреба на алкохол била също отрицателна.

Доколкото участник в ПТП бил П., който разполагал с правомощия по ЗДвП, то обработването на случая било поето от Т.. Затова на място той съставил протокол за ПТП № 1490285 от 08.04.2022 г. и протокол за ПТП № 1490284 от 08.04.2022 г.

За установеното нарушение от Т. бил съставен АУАН серия GA бл. № 474149/08.04.2022 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 106, ал. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят отразил, че няма възражения. Не постъпили и допълнителни писмени възражения.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена на основание чл. 184, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв.

Установява се по делото, че служебният автомобил, участващ в ПТП е разполагал с видеозаснемане, но записите не са запазени.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Г.

Т. – актосъставител, П. П. и Т. У., както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, протокол за ПТП № 1490285 от 08.04.2022 г., протокол за ПТП № 1490284 от 08.04.2022 г., справка за нарушител/водач, писмо рег. № 329000-6232 от 24.10.2022 г., оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на акта и констатираната от него фактическа обстановка така, като му е била споделена от участниците в събитията. От своя страна в подробности споделя за лично възприетите от него обстоятелства – мястото и участниците, действията, които е извършил и защо се е наложило участието му.

Разпитани са и свидетелите П. и У., който са били участници и очевидци на събитията. Последните подробно разкриват какво са видели – движещата се срещу тях 2 конска каруца, поведението на животното, загубата на контрол над него от водача, движението на животното, движението на автомобила, настъпилото съприкосновение на каруцата с двата автомобила и вредите. От своя страна П. разказва и за последващите действия на контролните органи, включително и спрямо него самия и предприетата процедура.

Всичко това мотивира съдът да се довери на показанията на свидетелите, като ги прецени като непротиворечиви, последователни, подробни, логични, а оттам и достоверни и въз основа на тях изгради възприетата фактическа обстановка.

Показанията на свидетелите П. и Т. се подкрепят едни други относно процедурата, предприета към полицейския служите, участник в произшествието. От друга страна показанията на У. и П. независимо едни от друго потвърждават една и съща възприета фактическа обстановка. Всички те не противоречат на приетите писмени доказателства, а са съответни на тях, особено на протоколите за ПТП.

От друга страна не се опровергават фактическите констатации в АУАН, а напротив те се потвърждават от показанията на свидетелите. В този смисъл съдът отчете и презумптивната сила на АУАН, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Нещо повече, изискването на закона е не просто неустановяване на фактическите констатации в АУАН, а опровергаване на отразените, т.е. въвеждане в предмета на доказване на други факти и тяхното установяване, които са в противоположния смисъл на тези в акта. Такива не се твърдят от жалбоподателя и не бяха доказани, затова и обстоятелствата по акта останаха необорени.

Не се установяват твърдяната причина за поведението на животното. Въпреки това поведението на водача във връзка с такава хипотетична причина ще се обсъди при разглеждане на случая от правна страна.

Във връзка с анализа на доказателствата и тяхната достоверност съдът не възприе възражението за недоказване на фактическата обстановка по случая.

Събраният доказателствена материал по делото е достатъчен да се направи обоснован извод за осъществените факти. Действително едни от участниците в произшествието са полицейски служители, но е спазена процедура по невземане на участието им при провеждане на административнонаказателно производство. Техните показания се разгледаха от съда като свидетели очевидци, а не като заинтересовани лица. Отделно от това изложеното от тях е структурно логично, възприетото поведение е правомерно и житейско оправдано.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на актовете. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е напълно четлив и разбираем и без задрасквания. Той е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение и законът, по който е, а именно ЗДвП. Съставен е в присъствието на свидетел очевидец и жалбоподателя, като му е предявен за запознаване и подписване и му е връчен препис от него. Предоставена е възможност на нарушителя да изложи възраженията си в писмен вид в тридневен срок от връчването на акта, като той не се е възползвал от това си право.

3

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение, свързани поведението на водачите на животинска тяга. В съдържанието на постановлението ясно е посочена нарушената и санкционната норма, като и двете са текстове на ЗДвП, а не както се твърди в жалбата на ЗВП. Същевременно обжалваният акт е издаден въз основа на процесния АУАН, което коректно е записано в уводната му част, отново в противоречие на възраженията в жалбата.

За неоснователно се прие възражението от жалбата относно описанието на нарушението. Актовете в производството съдържат всички елементи от изпълнителното деяние по твърдяното нарушение по чл. 106, ал. 1 от ЗДвП и претърпяването на щети от настъпило ПТП по чл. 184, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Следва да се посочи, че липсата на описание на щетите не представлява нарушение на процесуалните правила, свързано с описанието на обстоятелствата около самото неправомерно поведение. Законът изисква единствено причиняването на вреди, без последните да следва да бъдат конкретизирани. Затова и е достатъчно да се посочи, че такива са настъпили. По изложените мотиви и възражението не се възприе от съда.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът констатира, че съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачите на пътни превозни средства с животинска тяга, на животни или на стада трябва непрекъснато да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението, и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя. От обективна и субективна страна се доказва жалбоподателят да е осъществил всички съставомерни признаци именно на вмененото нарушение.

Безспорно се установява, че В. М. като водач на ППС с животинска тяга на 08.04.2022 г. около 21:07 часа в гр. Раковски на ул. „Цар Симеон I“ до № 87 не е направлявал непрекъснато животното, теглещо управляваната от него каруца, като е загубил контрол над него, то заедно с каруцата е преминало в насрещната лента за движение и блъснало лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № *** и товарен автомобил „Дачия Докер“ в рег. № ***, от което за автомобилите настъпили материални щети. В резултат на сблъсъка и настъпило пътнотранспортно произшествие.