Решение № 1401 от 10.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20255300502387 по описа за 2025 година

Обжалвано е решение № 3083/17.06.2025г. на Пловдивския районен съд, ХІ-ти гр. с. постановено по гр. д. № 19219/24г., с което се осъжда Община Пловдив, ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявана от *** К. Д., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори С.

П. и К. К., следните суми: сумата от 91, 52 лева (деветдесет и един лева и петдесет и две стотинки)- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Автокаско” за причинени имуществени вреди на лек автомобил „КИА Сийд”, рег. № ***, в резултат на настъпило ПТП на 12.07.2019 г. в град Пловдив, на бул. „Васил Априлов“ и ул. „Янко Сакъзов“, собственост на Дирекция „УССД“- МВР, управляван от С. Г. Т., ЕГН: **********, при преминаването му през необозначена и необезопасена дупка на пътя и ликвидационни разходи от 25 лева (двадесет и пет лева), ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в СРС- 04.04.2024 г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят Община Пловдив с ЕИК ***със седалище и адрес на управление: *** моли съда да отмени решението на районния съд и постанови друго, с което отхвърли иска.

Въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: ***, със седалище в гр. София 1 счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Страните на спорят, че на 12.07.2019г. в гр. Пловдив, при навлизане в кръстовището между бул. „Васил Апрелов“ и ул. „Янко Сакъзов“ автомобил собственост на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ към МВР – Киа Сийд“ с рег. № *** е преминал през необезопасена дупка на платното за движение в резултат на което е спукана задната лява гума. Безспорно е и това, че мястото на пътно транспортното произшествие е общинска собственост съгласно чл. 3, ал.3, във връзка с чл. 8, ал.3 и чл. 31, ал.1 от Закона за пътищата.

Спорът пред въззивният съд се концентрира върху въпроса налице ли са доказателства, установяващи валидно правоотношение правоотношение между въззиваемото дружество и собственика на увредения автомобил.

По делото е представен препис от застраховелна полица Е ****сключена на 02.11.2018г. сключена между ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *****и Дирекция „УССД“ на МВР за периода 01.01.2019г. – 31.12.2019г. Представен е и описи – приложения към договор за застраховка „каско“, където страните са индивидуализирали автомобилите само по брой и марка на автомобилите, без поименен списък на водачите и без регистрационен номер, рама и двигател. Тези двустранни актове, преценени с оглед данните по фактура № 3000548255/18.05.20г., в която е посочен регистрационния номер на процесния автомобил, за закупена и монтирана автомобилна гума на увредения автомобил, обосновават извода, че между страните е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „каско“.

При така установеното искът за заплащане на стойността на подмяната и монтажа на спуканата гума е доказан и следва да бъде уважен в размер от 91лв., включваща цената на самата гума, демонтажа, монтажа на новата гума, балансирането ú и поставяне на тежести.

По отношение на стойността на ликвидационните разходи, следва да се посочи, че това са разходите по образуването на щетата при застрахователя, което представлява присъщ и необходим разход, който следва да се квалифицира като обичайна разноска по смисъла на нормата на чл. 410, ал.1 КЗ и доколкото този иск също е доказан по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, то по преценка на съда в съответствие с нормата на чл. 162 ГПК тези разходи следва да се определят на 25лв.

Като е достигнал да същия правен извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвръди.

На въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски, тъй като не 2 представя доказателства за това пред въззивния съд.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3083/17.06.2025г. на Пловдивския районен съд, ХІти гр. с. постановено по гр. д. № 19219/24г.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3