Определение № 895 от 23.10.2023, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895 гр. гр. Добрич, 23.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Светослав Н. Тодоров

Надя Г. Славова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20233200500693 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане № 854/11.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 462/2023г. по описа на Районен съд – Б., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Б. К..

В жалбата се поддържа, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи, до проверка за наличието на положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липса на отрицателните предпоставки по чл.411 ГПК. В чл.410, ал.3 ГПК било изброено изчерпателно писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и представянето на договор за цесия и уведомление до длъжника не били сред тях. Твърди, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за издаване на заповед за изпълнение. Моли за отмяна на разпореждането на заповедния съд като неправилно и незаконосъобразно.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 462/2023г. по описа на Районен съд – Б. е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 1

203670940 и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П.

Дертлиев“ № 25, офис –сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Б. К., с ЕГН ********** и настоящ адрес с. К., общ. Б., обл. Добрич, ул. „Ч.“ № 9 за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 4000994277, сключен на 17.10.2018г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. Б. К. и придобити от заявителя по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018г.: главница в размер на 566.54 лева, договорна лихва в размер на 127.81 лева за периода от 20.12.2019г. до 25.10.2021г., обезщетение за забава в размер на 244.40 лева за периода от 21.12.2019г. до 25.07.2023г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС) и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

В заявлението са описани претендираните вземания, договора, от който произтичат вземанията и придобИ.ето им от заявителя чрез договор за цесия.

Към заявлението е приложено заверено за вярност копие от договора за потребителски кредит и приложенията към него.

С разпореждане № 801/28.07.2023г. са дадени указания до заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за извършване на твърдяното прехвърляне на вземане, потвърждаването му от цедента на цесионера и уведомяването на длъжника от цедента, както и за уточняване размера и начина на изчисление на претендираните обезщетение за забава и възнаградителна лихва. Указано е също заявителят да представи общите условия към договора за потребителски кредит и доказателства, че същите са представени на длъжника и приети от него.

В указания от съда срок е постъпила молба от заявителя, с която уточнява твърденията си за начина на формиране на вземанията за възнаградителна лихва и обезщетение за забава. Със същата молба заявителят твърди, че общите условия по договора за кредит са имплементирани в него и отказва да представи договор за цесия, като излага съображения, че това не е необходимо за произвдството по чл.410 ГПК.

С обжалваното разпореждане № 854/11.08.2023г., заповедният съд е приел, че по отношение на вземания от договор, сключен с потребител е необходимо към заявлението да се приложи и договорът за цесия, с който заявителят твърди придобИ.е на процесните вземания. Изложени са съображения, че с договора за цесия се изменя съществен елемент от кредитното правоотношение – една от страните по него, поради което договорът за цесия попада в приложното поле на чл.410, ал.3 ГПК и предоставената от законодателя потребителка защита, за която съдът дължи проверка служебно.

Целта на заповедното производство е създаване на изпълнително основание, когато вземането не се оспорва от длъжника, но и не се изпълнява 2 от него. По правило заповедното производство по чл.410 ГПК не е исково, състезателно и двустранно и съдът издава заповед за изпълнение само въз основа на твърденията на заявителя и без да е необходимо представяне на доказателства за установяване на тези твърдения. След изменението на ГПК (ДВ бр.100/2019г.) бе предвидено когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива – чл.410, ал.3 ГПК, респ. изрично бе въведено задължение за съда да следи служебно дали твърдените вземания не се основат на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или има обоснована вероятност за това.

Цесионерът придобива прехвърленото вземане в състоянието му към момента на сключване на договора за цесия по аргумент от чл.99, ал.2 ЗЗД.

Промяната в страните по правоотношението, настъпило с договора за цесия не може да доведе до промяна в наличието или липсата на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, поради което и не е необходимо представянето на договора за цесия за извършване от заповедния съд на дължимата проверка по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.410, ал.3 ГПК не следва да се тълкува разширително, а с оглед въведеното със същото изменение в ГПК задължение за съда да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител или на обоснована вероятност за това. Разрешението дадено в т.4г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК касае производството по чл.417 ГПК, при което заявителят се сдобива с изпълнителен лист въз основа на представения със заявлението документ и може да пристъпи към принудително изпълнение преди да е връчена заповедта за изпълнение на длъжника. Това разрешение е неприложимо в производството по чл.410 ГПК, в което преценката за издаване на заповед за изпълнение се прави само въз основа на твърденията на заявителя, а изискването за представяне на договор, сключен с потребител е за да се извърши преценка за дали вземането се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

След като не е необходимо представяне на договор за цесия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а още по-малко и доказателства за уведомяване на длъжника за цесията преди подаване на заявлението, то заявлението не е било нередовно в тази част и неправилно се явява обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено изцяло заявлението на основание чл.411, ал.2, т.1 вр. чл.410, ал.3 ГПК.

При извършената служебно проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК съдът не установи претендираните вземания да се основават на неравноправна клауза или да има обоснована вероятност за това. Искането за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания не е в противоречие със закона и с добрите нрава, поради което са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

3

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното разпореждане следва да се отмени изцяло и да се постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми и сторените от заявителя разноски в заповедното производство.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 854/ 11.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 462/2023г. по описа на Районен съд – Б., с което е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу П. Б. К., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ от Районен съд – Б. заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК 203670940 и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис –сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Б. К., с ЕГН ********** и настоящ адрес с.

К., общ. Б., обл. Добрич, ул. „Ч.“ № 9 за следните вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 4000994277, сключен на 17.10.2018г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. Б. К. и придобити от заявителя по силата на Приложение № 1 от 25.11.2021г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018г.: главница в размер на 566.54 лева, договорна лихва в размер на 127.81 лева за периода от 20.12.2019г. до 25.10.2021г., обезщетение за забава в размер на 244.40 лева за периода от 21.12.2019г. до 25.07.2023г. (с изключение на периода от 13.03.2020г. до 14.07.2020г. на основание чл.6 ЗМДВИПОРНС) и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.07.2023г. до окончателно изплащане на задължението, както и за направените разноски в заповедното производство в размер на 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Б. за издаване на заповед за изпълнение, съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4