Решение № 887 от 06.07.2017, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 1865/2017
- Вид
- Решение № 887
- Подписан
- 06.07.2017
- В сила
- 07.11.2018
- Състав
- МАЙЯ ЙОНЧЕВА ЙОНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.296, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15, ал.1 · Закон за закрила на детето
- чл.4, ал.1, т.7 · Закон за закрила на детето
- чл.59, ал.9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ гр. Русе, 06.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1865 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са с правно основание по чл.59, ал.9 СК.
Ищцата
И.Д.И. в исковата молба, уточнена с допълнителна молба вх. №14740/10.04.2017г., чрез процесуалния си представител твърди, че с влязло в сила решение по гр. дело №574/2014г. на Шуменски районен съд родителските права спрямо децата Д Д Т., ЕГН ********** и С Д Т., ЕГН **********, са предоставени на нея, а родителските права спрямо детето Т Д Т., ЕГН **********, са предоставени на ответника-баща. Ответникът отказал да изпълни влязлото в сила решение да предаде децата Д и С на майката, във вр. с което е образувано изпълнително производство за принудително изпълнение на съдебния акт и е сезирана Районна прокуратура гр. Разград.
Освен това ответникът е отчуждавал и настройвал трите деца срещу нея, възпрепятствал е и е ограничавал контактите между тях. В резултат на последователното и упорито поведение на ответника да създава пречки за нормални отношения между нея и децата й, детето Т е проявявал непристойно поведение спрямо нея и преподавателите си в ОУ “Н. Й. Вапцаров“ гр. Разград. Понастоящем и трите деца са изведени от дома на ответника със Заповед №1873-з-426/18.10.2016г. на Началника на РУ МВР Разград, като е била предприета спешна мярка за закрила по чл.4, ал.1, т.7 ЗЗДет, а именно полицейска закрила и настаняване в Кризисен център за деца и лица жертви на насилие към сдружение “Динамика“ гр. Русе. За да възвърне доверието и родителския си авторитет спрямо трите си деца, както и да може да полага преки и непосредствени грижи за тях под наблюдение на психолози, се съгласила да ползва социална услуга резидентен тип за неопределено време. Децата са се адаптирали към новата среда и обстановка, като се радват на нейното присъствие. Детето Т е заявило желание да живее съвместно с нея и двамата си братя. Счита, че от влизане в сила на решението по гр. дело №574/2014г. на ШРС са налице трайни и съществени изменения на обстоятелствата, налагащи промяна в мерките относно упражняване на родителските права по отношение на детето Т. Твърди още, че децата Т, Д и С изразяват нежелание да посещават дома на техния баща в гр. Разград, като споделят различни негативни преживявания, свързани с него. Моли да се изменят постановените с решението по гр. дело №574/2014г. на Районен съд гр. Шумен мерки относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето Т Д Т., режима на личните отношения и издръжката на детето и определяне на нови мерки и да се измени режима на лични отношения с децата С Д Т. и Д Д Т., определен по гр. дело №574/2014г. на ШРС, като упражняването на родителските права спрямо Т Д Т. се предоставят на нея, да се определи местоживеенето на детето при нея, да се определи подходящ режим на лични отношения на детето с бащата, без преспиване, както и същият да бъде осъществяван в присъствие на социален работник/психолог, да бъде осъден ответникът да й заплаща издръжка за детето в определен от съда размер; да се измени режима на лични отношения на децата С Д Т. и Д Д Т. с бащата, определен по гр. дело №574/2014г. на ШРС, като режимът на лични отношения да бъде без преспиване, както и същият да бъде осъществяван в присъствие на социален работник/психолог. Претендира за разноски.
Ответникът
Д.Т.Т. взема становище, че искът е неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба обстоятелства и заявява, че от 7.08.2013г. до 18.10.2016г. той е единственият родител, който е полагал всестранни, неотклонни, преки лични грижи за децата Т, Д и С, без никакво участие и подкрепа от майката и нейни роднини и близки. От 1.04.2014г., когато с определението на РС гр. Шумен по привременни мерки му е предоставено упражняването родителските права спрямо трите деца до влизане в сила на 30.06.2015г. на решението по гр. дело №574/2014г. на ШРС той се е грижил за тях. В същото време ищцата не е изпълнявала родителските си задължения, не е присъствала на личните празници на децата (рождени и имени дни), не е присъствала на организираните в училището тържества по различни поводи, дори не е присъствала на завършването на първата учебна година на Д и С на 24.05.2015г. От месец септември 2014г. ответницата е прекъснала спорадичните си лични контакти с децата, като е проявила пълна незаинтересованост към децата си и нежелание за личен контакт с тях. Повече от три години доброволно не е платила нито една месечна вноска по присъдената по привременните мерки издръжка. Заявява, че е отглеждал децата при много добри жилищни условия и с помощта на трети лица. Докато той е упражнявал родителските права децата са били редовни и отлични ученици, водени и вземани от училище лично от него. Неспособността на ищцата да полага лични грижи за децата произтича единствено от нежеланието й да полага такива грижи и е обусловена от собственото й поведение да поставя собствените си желания и нужди над децата си. Пример за това е настаняването им в социални институции. Ищцата на 18.10.2016г. внезапно, насилствено и противоправно е настанила и трите деца в социален дом в гр. Русе, а на 21.10.2016г. ги е разделила, като ги е изпратила в различни социални домове сред чужди и непознати служители и от четири месеца децата насилствено са държани като концлагеристи, без право на контакти с него и близките, с които са живели от раждането им. Счита, че е налице груба злоупотреба с власт от страна на социалните служби, които са нарушили основните права на децата. Не претендира за разноски.
По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. социален доклад вх.
№14259/19.05.2017г. от Директора на Дирекция “Социално подпомагане” Разград, разпитани са свидетели, изслушано е детето Т Д Т. в присъствие на главен социален работник Т Д. Д от Дирекция “Социално подпомагане” Русе, който устно е изразил становище и е приложено гр. дело №574/2014г. на Районен съд гр. Шумен.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От данните в приложеното гр. дело №574/2014г. се вижда, че с решение №449/09.06.2014г. Районен съд гр. Шумен е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата Д Д Т., ЕГН ********** и С Д Т., ЕГН ********** на майката И.Д.И., ЕГН **********, определил е местоживеенето на децата при майката на адрес гр.
Глоджево, общ. Ветово, обл. Русе, ул. “Д. Благоев” №37, като е отхвърлил иска й за предоставяне на родителските права върху детето Т
Д Т.,
ЕГН **********. Определил е режим на лични контакти на децата Д Д Т. и С Д Т. с бащата Д.Т.Т., ЕГН **********, всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, един месец през лятната ваканция, когато Т не е при майка си, всяка четна календарна година в периода през Коледните празници, включително и Нова година и всяка нечетна година през Великденските празници. Осъдил е Д.Т.Т. да заплаща за децата Д Д Т. и С Д Т., чрез тяхната майка и законен представител И.Д.И. месечна издръжка в размер на по 100 лв месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, считано от датата на влизане в сила на решението. Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето Т Д Т. на бащата Д.Т.Т., определил е местоживеенето на детето при бащата на адрес с. Мадара, общ. Шумен, ул. “Римска вила” №4. Определил е режим на лични контакти на детето Т Д Т. с майката И.Д.И. всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя, един месец през лятната ваканция, когато Д и С не са при баща си, всяка четна календарна година в периода през Великденските празници и всяка нечетна година през периода на Коледните празници, включително и Нова година. Осъдил е И.Д.И. да заплаща за детето Т Д Т., чрез неговия баща и законен представител Д.Т.Т. месечна издръжка в размер на 100 лв месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, заедно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, считано от датата на влизане в сила на решението. При постановяване на решението районният съд се е съобразил с тълкуването на закона, дадено в Постановление №1/12.11.1974г. по гр. д.
№3/1974г. на Пленума на ВС, като е приел, че и двамата родители са грижовни към децата Д и С, но относно родителския капацитет като цяло майката има предимство, тъй като децата са сравнително малки по възраст и имат нужда от нейните грижи постоянно, съобразил е и нагласата им да живеят заедно с нея, което им гарантира спокойствие в бъдеще. По отношение на Т съдът е взел предвид категоричното желание на детето да живее с бащата, както и силно влошените му отношения с майката и нейните родители. Приел е, че в конкретния случай и към момента на постановяване на решението са били налице важни причини за отделното местоживеене на децата.
По жалба на Д.Т.Т. състав на Шуменски окръжен съд с решение №264/14.11.2014г. по в. гр. дело №447/2014г. потвърдил решението на районния съд в обжалваната част, с която упражняването на родителските права по отношение на децата Д Д Т. и С Д Т. е предоставено на майката, определено е местожителството им при нея, определен е режим на лични контакти на бащата с децата и същият е осъден да им заплаща месечна издръжка. В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила. В мотивите към решението съдът е посочил, че районният съд се е произнесъл правилно, преценил е всички събрани по делото доказателства, в резултат на което е счел, че упражняването на родителските права по отношение на двете деца Д и С следва да се предостави на майката, което е в техен по-голям интерес. Обстоятелството, че майката не е обжалвала решението в частта относно родителските права спрямо детето Т, предоставени на бащата, не би следвало да се тълкува в смисъл, че тя е по-лош родител, защото с лекота била изоставила по-голямото си дете. Въззивният съд, като е съобразил целия комплекс от обстоятелства, е посочил, че майката не е сторила това поради незаинтересованост, а защото се е съобразила с възрастовите особености на детето, неукрепналия му характер, установеното развитие на синдром на родителско отчуждение при това дете, което рефлектира и върху отношението на близнаците към майката. Посочил е още, че при преодоляване на негативизма от страна на Т към майката в един по-късен етап упражняването на родителските права по отношение на Т може да бъде променено.
Решението на въззивния съд е влязло в сила на 30.06.2015г., съгласно Определение №758/30.06.2015г. по гр. дело №1414/2015г., с което състав на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение (чл.296, т.3 ГПК). В мотивите към определението Касационният съд е отбелязал, че Шуменският окръжен съд се е съобразил с даденото тълкуване на закона в ППВС №1/1974г. относно предоставяне упражняването на родителските права, като е взел предвид интересите на децата, притежаваните родителски качества и проявата им. При постановяване на решението си е отчел моралния облик на всеки от родителите, упоритото, последователно и въпреки намесата на компетентните социални служби трайно следваното поведение на бащата да създава пречки за нормални отношения между децата и майката, да ги настройва срещу нея, в т.ч. като изисква от тях активно да проявяват негативно отношение към другия родител, формирано при детето Т под негово влияние. В мотивите на определението е посочено, че в съответствие с указанията в задължителната практика и при съобразяване с критериите по ППВС №1/1974г. е изводът на въззивния съд, че майката е по-пригодния родител да упражнява родителските права, в т.ч. и предвид положително преценените й възпитателски качества, съответно – негативно преценените такива на бащата, който въпреки полаганите от него грижи за децата и материалната им обезпеченост, според разбиранията му, игнорира другия родител и активно и тенденциозно възпрепятства контактите с майката, намесвайки децата в конфликтните им отношения и настройвайки ги срещу нея.