Определение № 209 от 03.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 209 гр. Пловдив, 03.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20255000600236 по описа за 2025 година

Производство по Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.

С определение № 221/07.05.2025г., постановено по ЧНД № 404/2025г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик е оставена без уважение молбата на лишения от свобода П. И. Г. за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на осемнадесет години, наложено му с присъда № 123 от 21.10.2010г. по НОХД № 2608/2010г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

Против определението е постъпила частна жалба от осъдения П. И. Г. с оплакване, че при разглеждане на делото му е нарушено правото на защита, защото е бил без защитник, както и че не е взето предвид влошеното здравословно състояние и констатираните му заболявания, поради което моли да се отмени и се уважи молбата му за предсрочно условно освобождаване.

Постъпило е становище от началника на Затвора гр.Пазарджик, с което се изразява несъгласие с жалбата на осъдения П. Г., която счита за неоснователна, поради което предлага атакуваното определение да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледан по същество е неоснователна.

На първо място не се констатира да е допуснато твърдяното от осъдения Г. съществено процесуално нарушение, тъй като видно от съдебния протокол по делото, му е разяснена разпоредбата на чл.439 ал.3 НПК “Осъденият има право на защитник.“ и изрично е заявил, че не желае да бъде представляван и защитаван в производството от защитник.

От представените по делото писмени доказателства, окръжният съд 1 правилно и обосновано е приел за установени следните обстоятелства:

С присъда №123 от 21.10.2010г. по НОХД № 2608/2010 г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив П. Г. е осъден за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.6 от НК на 18 години лишаване от свобода.

Начало на наказанието - 06.12.2009 година.

Към 08.04.2025 г. осъденият Г. фактически е изтърпял 15 години 4 месеца и 2 дни, от работа – 4 месеца и 29 дни, или общо е изтърпял 15 години 9 месеца и 1 ден.

В приложеното по делото становище на началника на затвора се посочва, че първоначалната оценка на правонарушител е отчела висок риск от рецидив 83 точки но скалата на OASys с основни криминогенни нужди както следва:

- отношение към правонарушението - категоричен е, че той няма вина за извършеното престъпление, като изцяло прехвърля отговорността на жертвата;

-образование и обучение - неграмотен, слабо мотивиран за включване в образователен процес. Много оскъден личностен ресурс в това отношение; емоционални проблеми - емоционално неустойчив, с декларативни и реализирани гладни стачки;

- умения за мислене - повърхностен, не притежава умения за дефиниране на проблеми. Омаловажава вредите от своето поведение, упорит и импулсивен.

Риска от вреди при първоначалното диагностициране е отчетен също като висок, предвид ниския фрустрационен толеранс и първичността в емоционален и поведенчески аспект.

Според депозираното становище, последвалите преоценки на лишения от свобода не променят престъпния профил в същина, като в личностния профил и този на специфичните нужди на лишения от свобода, не се отчитали значими промени, което се потвърждавало от извършените преоценки на правонарушителя. В тази връзка се посочва, че последната текуща диагностика трайно позиционирала риска от рецидив във високия регистър 97 точки по системата за оценка OASys. Непроменени оставали отчетените сфери на нужда, изискващи корекция - отношение към правонарушението, образование и обучение, умения за мислене, включително и отчетените гранични такива.

Изрично в становището са посочва, че са ограничени дейностите и мероприятията, които могат да се ползват при работата с осъденото лице, тъй като трудно се осъществявала планираната превантивна програма, поради настъпилите трайно негативистични промени в поведенчески аспект.

Осъденият Г. многократно е бил наказван дисциплинарно- 27 пъти за различни нарушения на установения в затвора регламент, включително за притежаване на мобилен телефон и упражняване на физическо насилие.

В приложената по делото експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода П. Г. също се съдържа отрицателна оценка за личността и поведенческата му нагласа по време на 2 изтърпяване на наказанието, за да бъде уважена молбата му за УПО.

С оглед на изложеното въззивната инстанция също счита, че осъденият П. Г. не е дал обективни доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а ал.1 НПК, поради което е налице само една от предпоставките на чл.70 ал.1 от НК за постановяване на УПО предвид на изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода. Доказателствата по делото показват, че не са настъпили промени у лишения от свобода, показващи поправяне и желание за съобразяване с обществени правила и норми предвид на цялостното му поведение по време на пребиваването му в затвора. Не е настъпила изискуемата от закона трайна и необратима положителна промяна у осъдения Г. и не са постигнати целите на наказанието, като не се наблюдават постоянно утвърдени навици и привички за спазване на законосъобразно поведение.

Съдът отчита липсата на положителни промени в актуалната оценка на риска, и преди всичко липсата на осъзната вина и отговорност за извършеното от него престъпление, включително и констатираното завишаване в актуалната оценка на риска от рецидив, което само по себе си сочи за все още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение на лишения от свобода.

Следователно корекционният процес спрямо осъдения П. Г. все още не е приключил и проблемните зони показват риск от нарушение на правопорядъка ако спрямо него се постанови условно предсрочно освобождаване.

Отделно от горното, съдът е взел предвид при постановяване на решението си и здравословното състояние на лишения от свобода Г. с оглед на представените по делото медицински документи. Няма спор, че същият страда от онкологично заболяване, но същото е с давност от 2019г., а от последната епикриза от 2024г., последното решение на Общата клинична онкологична комисия и от Експертното решение на ТЕЛК, същите от 2024г., е видно, че няма прогресия на заболяването му и няма настъпили усложнения.

Ето защо и предвид на горните съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 221/07.05.2025г., постановено по ЧНД № 404/2025г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4