Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2251 от 03.05.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3934/2023
Вид
Решение № 2251
Подписан
03.05.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Десислава Зисова, Валерия Банкова, Стою Христов Згуров

Цитирани разпоредби

  • чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1, т.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 2251 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Стою Хр. Згуров

Валерия Банкова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно гражданско дело № 20231100503934 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба от ЗЕАД „Б.В. И.Г.“, ЕИК ******* – длъжник по изп.д. № 20237800400067 срещу постановление на съдебния изпълнител срещу постановление на съдебния изпълнител за определяне на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксите по т.9, т.26 и т.31 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е неправилно. Релевира доводи за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение поради несъответствието му с правната и фактическата сложност на изпълнителното дело и моли същото да се намали до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Оспорва и определения размер на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, като поддържа, че адвокатското възнаграждение, с оглед характера му на вземане за разноски, не следва да се включва в събраната по делото сума, представляваща основа за определянето на таксата по т. 26 от Тарифата.

Взискателят оспорва жалбата. Сочи, че адвокатското възнаграждение е договорено и заплатено за извършване на всички необходими процесуални действия, които страните не могат да определят към момента на сключване на договора.

В мотивите си по чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител поддържа, че постановлението за разноските е законосъобразно. Счита, че предвид обстоятелството, че длъжникът не е изпълнил задължението си към взискателя след влизане на съдебното решение в сила, както и непосредствено след издаване на изпълнителния лист, същият е дал повод за образуване на изпълнително дело. Твърди, че това води до необходимост от извършване на действия от процесуалния представител на взискателя, изразяващи се в искане за налагане на запори, както и в подаване на становища по депозирани от длъжника жалби, каквото е налице и в настоящия случай.

1

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв.

Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Всички дължими суми по изпълнителното дело са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 480 лв. се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на предоставена защита. Поради това незаконосъобразно е постановлението от 08.03.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление за разноските, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са основателни. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и поспециално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – 2 представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 8558,59 лв.

(3580 лв. главница, 3052,95 лв. законна лихва и 1925,64 лв. присъдени разноски в исковото производство) и размерът й е 704,69 лв. Обжалваното постановление следва да се отмени за разликата до действително дължимия размер от 704,69 лв.

Неоснователно е искането за присъждане на разноски за настоящото производство – настоящият случай не е след изключенията по чл.79, ал.1, т.13 ГПК, поради което направените от длъжника разноски си остават за негова сметка.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, постановлението от 08.03.2023 г. на съдебния изпълнител по изп.д. № 20237800400067, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 480 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 704,69 лв., като вместо това постановява:, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение – за сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – за сумата от 704,69 лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3