Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 380 от 30.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Търговско дело 102/2024
Вид
Решение № 380
Подписан
30.09.2025
В сила
28.10.2025
Състав
Миглена Илиева Площакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143 - чл. 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 4 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 5 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 17, ал. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 19 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 20 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 20 ал.1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21, ал. 1 и ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 21, ал. 1 и ал. 3 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23, ал.1 и ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 23, ал.1 и ал. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24, ал. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 6 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 7 · Закон за кредитиране на студенти и докторанти
  • чл. 4, ал. 1, т. 2 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 94, ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 95, ал. 3 и ал. 1 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 95, ал. 3 и ал. 1 · Кодекс на международното частно право

РЕШЕНИЕ

№ 380 гр. Пловдив, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Миглена Ил. Площакова при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело № 20245300900102 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ АД на 14.02.2024 год., с която са предявени осъдителни искове против А. Х., г. на В. за присъждане на парични суми на договорно основание.

Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответника на 25.02.2015 г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на 70409,88 лева, на части, за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - гр. Пловдив.

Договорът бил сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Предвиден бил гратисен период от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, при срок на погасяване 120 месеца от изтичане на гратисния период. Договорена била фиксирана годишна лихва от 7%, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период.

Твърди се също, че гратисният период е изтекъл на 30.06.2021 г., доколкото краен срок за полагане на последния държавен изпит от ответника е бил м. 06.2020 г. Съответно първата падежна дата е била 28.07.2021 г. Ответникът заплатил частично три от вноските по погасителния план, но преустановил плащанията. Останало непогасено задължение за главница в размер на 31 370,40 лв. Към датата на подаването на исковата молба непогасени 1 били вноски с падеж 28-число на месеците след декември 2021 год.

Поради допусната забава на плащанията над 90 дни и на основание чл. 17, т. 2 от ОУ, с подаването на исковата молба „Банка ДСК“ АД прави изявление, че обявява за предсрочно изискуем целия непогасен остатък от задължението по договора за кредит.

Поради изложеното ищецът моли да бъде осъден ответника А. Х. да заплати на "Банка ДСК" АД следните суми: сума в размер на 31 370,40 лева, представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 25.02.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2024 год. до окончателното й изплащане; сума в размер на 4 909,58 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.12.2021 г. до 13.02.2024 г. вкл.; сума в размер на 707,63 лева, представляваща обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/, дължима за периода от 28.07.2021 г. до 13.12.2024 г. вкл.

Предявените обективно съединени искове са допустими и са с правно основание чл.

430 ТЗ, вр. с чл. 17, ал. 2, вр. чл. 24 ЗКСД, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.

Ангажирани са доказателства. Претендират се всички сторени в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът не е открит на нито един от посочените от ищеца и известни по делото адреси, в т.ч. и на този във В.. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначен особен представител на разноски на ищеца.

Постъпил е отговор на исковата молба от особения представител на ответника А. Х..

Оспорва се основателността на предявените искове. Оспорват се фактическите твърдения за договорена фиксирана лихва от 7%, както и че гратисният период е изтекъл на 30.06.2021 год. Твърди се, че според удостоверението от МУ – Пловдив, издадено на 17.02.2017 год., гратисният период изтича на 30.06.2023 год. и първата падежна дата е 28.08.2023 год.

Доколкото в периода от 10.08.2023 год. до 03.10.2023 год. ответникът заплатил сума в общ размер на 2883,97 лв., то към датата на образуването на делото той бил изправна страна по договора и за ищеца не са налице основания да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

След анализ на клаузите на договора и ОУ, както и на съдържанието на нормите на ЗКСД особеният представител на ответника въвежда възражение за нищожност на договора. Счита, че той противоречи на императивни правни норми от ЗКСД и ЗЗП и на основание чл. 17, ал. 6 от ЗКСД, поради неспазени изисквания на ал. 1 и ал. 4 и на чл. 18, ал.

3, договорът за кредит е недействителен.

Липсвала уговорка относно размера на дължимата лихва – посоченото в т. 7, че кредитополучателят заплаща лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база, 2 указвало максимален размер на евентуалната лихва, но не и конкретен приложим към кредита лихвен процент. Така клаузата на т. 7 била неясна, заблуждаваща и не давала основание на ищеца да начислява лихва върху усвоената част от кредита в размер именно на 7% на годишна база.

Възразява се срещу вА.дността на клаузата на т. 10.2 от приложимите ОУ, предвиждащи, че начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се капитализира годишно, т.е. прибавя се към главницата. Чрез капитализацията след изтичане на гратисния период размерът на главницата не бил равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение, както изисквал чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗКСД, а обхващал и възнаграждението на банката за този период. Това водело и до неправилно формиране на вземането за лихва. Особеният представител счита посоченото за заблуждаваща и нелоялна търговска практика, противоречаща на европейското законодателство. Нарушение било допуснато на разпоредбите на чл. 17, ал. 4 и чл. 18, ал. 3 от ЗКСД, тъй като на кредитополучателя не е дадена точна и пълна информация относно условията на договора и оскъпяването на кредита. Начисляването на лихва върху капитализирана лихва водело до начисляване на лихва, която е в по-голям размер от договорения максимум от 7%. Доколкото целият договор според ответника е недействителен, недължими били акцесорните вземания.

Позовава се на чл. 17, ал. 7 ЗКСД, според който когато целият договор е недействителен, кредитополучателят дължи да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси и др. разходи. В конкретния случай чистата стойност на усвоените от ответника средства била 23 469,96 лв. с падеж на първа вноска – 28.08.2023 год., платим на вноски от по 195,58 лв. Ответникът заплатил сума в общ размер на 2 883,97 лв., с което покрил 15 месечни вноски. Поради това към датата на образуването на делото банката нямало право да преобразува кредита в предсрочно изискуем.

Настоява се предявените искове да бъдат отхвърлени.

В допълнителната искова молба се оспорват възраженията на ответника, изложени в отговора, като се развиват съображения, основани на твърдението, че съдържанието на сключения договор е утвърдено от министъра на образованието и министъра на финансите и всички негови клаузи се съобразени с нормативните изисквания. Развиват се съображения, че капитализирането на неизискуеми лихви към неизискуема главница на основание чл.

10.2. от ОУ не съставлява анатоцизъм по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Акцентира се, че тъй като общият размер на задължението се формира след изтичането на гратисния период, то не съществува възможност за съставяне на коректен погасителен план към датата на сключването на договора. Поддържа се твърдението, че към датата на подаването на исковата молба кредитополучателят е допуснал забава в продължение на повече от 90 дни и банката има право да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

В отговора на допълнителната искова молба особеният представител на ответника поддържа първоначалния отговор и доразвива възраженията си срещу основателността на 3 исковете.

С доклада по делото съдът е приел, че предявените осъдителни искове за допустими.

Предвид цената на един от исковете - този за главница, който е над 25 000 лв., делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция. Не са повдигнати възражения за местна неподсъдност на спора.

Българският съд е приел, че е национално компетентен да разгледа спора съгласно чл.

4, ал. 1, т. 2 от КМЧП. След преустановяване членството на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020 г., няма основание за приложение както на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 год. на ЕП и на Съвета относно компететността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Липсва основание за приложение и на Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971 г. в Люксембург, които също са престанали да се прилагат по отношение на Обединеното Кралство В. и Северна Ирландия - по аргумент от споразумението за напускане на Съюза. Считано от 01.01.2021 г. законодателството на Съюза не се прилага по отношение на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС. Досежно Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968 г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971 г. в Люксембург е налице и изрична нотификация от 01.02.2021 г. от правителството на Обединеното кралство В. и Северна Ирландия до *** на Съвета на ЕС относно становището на напусналата Съюза държава - членка за неприложимостта на тази конвенция към нея. От друга страна към настоящия момент между Република България и Обединеното кралство В. и Северна Ирландия не съществува и двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител. По изложените съображения следва да намери приложение разпоредбата на чл. 95, ал. 4, във връзка с чл. 95, ал. 3 и ал. 1 и чл. 4, ал. 1 т. 2 от КМЧП. Съгласно чл. 94, ал. 1 от КМЧП, когато страните не са избрА. приложимото право, прилага се правото на държавата, с която договорът е в найтясна връзка. В конкретния случай договорът е сключен в Република България, кредитът е предоставен на ответника от юридическо лице, регистрирано в Република България и е за финансиране на обучението и в българско висше учебно заведение. От обстоятелствата, при които се развива договорното правоотношение, може да се направи извод, че приложимо към спора е българското право като право на държавата, с която договорът има най-тясна връзка. Поради това с доклада по делото исковете са квалифицирани по българските закони.

ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 25.02.2015 г. в гр. Пловдив между страните по делото е подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който 4 ищецът, в качеството на банка, е кредитор, а ответникът е кредитополучател. Предмет на договора е отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 70 409,88 лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисен период. За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база. С чл. 3 е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно – квА.фикационна степен, съответно от датата, на която изтича срока на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ за записан семестър. Сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по сметка на учебното заведение, посочено в документа, удостоверяващ качеството студент. Преводът се извършва не по-късно от последната дата за плащане на таксата за съответният семестър. Според чл. 5, кредитът се погасява по там посочена банковата сметка на ищеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.