Решение № 473 от 11.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300500868 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Постъпила е жалба от С. Г. Ч.Д., ЕГН: **********, от село ***, в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 554/2021г. по описа на ЧСИ Петя Николова , рег.

№911, против разпределение от 07.03.2023 г. Развива доводи за незаконосъобразност свързани с това, че при изготвяне и предявяване на разпределението съдебният изпълнител не е изчислил правилно вземанията на двамата взискатели- Л. К.

ООД и ТД НАП-Пловдив. Моли съда да отмени обжалваното разпределение като неправилно и незаконосъобразно.

Взискателят по делото Л. Кредит ООД изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмено възражение.

Присъединения взискател ТД НАП-Пловдив не е взел становище.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна. Развива доводи за спазване реда на привилегиите по ЗЗД, доколкото събраната сума не е достатъчна за удовлетворяване на всички вземания. Поддържа, че при извършеното разпределение е взето предвид направеното от длъжника плащане на взискателя в размер на 550 лв. По отношение на оплакването, че не са посочени вземанията на взискателите, които се погасяват, сочи, че същите са подробно описани и индивидуализирани. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

След преценка на доказателствата по делото съдът намира, че подадената жалба е допустима, като подадена против подлежащ на обжалване акт, подадена е в срок и изхожда от легитимирана страна – длъжник по делото.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалва се разпределение, изготвено на 07.03.2023 г. и предявено на 09.03.2023 г. с Протокол за предявяване на разпределение на суми, от публични продани по реда на чл.495 от ГПК.

Основна част от оплакванията в подадената жалба касаят факти и обстоятелства свързани с това дали съдебния изпълнител при извършването на разпределението е взел предвид сумите, които длъжникът е заплатил директно на взискателя, без да се посочват нито конкретни суми, нито се представят доказателства за извършени плащания. Видно от протокол за извършени плащания/л.429 от изп.д./ съдебният изпълнител е намалил дълга на длъжника със сумата от 550 лв., представляваща постъпили извънсъдебни плащания към взискателя- Л. К.

ООД.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК ако събраната сума по ИД е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели съдебният изпълнител извършва разпределение. Разпределението е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: Кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която се ползват, респ. кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично удовлетворяване на всяко от тях.

В разпределението участват взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на чл. 456 ГПК. Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право чл. 458 и 459 ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД и особените закони. От сумата, подлежаща за разпределение, се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, от нея се удовлетворява следващото по реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от един и същи ред, общият размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т. е. пропорционално на размера на вземанията.

Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2 от 22.11.2022г. по т.д. №2/2021г. на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Действия по събиране на публични вземания се извършват и от частния съдебен изпълнител по силата на закона- чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК във връзка с чл.

2

458 от ГПК. Съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда н а този кодекс, освен ако в закон не е предвидено друго, а съгласно ал. 3 на същия член публичните вземания се събират от публичните изпълнители при НАП, освен ако в закон не е предвидено друго. В конкретния случай е налице изключението на чл. 163, ал. 3 от ДОПК, тъй като по силата на чл. 191, ал. 3 и сл. от ДОПК във връзка с чл. 458 от ГПК съдебният изпълнител, а не публичният изпълнител, е този, който събира публичното вземане по реда на ГПК. Съгласно чл. 191, ал. 3 от ДОПК, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител следва да изпрати съобщение на Националната агенция за приходите и Агенцията за държавни вземания за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение. В случая съдебният изпълнител е изпълнил горното си задължение. По делото е приложено издадено от НАП удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки /на лист 411-414 от изп. д. /, според което към 08.02.2023 г. общото задължение на длъжника към държавата е в размер на 23 729,53 лв. Съгласно чл. 191, ал. 4 от ДОПК държавата се присъединява като взискател по изпълнителното дело въз основа на удостоверение от НАП, което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника. В този случай ЧСИ е длъжен да присъедини държавата и пред него не може да се развие производство по оспорване на публичното вземане. Извън компетентността на ЧСИ е да преценява основанието и размера на публичното вземане. Той извършва само формална проверка на изпратеното удостоверение от НАП. В конкретния случай ЧСИ е извършил присъединяване на публични държавни вземания съгласно полученото удостоверение, което е предвидено от законодателя като законово основание за присъединяване на държавата към изпълнението. Удостоверението по чл. 191, ал. 4 от ДОПК има придадена от закона изпълнителна сила в хипотезата на чл. 458 от ГПК и е пряко изпълнително основание, без да е необходимо допълнително удостоверяване на публичните вземания чрез други документи. При удостоверени по официален ред налични публични вземания не е необходимо за осъществяване на принудително изпълнение за събиране вземанията да е налице и изрично възлагане на съдебния изпълнител на последното от държавата.

Възлагането на съдебния изпълнител да го стори е по силата на закона- чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3, 4 и 5 от ДОПК.

Гореизложеното налага извода, че кръга на взискателите, които следва да бъдат включени в разпределението, е правилно определен.

В чл. 136 ЗЗД законодателят е регламентирал материята във връзка с привилегиите, като в ал. 1 на същата норма е предвидено, че с право на предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени, се ползват следните 3 вземания: 1. вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и за исковете по чл. 134 и чл. 135 - от стойността на имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които са ползват от тези разноски; 2. вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за МПС - от стойността на този имот или МПС, както и вземанията, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори, 3. вземания, обезпечени със залог или ипотека от стойността на заложените или ипотекирани имоти, 4. вземания, заради които се упражнява право на задържане - от стойността на задържаните имоти, като ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3, 5. вземанията на работници и служители, произтичащи от трудови отношения и вземания за издръжка и 6. вземания на държавата, освен тия за глоби, като с оглед новелата на ал. 2 на чл. 136 ЗЗД вземанията по т. 5 и т. 6 се удовлетворяват предпочтително от цялото имущество на длъжника. Вземанията с еднакъв ред се удовлетворяват съразмерно с оглед правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД, а съгласно чл. 136, ал. 4 ЗЗД - освен присъдените лихви, правото на предпочтително удовлетворение обхваща лихвите, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и лихвите за годината, която го предхожда.

В разглежданата жалба не са изложени твърдения за конкретни нарушения на съдебния изпълнител при постановяване на обжалваното разпределение (относно начина на разпределение на сумите и спазване реда на привилегиите). Независимо от липсата на конкретни оплаквания в жалбата, следва да се посочи, че обжалваното разпределение е подробно мотивирано, като включва описание на вземанията на взискателите по вид и размер. Съдебният изпълнител е разпределил постъпилата сума в съответствие с поредността, регламентирана в разпоредбата на чл. 136 ЗЗД – в разпределението подробно е посочено каква сума в каква поредност се разпределя – на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД – такси и разноски по изпълнителното дело (съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД – за вземанията на първоначалния взискател – Л. Кредит ООД, който се ползва с привилегия с оглед учредения в негова полза договорна ипотека. Доколкото по делото няма данни вземанията на държавата да попадат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД , то правилно съдебният изпълнител е приел, че държавата следва да се удовлетвори по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД , като предвид липсата на достатъчно сума събрана по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е разпределил остатъка в полза на присъединения по право взискател - и ТД НАП-Пловдив.

С обжалваното разпределение правилно е определен кръгът на взискателите, които следва да бъдат включени в разпределението; вземанията, подлежащи на удовлетворяване; редът за удовлетворяването им и сумата, която се полага за пълното или частично изплащане на всяко едно от тях. Поради недостатъчност на същата за удовлетворяване на всички взискатели, е приложен чл. 460 ГПК, а конкретният ред за 4 удовлетворяване на вземанията е определен съобразно установените в чл. 136 ЗЗД привилегии. Не се подкрепя от данните по изпълнителното дело бланкетно заявеното възражение, че при определяне размера на вземанията не са отчитани извършени извънсъдебни плащания към взискателя- Л. Кредит ООД. Спазена е поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД за погасяване на вземанията. Разпределението отговаря на изискванията на материалния и процесуалния закон, съдебният изпълнител се е съобразил с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД, правилно е отчел наличието, размера и вида на вземанията на взискателите, вида и размера на дължимите такси по размера на дължимите такси по ТТРЗЧСИ, същите са съобразени със законовите привилегии, разпределението е изготвено и предявено на страните по съответните ред, форма и срок.

При направената обща проверка на обжалваното разпределение не се констатират незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител.

Предвид изложеното съдът намира подадената жалба против разпределение от 07.03.2023 г. за неоснователна , поради което и същата следва да бъде отхвърлена.