Решение № 95 от 15.06.2020, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ гр.

Козлодуй, 15.06.2020 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Козлодуйският

Районен съд, трети състав, в публично заседание на 11 юни 2020 година, в състав:

Районен съдия: Борислав Методиев при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев гражданско дело № 1343 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на З. „Б.И.“АД, с ЕИК:*********, със седалище ***, представлявано от С. П. и К. К., с която са предявени против Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес:

***, искове с правно основание чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на сумата в размер на 2498,16 лв., представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по отправена регресна претенция от ЗАД „Е.“, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, сумата в размер на 396,23 лева, представлаваща мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 23.02.2018г. /дата на падежа на плащане/ до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и съдебните разноски по делото, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Ищцовото дружество твърди, че на 17.04.2017г. в района на с.Х., на кръстовище образувано от ул. „Г.

***, е реализирано ПТП с участието на МПС „Р. М. С.” с per. № ********, собственост на Н.В.Р., управлявано от същия и МПС „*** ****” с per. № ********, собственост на И.Л.И., управлявано от същия.

Излагат се доводи, че според представения Протокол за ПТП № 1519298/17.04.2017г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправното поведение на Н.В.Р., който на нерегулирано кръстовище отнема предимството на лек автомобил „*** ****” с per. № ******** и го удря странично, вследствие на което му нанася материални щети.

Сочи се, че лек автомобил „Р. М. С.” с per. № ******** е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица № BG/02/116002144969, която е валидна към момента на събитието. В З. „Б.И.” АД е заведена щета под № ********** от ЗАД „Е.” - застраховател по имуществена застраховка „Каско” на увреденото МПС. След направена оценка на щетата ЗАД „Е.” е изплатило застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 2465.16 лв. за ремонт на увреденото МПС „*** ****” с per. № ********. След отправена регресна претенция от ЗАД „Е.”, З. „Б.И.” АД е изплатило на ЗАД „ Е.” сума в размер на 2483.16 лв.

Твърди се, че видно от представения Протокол за ПТП № 1519298/17.04.2017г. Н.В.Р. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Релевира, че на основание чл. 500 от КЗ, З. „Б.И.” АД има право да получи от Н.В.Р. платеното застрахователно обезщетение. С писмо е уведомен ответникът да заплати претендираната сума, но до момента същата не била изплатена.

Моли се, съдът да осъди

Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на З. „Б.И.“АД, с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от С. П. и К. К. сумата в размер на 2498,16 лв., представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по отправена регресна претенция от ЗАД „Е.“, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, сумата в размер на 396,23 лева, представлаваща мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 23.02.2018г. /дата на падежа на плащане/ до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и съдебните разноски по делото, включително заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК не е представен отговор от ответника. Съобщението, към което са били приложени разпореждане № 1253/03.12.2019г. и препис от исковата молба, е получено на 20.12.2019г. от сина на ответника.

С исковата молба и със становище, постъпило на 09.03.2020г., процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че искането следва да бъде уважено:

За да бъде постановено неприсъствено решение, съгласно чл.238 от ГПК, трябва да са налице кумулативно следните предпоставки:

На първо място на ответника да му е връчена надлежно исковата молба, ведно с приложенията и той да не е представил отговор в указания му срок.

На второ място е необходимо ответникът да не се е явил в първото заседание по делото, след като е бил редовно призован за него и да не е направил искане, то да се разгледа в негово отсъствие.

На следващо място ищецът трябва да е поискал постановяване на неприсъствено решение.

На последно място е необходимо да са спазени изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а именно на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и на последиците от неявяването му в съдебно заседание, както и искът, предявен от ищеца да е допустим и вероятно основателен.

По настоящето дело, съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания.

Както беше посочено, по-горе на 20.12.2019г. на сина на ответника е връчено Разпореждане №1253 от 03.12.2019г. на РС-Козлодуй, в което са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и неявяването в съдебно заседание. Въпреки това, след изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Впоследствие, в съдебно заседание ответникът, след като е редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по предявените искове.

Ищецът от своя страна е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, при наличието на предстоставките затова.

Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото писмени доказателства е допустим и се явява вероятно основателен.

Съгласно чл.239, ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Предвид изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за държавна такса в размер на 149.92 лв., за депозит за вещо лице в размер на 300 лева и 10 лева за депозит за призоваване на свидетел, както 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горните съображения и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“АД, с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 2498,16 лв., представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по отправена регресна претенция от ЗАД „Е.“, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и сумата в размер на 396,23 лева, представлаваща мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 23.02.2018г. /дата на падежа на плащане/ до датата на завеждане на исковата молба в съда.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“АД, с ЕИК: *********, със седалище ***, представлявано от С. П. и К. К. направените по делото разноски - сумата от 149.92 лв. заплатена държавна такса, за депозит за вещо лице в размер на 300 лева, за депозит за призоваване на свидетел в размер на 10 лева, както сумата от 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: