Решение № 669 от 29.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 669 гр. Бургас, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20242100500844 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 2423/08.05.2024г., предявена от „Емона Пейпър” ЕООД с ЕИК102047430, със седалище и адрес на управление:гр. Карнобат, ул.

„Москва” N° 14, представлявано от управителя му Емилия Райкова Генчева, чрез процесуалния му представител адв. Иван Танев, вписан в АК-Бургас, с личен номер 1000019280, против: Решение № 86/03.04.2024 г. по гр. д.№ 793/2023г. по описа на РС-Карнобат, с което е отхвърлен иска на „Емона Пейпър” ЕООД за обявяване на окончателен на сключения с Ж. Д. Д. на 12.03.2013 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, описан в решението; присъдени са разноски.

Във въззивната жалба се заявява становище за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението; сочи се, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Сочи се, че бил погрешен и немотивиран извода на районния съд,че по делото не били представени доказателства : в срока по чл.1 от предварителния договор купувачът да е заявил желание и готовност да заплати цената по сделката,което е във връзка с правото на продавача по чл. 8 от предварителния договор да развали договора, когато купувачът не е заявил желание за плащане на продажната цена в двугодишен срок от сключването му.Съдът не обсъдил събраните за това гласни доказателства, които били релевантни за изясняване на този въпрос по делото, за което въззивникът сочи показанията на разпитаните 1 пред районния съд свидетели Д. и Г.,установяващи по категоричен начин заявената пред продавача готовност на купувача да плати уговорената продажна цена за прехвърлянето на имота в размер на 9000 лв.Погрешно било позоваването от районния съд на изявление на ответника в отговора му на исковата молба: че разваля предварителния договор, което било прието от съда като пораждащо правен ефект на разваляне на предварителния договор,поради което и не обявил предварителния договор за окончателен.С оглед заявена от продавача готовност за закупуване на имота не можела да се прилага разпоредбата на чл.87 ЗЗД.Дори и в разрез с доказателствата по делото да се приемело,че ищецът не е изпълнил, и то виновно, това свое задължение, отправеното за първи път с отговора на исковата молба волеизявление на ответника за разваляне на договора е без правно значение, доколкото ищецът вече е предявил правата си по съдебен ред, претендирайки от ответника реално изпълнение на поетите от него с договора задължения чрез конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Такова изявление би имало значение само ако е било направено преди завеждане на исковата претенция, което не се твърди и доказва по делото. Поради това нямало никаква нужда (обратното на което е приел съдът) ищецът да прави възражение за погасителна давност за правото да се развали договорът, след като изявлението за разваляне на договора е направено от ответника след образуване на дело за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор.Твърди се, че били неправилни и в противоречие с материалния закон доводите на районния съд за това, че тъй като в предварителния договор страните посочили краен срок, в който купувачът да заяви желание за плащане, и този срок бил изтекъл, развалянето да може да бъде допуснато при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД - без да се дава подходящ срок за изпълнение с предупреждение за разваляне след неговото изтичане.С предложеното от районния съд тълкуване същият незаконосъобразно стеснил приложното поле на чл. 87, ал. 1 ЗЗД само до хипотезата, когато страните не са уговорили срок за изпълнение на поетите задължения. И в случаите обаче, когато има определен срок за изпълнение и е налице забава на длъжника, упражняването на правото на разваляне на договора от изправната страна се предпоставя от отправяне на предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ срок, и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения срок.Въззивникът намира, че съставите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД не се покриват един с друг, а уреждат различни хипотези на разваляне на договора. В чл. 87, ал. 2 ЗЗД бил уреден специфичен случай на разваляне без отправяне на предупреждение ако задължението е следвало да се изпълни непременно в уговореното време, която именно хипотеза е обосновал съдът.Въззивникът посочва съдебна практика : решение № 186/15.07.2014 г. по гр. дело № 6836/2013 г. на ВКС, с което е разгледан спор, свързан с осъществено разваляне на договор 3 месеца след като е изтекъл срока за изпълнение на насрещната страна, като съдът приел, че и в този случай възможността за разваляне е обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен срок за изпълнение. Решение № 12/23.05.2018 г. по гр. дело № 834/2017 г. на ВКС, в което било прието, че по 2 правило договорът за продажба на недвижим имот не е фикс сделка /сделка, по която задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното време/, освен ако страните не са му придали характер на такъв договор.Последното изрично трябвало да е вписано в клаузите на сключения договор. В конкретния случай в предварителния договор страните не само не придали такъв характер на задължението на купувача по чл. 1, in fine, но и изрично са уговорили в чл. 9, че всяка от страните може да упражни правото си по чл. 19, ад. 3 ЗЗД и след неизпълнение на задълженията на другата страна.Заявява, че коментарът на районния съд досежно давностния срок за предявяване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е неотносим към конкретния правен спор, доколкото в самото решение иначе правилно било прието, че предвидения в чл. 4 от процесния договор срок от 30 работни дни за сключване на окончателен договор изобщо не е започвал да тече.Въззивникът намира за необоснован и неправилен изводът на съда, че ищецът не разполагал с изискуемо право, което да бъде годен обект на защита.Счита, че районният съд не отчел, че именно исковата молба играе ролята на покана и определя изискуемостта на задълженията на продавача, за които не е определен срок, в т.ч. и на задължението му по чл. 3 за изработване на проект за изменение на плана,което можел да направи единствено продавачаответник като собственик на имота.Задължение в тази връзка не е могло да бъде поето валидно от купувача „Емона Пейпър” ЕООД, въпреки формулировката в чл. 3 от предварителния договор, че страните „се задължават да изработят проект за изменение на УПИ V в кв. 17”. В тази част задълженията на купувача се заключавали единствено в заплащане на половината от разноските за проектиране, така, както е посочено в чл. 3 от договора,като безспорно такава процедура въобще не е била започната и разноски не са били направени. Дори и да се приеме, че освен заплащането на разноски купувачът е следвало да има някаква съпричастност и във връзка със самото изработване на проект за изменение на плана, вън от съмнение е, че продавачът също е поел такова задължение.Навеждат се съображения за това, че със самата искова молба коментираното по-горе задължение на продавача е станало изискуемо и тъй като към момента на приключване на устните прения това задължение, така и главното задължение на продавача за прехвърляне на имота, е останало неизпълнено, то и искът следвало да се обяви за основателен.Нещо повече-и без да е налице изменение на плана за регулация и застрояване на гр. Карнобат, имотът бил годен обект на сделка по прехвърляне на правото на собственост.Моли отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което обжалваното решение бъде отменено и се уважи иска по чл.19,ал.3 ЗЗД.Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 4767/27.10.2023г. от Ж. Д. Д. чрез адв. Ангел Динков и адв.Кристина Семова, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба.Считат, че при сключване на предварителния договор предмет на същия била бъдеща вещ- необособена към този момент реална част от УПИ V, в кв.17 по плана на гр.Карнобат. От изслушаните свидетелски показания ставало ясно, че към 3 момента н а договора имотът е бил незастроен, което се виждало и от приложеният нотариален акт; през ноември 2015г. ответникът започнал да строи масивна сграда „ сервиз за коли“, която е въведена в експлоатация през 2016г. Проследяват се текстове от предварителния договор и след анализ на същите се стига до извода, че е налице сложен фактически състав, в който действията на страните следват хронологично, като задължението за сключване на окончателен договор става изискуемо и възможно едва при осъществяването на няколко факта, в тяхната хронологична последователност, а именно: Сключване на предварителен договор; Изявление на купувача за готовност за плащане и съответно плащане, което следва да се осъществи до 12.03.2015г.; Изменение на Регулационният план и отделяне на процесния терен като отделен УПИ; Сключване на окончателен договор в нотариална форма. Заявяват, че до момента на депозиране на искова молба ищецът не е изявил готовност за плащане, нито е платил продажната цена на имота; не е предоставил каквито и да е средства за изготвяне на проектна документация за ПУП и изменение на Регулационният План. Следователно, за ответникът не е настъпило задължението да инициира процедура по изменение на ЗРП, нито задължение за сключване на окончателен договор,тъй като нито в срока по чл. 1 от договора, нито след това в рамките на изтеклите 10 години, ищецът е направил изявление за плащане.Заявява се изявление за разваляне на процесния предварителен договор поради незаплащане от ищеца на продажната цена до 12.03.2015г. Въззиваемият сочи, че искът е погрешно предявен ,тъй като ищецът претендира сключване на окончателен договор за продажба на 400 кв.м идеални части от УПИ V, в кв.17 по плана на Карнобат, а от предварителния договор било видно,че предмет на договора е реално обособен терен с площ и граници - отделен УПИ. При липса на обособен имот с граници, идентификатор и т.н., дори и да се приеме, че ищецът е изправен и надлежно е предложил на ответника плащане,той не може да предяви иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, тъй като такъв имот не съществува. Счита, че предявеният иск е погасен с 5-годишна давност, като без значение било от кога този срок ще бъде изчисляван.В този смисъл заявява ново възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, довела до погасяване правото на иск на ищеца по чл.19,ал.3 ЗЗД.Моли отхвърляне на иска и присъждане на съдебноделоводни разноски.

Бургаският Окръжен съд, като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради 4 което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал.