Решение № 1124 от 24.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1124 гр. Русе, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета Ив. Абрашева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Антоанета Ив. Абрашева Гражданско дело № 20264520100853 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, ЗЗД, вр. чл.

22 ЗПК.

Ищцата Г. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Д. М. от САК, твърди, че на 15.08.2022 г. между нея и ответното дружество бил сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит стандарт“ с № 40011437562, съгласно който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставило на ищцата сумата от 1533,88 евро/3000лв., които тя е следвало да върне за срок от 36 месеца. Размерът на месечния лихвен процент не бил посочен, а ГПР бил в размер на 49.18 %. Посочено било, че погасителната вноска е в размер на 73,95 евро/144,64 лв. Посочено било също, че Г. Д. ще ползва допълнителна услуга „Фаст“, за която следва да заплати сумата в размер на 613,55 евро /1200 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, за която следва да заплати сумата в размер на 1073,71 евро/2100 лв. или общото възнаграждение по двете допълнителни услуги било в размер на 1687,26 евро/3300 лв.

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма.

Размерът на шрифта, с който бил изготвен договорът бил под минимално изискуемия съгласно ЗПК, а именно под 12. Договорът бил нищожен и на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. Също така липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, била в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.

19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен лихвен процент по заема, без да ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора допълнителни услуги, водели до различен размер на ГПР от 1 посочения. Посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишавал потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Счита, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора. В процесния договор било уговорено Г. Д. да заплати сума за допълнителни услуги /Фаст и Флекси/, която била свързана с отпускането, усвояването и управление на заема. Така формулираната клауза /допълнителен договор/ била с цел заобикаляне на императивните правни норми на ЗПК. Смята, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „Профи Кредит България” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга“, която по своята същност представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плащала периодично, поради което трябвало да е част от ГЛП и ГПР, като двете такси са били изначално известни на кредитора. Ето защо счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Клаузите в процесния договор не били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от 33П и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици. Твърди, че услугата, за която се претендира заплащане, изобщо не била изпълнявана от ответното дружество, а дори и да е изпълнявана, то тя била част от управлението на кредита, тоест, съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът няма право да събира такси за нея.

Предвид изложеното, моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителски кредит № 40011437562, сключен между Г. Д. Д. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр. София, депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковете. Счита, че е налице отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а именно влязъл с сила съдебен акт, с който е разрешен спора по Договор за потребителски кредит № 40011437562, а именно Решение № 1511 от 11.11.2024 г. по гд 3133/2023 г. на РС Русе.

Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия, но счита, че в настоящия случай, всички императивни изисквания са били спазени. В процесния договор се съдържал приложимият лихвен процент по кредита. Същият не противоречал и на добрите нрави. Приложимият лихвен процент бил фиксиран, а условията за прилагането му се съдържали в чл. 4.1. и чл. 4.2. от общите условия, подписани от страните. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент. Към момента действало само ПМС № 72 от 08.04.1994 г. за определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. Същото било издадено на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД и намирало приложение само за определяне на размера на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Счита, че ПМС не може да бъде 2 прилагано за други случаи. Неоснователни били възражения по отношение размера на договорената възнаградителна лихва. В чл. 10, ал. 2 ЗЗД се съдържала забрана да се уговарят лихви в по-голям размер от определения от МС, но до момента МС не бил издал постановление, в което да определи максимален размер на възнаградителната лихва, затова уговореното в договора за кредит възнаграждение за ползването на заемната сума било действително.

Сключеният договор за потребителски кредит имал характеристиките на търговска сделка за кредитора по него /чл. 286 ТЗ/, което обосновавало приложимостта на разпоредбите за търговските сделки и за другата страна /чл. 287 ТЗ/. В разпоредбата на чл. 430, ал. 2 от ТЗ било посочено, че кредитополучателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката, чийто размер законодателят не е ограничил с добрите нрави, каквото ограничаване било изрично посочено в други разпоредби на Търговския закон. Счита, че при евентуална недействителност на уговорения лихвен процент съдът следвало да приложи разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и приетата за недействителна клауза за уговорения лихвен процент да се замести по право от повелителни правила на закона, т.е. да се приеме, че се дължи законната лихва за забава от датата на сключването на процесния договор за кредит до окончателното му изплащане.

На следващо място, тъй като лихвеният процент бил фиксиран, не било необходимо изготвянето на методика за определянето му. Същото се отнасяло и до ГПР, доколкото бил формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променяло, при никакви условия. Наред с това в ЗПК не било посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те били нормативно залегнали.

От изложеното, се доказвало, че необходимото съдържание за действителността на процесния ДПК № 40011437562 съгласно разпоредбите на чл.10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК се съдържало в процесния договор за потребителски кредит, поради което същият бил действителен.

Претендира разноски. Моли да не възлагат разноски в тежест на ответника. Счита, че е налице ненужно (изкуствено) разделяне на искове, с цел да се оправдае по-висок общ хонорар.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 15.08.2022 г. между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД като кредитор и ищцата Г. Д. Д. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40011437562, съгласно който ответното дружество в качеството на кредитор е предоставило на ищцата отпусната в заем сума в размер на 3000 лв., при годишен лихвен процент по заема 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и годишен процент на разходите (ГПР) 49,18 %. Срокът за погасяване на заема е 36 месеца, с месечна вноска по кредита в размер на 144.64 лв., или общото задължение по кредита е 5206.96 лв. В същия е посочено, че при кандидатстването си за потребителски кредит клиентът изрично е поискал за закупи допълнителна незадължителна услуга, като допълнителната услуга "Фаст" е предоставена и използвана от клиента към сключването на договора, а редът за използване на закупената незадължителна допълнителна услуга "Флекси" е описан подробно 3 в общите условия на дружеството към договорите за потребителски кредит на физически лица. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Фаст" е 1200,00 лв. Възнаграждението за закупена допълнителна услуга "Флекси" е 2100,00 лв. Размерът на вноската за допълнителна услуга е 91.66 лв. и същата е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Така общото задължение по кредита става 8506.96 лева, а размерът на вноската е 236.30 лв.

В договора за кредит е отбелязано /б. Б от раздел "Декларации"/, че е подписан при Общи условия, които са негова неразделна част, предадени са на клиента при подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва. Отбелязано е /б. А от раздел "Декларации"/, че клиентът декларира, че са му предоставени: безвъзмездно на хартиен носител и на български език, в ясна и разбираема форма, информация във формата на Стандартен европейски формуляр; разяснения по договора с оглед преценка от клиента, доколко предлаганият кредит съответства на възможностите и финансовото му състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти, в т. ч. последиците в случай на просрочени плащания, разяснения на пакета от допълнителни услуги.

Декларирано е от кредитополучателя /б. Г/, че е уведомен, че изборът и закупуването на допълнителни услуги не е условие за сключване на договора.

Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 15 от Общите условия. Съгласно чл. 15, т. 1 от ОУ, услугата "Фаст" представлява приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без такава закупена услуга и в рамките на 1 час от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество, а съгласно чл. 15. 2 от ОУ, услугата "Флекси" представлява право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план, но при изпълнение на специфични изисквания, посочени в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл.

15.2.3 от ОУ.

Страните не спорят, че сумата в размер на 3000,00 лева е била изцяло усвоена от ищцата. Видно от погасителния план към договора падежната дата на всяка месечна погасителна вноска е 10-то число на месеца.

Представени са Общи условия към договор за потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потрбителските кредити и същите са подписани от договарящите се страни ищцата и ответника.

Приложено е Решение № 1511 от 11.11.2024 г. по гр.д. № 3133/2023 г. на РС Русе, с което е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД на клаузите от Договор за потребителски кредит № 40011437562/15.08.2022г., сключен между Г. Д. Д. и „Профи Кредит България” ЕООД, които предвиждат заплащането на възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Фаст" в размер на 2 000.00 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга "Флекси" в размер на 1 300.00 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40019658312 от 28.08.2023 г поради противоречието му със закона.

Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e49f29b4-b891-45aa-aaea-3b75991d51e9