Решение № 127 от 04.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Пловдив, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Ат. Брусева

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20245000500246 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от Д. М. М., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адвокат Р. М., срещу постановеното решение №64 от 28.02.2024 г. по гр.дело №671/2022 г. по описа на Окръжен съд Хасково в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до 150 000 лв.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗК Л. И. АД, ЕИК *********, да заплати на Д. М. М. сумата в размер на 20 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 28.09.2021 г. в гр.С., по вина на А. В. С., като водач на товарен автомобил марка и модел М. Д., рег.№ * **** **, застрахован по договор Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица № **/**/************, със срок за покритие от 24.10.2020 г. до 23.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, като искът за 1 разликата до предявения размер от 150 000 лв. отхвърля. С решението са присъдени разноски – адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв. на адвокат Р. М. в размер на 2 640 лв., както и ДТ – 800 лв. и разноски – 80 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.

Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят М. е останал недоволен от така постановеното решение в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена претенцията му за сумата над 20 000 лв. до 150 000 лв., като посочва, че са неправилно приложени разпоредбите на чл.51,ал.2 и чл.52 от ЗЗД. Не е съгласен с определения размер на обезщетението, счита, че е занижено и несъобразено с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Не е съгласен с извода на съда относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като деянието на делинквента е квалифицирано по Закон за здравословните и безопасни условия на труд, който закон не следва да намери приложение в случая, а и е определен изключително висок размер на съпричиняване от страна на пострадалото лице. Изложил е подробни съображения. Моли да се отмени решението в обжалваната част и уважи исковата претенция в пълния и размер. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество, с който се счита същата за неоснователна по подробно изложени аргументи срещу оплакванията в нея. Моли да се потвърди обжалваното решение и присъдят разноските за въззивното производство.

Съдът, след като се запозна със съдебния акт, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на 11.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 22.03.2024 г., съгласно поставеното пощенско клеймо върху плика, което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в срок, съгласно чл.275 от ГПК, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежи на разглеждане по същество.

Основният спор във въззивното производство се отнася до приноса на ищеца за настъпването на вредоносния резултат в съответствие с разпоредбата на чл.51,ал.2 от ЗЗД и до приложението на чл.52 от същия закон 2 при определяне размера на обезщетението, дали е занижен спрямо претърпените болки и страдания в резултат на процесното произшествие.

Видно от исковата молба, ищецът посочва, че е претърпял пътнотранспортно произшествие на 28.09.2021 г., около 15,30 часа, в гр.С., в двора на частен дом № ** на ул. И., като го описва - водачът А. В. С. на товарен автомобил марка и модел М. Д., рег.№ * **** **, извършвайки маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, го блъска със задната част на автомобила в момент, когато си мие ръцете на чешма и е с гръб към случващото се в двора. За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № * от ******** г. Образувано е досъдебно производство №***/** по описа на РУ на МВР – С..

Твърди, че след произшествието е постъпил по спешност в УМБАЛ Св.

Г. ЕАД Пловдив в клиника по хирургия в увредено общо състояние, с оплаквания за болки в гръдния кош, корема и таза, а след изписването му още на същия ден в клиниката по ортопедия и травматология за оперативно лечение. Описва направените му изследвания, лечебния процес и окончателните диагнози: първата - други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, контузия на гръдния кош, втората - счупване на ацетабулума, закрито / фрактура пелвис, с препоръка да спазва постелен режим два месеца от счупването.

Посочва, че произшествието му е причинило внезапно и неочаквано увреждане на здравето. Описва болезнеността от травмите, като най-силни били фрактурите на тазовия пръстен, които предизвиквали силни болки при всеки опит за движение и не му позволявали да извършва каквато и да е активна физическа дейност. Станал тревожен, заспивал трудно и спял неспокойно, страхувал се, че няма да се възстанови, нямал желание да общува.

Твърди, че е подал молба за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответното застрахователно дружество, в което е бил застрахован товарният автомобил със застраховка Гражданска отговорност, заведена с вх.№***** от ******** г., като не му е изплатено следващото му се обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът е подал отговор срещу исковата молба, с който я оспорва по подробни съображения, свързани с високата степен на съпричиняване на 3 уврежданията от страна на ищеца и със завишеност на претенцията спрямо обществените критерии за справедливост. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца – имал е възможност да възприеме своевременно шумът, тътенът, фаровете на движещия се товарен автомобил, но въпреки това е предприел пресичане на траекторията на движение на автомобила, без да прецени разстоянието, скоростта му на движение и липсата на възможност водачът да го възприеме, а е бил длъжен да го навигира, тъй като са били заедно с водача. Навежда и доводи, че пешеходецът е предприел пресичане, заобикаляйки препятствия, ограничаващи видимостта на водача, излязъл е внезапно зад маневриращото МПС, без да се огледа и не се е съобразил с разстоянието до приближаващия се към него товарен автомобил.

Окръжният съд, след разглеждане на исковата молба, възраженията срещу нея и събраните доказателства, е достигнал до извод, че на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 50 000 лв., както и че е основателно възражението за съпричиняване – ищецът нарушил изискването за безопасност в чл.33 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и не е положил достатъчна грижа за своето здраве, като е определил 60% съпричиняване от негова страна и е намалил определеното обезщетение до сумата от 20 000 лв.

По делото са приложени констативния протокол за ПТП с пострадали лица, посочен в исковата молба, протокол за оглед и изготвен албум от досъдебното производство, както и медицинската документация за ищеца от УМБАЛ Св. Г. АД. Събрани са гласни доказателства и приети съдебни експертизи. Ищецът е изслушан на основание чл.176 от ГПК.

За механизма на произшествието е разпитан свидетелят Ш., водачът на товарния автомобил, както и е изслушан ищецът. От показанията на свидетеля Ш. се установява, че бил повикан да закара с камиона си бетон до една къща. Трябвало да изсипе бетона в двора на къщата и да си тръгне. В двора имало четири човека. Бил спрял, когато му казали да са качи и премести камиона. Трябвало да извърши маневра назад, за да изсипе бетона на указаното му място, като хората в двора щели да го напътват. При маневрата човекът пред камиона, който бил собственикът на къщата, го напътствал. Двамата, които били отзад, не чувал, но виждал. Единият му 4 махал с ръце. Човекът отпред му казал да спре и той спрял, а в същото време единият човек отзад продължавал да маха. Ударът с пострадалия настъпил отзад на камиона, като момчето било с гръб към камиона, който се движил назад. Не видял пострадалия, тъй като е бил наведен, а не прав.

От обясненията на ищеца се установява, че той отишъл да работи при приятеля си Т. за бетониране на двора му. Когато камионът с бетона идвал, Т. го командвал, за да мине назад през тясната част на двора. По това време той бил на мивката, пълнел кофи с вода и мокрел двора, за да се хване бетонът.

При пълненето на третата кофа, като пуснал чешмата да се пълни, си измил ръцете и пил вода. В този момент бил затиснат. Било много гадно и болезнено. Преди пълненето на третата кофа камионът бил спрял.

След събирането на тези доказателства е изготвена автотехническа експертиза от вещото лице Т. Х.. От заключението се установява механизма на произшествието. С камиона е превозван сух бетон на ул.И. № **.

Камионът влязъл в двора на заден ход и след кратно спиране присъстващите казали на водача да даде още назад до намиращата се чешма с маневри. В това време ищецът наливал кофи с вода и ги изсипвал, като видял и чул камиона, вкл. и когато давал назад. Собственикът Т. го направлявал отпред, а останалите двама души - давали указания с махане на ръще от двете страни на камиона. Камионът се движил със скорост около 5 км/ч. При пълненето на третата кофа ищецът бил с гръб към камиона и наведен до притискането му със задната част на камиона. Контактът е бил между гърба на ищеца и средата на задния капак на камиона – задният капак се е притиснал върху долната част на гърба на ищеца, от което са се получили уврежданията му травматична колекция от кръв в задното задкоремно пространство и счупване на тазовия пръстен. Бронята не е контактувала. Според вещото лице водачът и тримата напътстващи човека не са били в синхрон и са закъснели с указанието водачът да спре камиона преди притискането на ищеца към чешмата – почти челно към мивката и със задната част на самосвала. В устните си обяснения в съдебното заседание и в присъствието на страните вещото лице поддържа констатациите си, като ги разяснява. Заключението е прието, като не е оспорено от страните. Поради което и тъй като е изготвено от компетентно лице в съответната област, следва да бъде кредитирано.

Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може 5 да се намали, съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ГПК. Това изисква на първо място да бъде надлежно релевирано защитното възражение от страна на застрахователното дружество пред първоинстанционния съд, а след това да бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното възражение е отправено с отговора срещу исковата молба надлежно.

Ответникът счита, че ищецът е допринесъл за настъпването на произшествието, тъй като, в качеството на пешеходец, е имал възможност да възприеме опасността, но не е съобразил поведението си с приближаващия камион, без да прецени скоростта му на движение, разстоянието, невъзможността на водача да го възприеме, предприел пресичания, без да се огледа и излязъл внезапно зад маневриращото МПС.

От значение за основателността на възражението са констатациите на назначената съдебно автотехническа експертиза, въз основа на които не може да се направи извод за съпричиняване за вредоносния резултат при посочената от вещото лице техническа причина за произшествието. Съгласно чл.40 от ЗДвП, преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Съгласно ал.2, по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. Водачът не е спазил именно задълженията си при движение назад, с което е причинил произшествието и увреждания на ищеца. Не се е убедил, че пътят зад него е свободен, тъй като е видял намиращите се в двора и около чешмата лица.