Определение № 38807 от 26.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38807 гр. София, 26.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно гражданско дело № 20231110149033 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

С разпореждане от 21.03.2024 г. е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение от 17.10.2023 г. по гр.д. № 49033 /2023 г. по описа на СРС. С молба от 18.04.2024 г. от адв. В. Т., пълномощник на П. Р. на осн. чл. 248 ГПК е поискано допълването му в частта за разноските, позовавайки се на това, че присъждане на разноски е поискано с възражението по чл. 414 ГПК, но съдът не се е произнесъл по искането за разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, /фирма/ АД излага становище , че адвокатското възнаграждение в разглеждания случай следва да бъде определено по като бъде съобразено решението на СЕС по С-438/2022.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

В т. 7 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното производство, ОСГТК на ВКС е приело, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която произнасянето му е погрешно, т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.

В разглеждания случай, действително съдът не се е произнесъл по искането за разноски, ето защо приема, че е сезиран с искане за допълване в частта за разноските.

Действително с подаденото на осн. чл. 414 ГПК възражение, е отправено искане за присъждане на разноски. Адв. В. Т. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съгласно т. 1 от ТР № 6 /6.11.2013 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Настоящият състав намира, че за размера на адвокатското възнаграждение за действията по подаване на възражение по чл.

414 ГПК следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата /изм. ДВ бр.

88/2022 г./, а именно: за изготвянето на книжа и молби, минималният размер на възнаграждението е 200 лева, който е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА. В разглеждания случай следва да бъде съобразена практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно която съдът не е 1 императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение в по-нисък размер.

Конкретният размер на възнаграждението, следва да се определи чрез тълкуване нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА, а именно да е справедлив и обоснован, като следва да се отбележи, че в хипотезата на чл. 38 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда и той не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума / така Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2186/2019 г. по описа на ВКС, IV/. Актуалната съдебна практика по въпроса приема, че нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. В конкретния случай при съобразяване на горепосочените критерии и като съобрази вида и количеството извършена работа, а именно това че във възражението са включени конкретни възражения с изложени съображения по съществото на спора, съдът намира, че в полза на адв. Т. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева на осн. чл.

38, ал. 2 ЗА вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА /фирма/ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. В. В. Т., личен № ****** сумата в размер на 200 лева – възнаграждение за оказана безплатна правна защита на П. Р. Р. осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА в заповедното производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2