Определение № 446 от 13.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 446 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500171 по описа за 2025 година Производството е по чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изп.д. Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Иван Недков, против разпореждане №42/02.01.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 8856/2024 г. по описа на РС - Бургас, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Х. Д. Д., за сумата от 251.05 лв.- договорна лихва за периода 15.12.2023г - 15.09.2024г и за сумата от 170.78 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2023г. до 29.12.2024г.-датата на подаване на заявлението.

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК, от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.

С частната жалба се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт, като изложените конкретни такива са по отношение на договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, какъвто по делото няма. Посочва, че изискванията за съдържанието на договора са спазени-посочени са лихвен процент и ГПР. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт в посочените части като бъде постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на обжалваните вземания, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК. Не претендира разноски.

Частно гражданско дело № 8865 по описа за 2024г. на Районен съд- Бургас е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрисконсулт Боряна Димова против длъжника Х. Д. Д., за следните суми, дължими по договор за заем MicroCredit №9042-00153929 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9042-00153929, сключен между „Микро Кредит“ АД и Х. Д. Д. от дата 31.08.2023г, прехвърлен от страна на „Микро Кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД:1289.55 лв. – 1 главница, 1326.80 лв-допълнителни услуги за периода 15.12.2023г. до 15.09.2024г., 251.05 лв.-договорна лихва за периода от 15.12.2023г до 15.09.2024г., 170.78 лв- лихва за забава от 16.12.2023 до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните със заявлението главница, ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за разноски по делото съразмерно на уважената част от искането.

С разпореждане №42/02.01.2025г. заповедният съд е отхвърлили заявлението по отношение на претендираните суми за договорно възнаграждение, лихва за забава и суми за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 31.08.2023г.

За да отхвърли заявлението за горецитираните суми, заповедният съд е приел, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен и се дължи само чистата сума по него. Позовавайки се на решение на СЕС от 21 март 2024г по дело С 714/22, е приел, че закупуването на допълнителните услуги не е предвидено изрично като задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, но представлява търговска практика на кредитора, която цели да прикрие действителните разходи по кредита. Касае е се за разходи, които потребителят следва да заплати във връзка със сключването и изпълнението на договора за кредит и, които са известни на кредитора към момента на сключването му. При това положение уговорените суми за допълнителни услуги следва да се квалифицират като общи разходи по кредита, поради което следва да бъдат взети предвид при определяне на ГПР по договора за кредит. Невключването им в ГПР има за цел да създаде една невярна представа относно действителния размер на общите разходи по кредита, така че той да съответства на установения максимум в чл.19, ал.4 ЗПК. Позовавайки се на горецитираното решение на СЕС, районният съд е приел, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички „общи разходи по кредита“, Директива 2008/48 допуска такъв договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че при обявяване на неговата нищожност да се стигне до връщане само на предоставената главница. Прието е, че в договора е посочен ГПР, който не включва уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги, които представляват общи разходи по кредита. Крайният извод е, че заявлението се основава на недействителен договор за кредит на осн.чл.23, вр.чл.22, вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради което е издадена заповед само за главницата, а за останалите претендирани вземания заявлението е отхвърлено.

Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за заем MicroCredit №9042-00153929 и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9042-00153929 и двата от дата 31.08.2023г., общи условия към договора, погасителен план.

Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на длъжника сумата от 1500лв., която следва да бъде върната на 12 месечни вноски, всяка от по 154.06 лв., ГПР - 48,90 % и дължима сума по кредита 1848.72 лв.

На същата дата е сключен договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit №9042-00153929, в който е уговорено, че се предоставя пакет 2 допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 12 месеца и вноска 132,68 лв. с падеж на 15-то число.

Жалбата е против разпореждането на БРС, в частта, с която е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за договорна/възнаградителна/ лихва и законна лихва за забава. Настоящото производство е уредено като пълен въззив и макар в частната жалба да няма формулирани конкретни оплаквания, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Правилно районният съд е приел, че досежно договорът за паричен заем, на който са основани процесните вземания е приложим ЗПК. Доколкото, съгласно изискванията на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави, както и дали вземането се основава на неравноправна клауза, неоснователни са оплакванията в частната жалба, че в заповедното производство съдът не следва да преценява валидността на договора за кредит. В постоянната съдебна практика на СЕС задължението на националния съд да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза относно защитата на потребителите, се определя като необходима мярка за постигане на желаното равнище на защита на потребителите в съответните директиви (вж. в този смисъл Решение от 21.11.2002 г. по дело С-743/00, т. 33; Решение от 04.10.2007 г. по дело С429/05, т. 63). Този подход се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика с оглед както на възможностите си да преговаря, така и на степента си на информираност.

Поради това съществува реален риск, особено поради незнание, потребителят да не се позове на правната норма, предназначена да го защити. Следователно задължението на националните съдилища да проверяват служебно дали са нарушени разпоредби относно защитата на потребителите съществува с цел да се компенсира неравнопоставеността между потребителя и продавача или доставчика чрез действия, които не са свързани със страните по договора.

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в договор за кредит има за потребителя, СЕС e постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски. С оглед на горното въззивният съд счита, че извършвайки такава преценка, заповедният съд не е превишил правомощията си и не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Затова изложеното в този смисъл оплакване в жалбата се явява неоснователно.

По отношение на отхвърлянето на заявлението относно договорната лихва, съдът споделя изцяло съображенията на районния съд за недействителност на договора за кредит, поради неточното посочване на ГПР в него. Липсват твърдения в заявлението и в жалбата стойността на допълнителните услуги да е включена в ГПР, но видно от размера на възнаграждението за допълнителните услуги, което надвишава главницата, ГПЛ и дължимата сума /без да е включено възнаграждението за допълнителните услуги/ съдът приема за правилен извода на РС, че посоченото възнаграждение не е включено като общ разход по кредита, представлява търговска практика, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и поради това следва да се приеме, че посоченият ГПР не отразява всички общи разходи и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение. Поради това съдът споделя мотивите, че договорът за 3 потребителски кредит е нищожен и се дължи само чистата стойност по него.

Поради това жалбата в частта, която е насочена против разпореждането, с което е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумата 251.05 лв.договорна лихва за периода 15.12.2023г - 15.09.2024г, е неоснователна.

Неоснователна е жалбата против разпореждането, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение за лихвата за забава в размер на 170.78 лв. – лихва за забава за периода от изпадане на длъжника в забава до подаване на заявлението. Разпоредбата на чл.23 от ЗПК предвижда когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. По принцип законната лихва за вземания, основани на неоснователно обогатяване /каквито са тази по нищожен договор/ се дължи от поканата да изпълни, а при липса на такава - от датата на заявлението.

С оглед на гореизложеното съдът намира подадената жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, оф.4, представлявано от изп.д. Зорница Банкина, чрез юрисконсулт Иван Недков, против разпореждане №42/02.01.2025 г. постановено по ч. гр. д. № 8856/2024 г. по описа на РС - Бургас, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Х. Д. Д., за сумата от 251.05 лв.- договорна лихва за периода 15.12.2023г - 15.09.2024г и за сумата от 170.78 лв. – лихва за забава за периода от 16.12.2023г. до 29.12.2024г.-датата на подаване на заявлението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4