Решение № 13596 от 06.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13596 гр. София, 06.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110114382 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от (фирма) против **** с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1607,99 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в (адрес), с абонатен номер ****, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв.м., за период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 382,22 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 31.12.2018 г. до 16.12.2021 г., сумата в размер на 59,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2018 г. до 29.02.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва за период от 07.01.2022 г. до изплащане на вземането и сумата в размер на 13,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 31.12.2018 г. до 16.12.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2542/21.01.2022 г. по ч. гр. д. № 599/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 127 състав, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за процесния имот, но между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Процесуалният представител на ищеца поддържа, че независимо от липсата на писмено съглашение за процесния имот е доставена топлинна енергия, с цената на която собственикът на вещта неоснователно се обогатил. Предвид изложеното е направено искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата сума за предоставена услуга за дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил писмена покана до ответника за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение, поради което **** дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

1

В срокът по чл. 131 ГПК предявените искове са оспорени по основание и размер. В депозирания отговор са развити съображения, че между страните по спора не съществува валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия. Ответникът чрез представителя си поддържа, че процесният имот за исковия период е бил необитаем. Същевременно в подадения отговор са изложени твърдения, че в процесния период имотът е ползван от ****, поради което не Областната администрация, а ползвателят евентуално е спестил разходи за заплащане на топлинна енергия. В подадения отговор са развити съображения, че по отношение на претенцията за лихва за забава намира приложение разпоредбата на чл. 84, ал 2 ЗЗД, съгласно която длъжникът изпада в забава след отправяне на покана, каквато не е получавана от ответника. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла погасителна давност. По изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

При съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, чийто състав включва следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актИ. /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасИ. – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актИ. – придобИ.не или запазване на права; намаляване на пасИ. – погасяване или намаляване на задължения; спестяване на разходи.

В разглеждания казус на основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че до имота на страната е доставено количество топлинна енергия и е извършено дялово разпределение на енергията, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и дяловото разпределение са доставяни до имот на ответника при липса на валидно основание за имуществено разместване в отношенията между страните. В тежест на ответната страна е да докаже погасяване на възникналите в нейна тежест задължения, че между страните е налице договорно правоотношение по повод предоставянето на топлинна енергия, което би изключило възможността ищецът да претендира процесните суми на извъндоговорно основание или, че трето за спора лице е консумирало доставена до процесния недвижим имот топлинна енергия за процесния период.

Съгласно разясненията на въззивната инстанция дадени с Решение от 24.03.2022г. по в. гр. д. № 5681/2021 г. по описа на Софийски градски съд, III – Б въззивен състав, водещ критерий за разделението между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва топлинна енергия в обекта, а не неговото предназначение. В този смисъл нуждите, за които се ползва топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна енергия, т.е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди 2 се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупкопродажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от (фирма) на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

По делото не е спорно, че между страните не е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия стопански нужди в писмена форма за действителност. Предвид обстоятелството, че ищецът поддържа твърдения за извършена доставка на топлинна енергия за имот, представляващ частна държавна собственост, който не се използва за жилищни нужди, следва да се приеме, че ответникът има качество на „небитов клиент“ по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.

Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ въвежда императивно изискване за писмена форма за действителност на договорното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди /стопански нужди/. При липса на сключен между страните договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, липсва възможност топлопреносното предприятие да претендира стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, предвид което в този случай разполага с правата, предвидени в нормата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго е длъжен да върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Хипотезата на ползване на топлинна енергия от небитов клиент при липса сключен договор в изискуемата от закона писмена форма за валидността му и незаплащането на нейната стойност обуславят имуществено разместване, по силата на което клиентът се обогатява за сметка на топлофикационното дружество, спестявайки си разходи за отопление, което е следвало да направи за заплащането на потребената топлинна енергия, а дружеството обеднява като не получава цената на доставена услуга.

В подкрепа на поддържаните от ищеца твърдения, че ответникът в качеството на собственик на процесния имот се обогатил неоснователно, спестявайки дължими разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия и такса дялово разпределение, е представен препис Акт за частна държавна собственост № 08049/24.08.2012 г.

Неоснователни са доводите на ответника, че в процесния период от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. имотът е ползван от ****, респ. ползвателят се явява легитимиран да отговаря по претенцията на топлофикационното дружество за незаплатената цена на доставена топлинна енергия. Действително по делото е представен Договор за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост от 29.07.2001 г., по силата на който в полза на **** е учредено право на ползване върху процесния имот за срок от 10 години. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗДС / в редакцията действаща към момента на сключване на договора/ право на ползване върху имот – частна държавна собственост се учредява със заповед на областния управител за срок не по-дълъг от 10 години след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет, като съгласно ал. 4 въз основа на заповедта се сключва договор. По делото не са представени доказателства, че след изтичане на срока на договора на 29.07.2021 г. е проведен търг по предвидения ред и е постановена заповед на областния управител, въз основа на която е сключен нов договор за учредяване на право на ползване върху процесния недвижим имот. За пълнота на изложението следва да бъде разяснено, че съгласно 3 разясненията, дадени с Решение № 172/16.12.2015 г. по т. д. № 3065/2014 г. по описа на ВКС, II ТО и Решение № 97/07.07.2017 г. по т. д. № 1108/2016 г. по описа на ВКС, I I ТО, въведеният от законодателя специален режим за отдаване под наем на общински имоти изключва приложението на общото правило на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, позволяващо след изтичане на договорения срок на действие на наемното съглашение при непротивопоставяне от наемодателя на продължаващо от стана на наемателя ползване на вещта, договорът да се счита за трансформиран в безсрочен. При отчитане на сходствата в режима по ЗОС и ЗДС, предвиждащи провеждане на нарочен търг за отдаване на имоти в полза на трети лица, следва, че след изтичане на съответния предвиден в договора за отдаване срок правоотношението се прекратява, респ. ползвателят следва да предаде имота на собственика, респ. съответната Областна администрация, а ако не стори това последната да предприеме съответните действия по връщане на имота.