Решение № 352 от 11.12.2020, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Русе , 09.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Наталия Георгиева

Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова

Мариета Цонева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20204500500507 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

ЗК «Лев Инс»-АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. «Симеоновско шосе» №67А, представлявано от изп.директори М.М.Г. и П.Д., е обжалвало решение №684 от 10.06.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N7564/19г., с което предявеният против дружеството иск е уважен за сумата 5000лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, претендирано в общ размер на 82024лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2018г. до окончателното му изплащане.Излагат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Иска се въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли претенцията, при законните последици.

Въззиваемата страна Община Русе, Булстат:000530632,представлявана от кмета П.М., изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

1

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С решението първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да заплати на Община Русе сумата от 5000лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение претендирано в общ размер от 82024лв. по застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди по тролейбусната въздушно-контактна мрежа в гр. Русе, по бул. „България“ в резултат на ПТП от 21.05.2018г. с товарен автомобил „Сания“ с ДКН ***** и полуремарке „Шмитц“ ***** управлявани от А.Д.С., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение считано от 12.09.2018г. до окончателното му изплащане.

От представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали №373/91, се установява, че на 21.05.2018г., около 12.40ч в гр.Русе, по бул.»България» до пътен възел «Охлюва», е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което водача на МПС – влекач «Скания» с ДКН ***** и прикачено ремарке с ДКН ***** загубва управление над същото и причинява щети както върху автомобила и полуремаркето, така и материални щети върху част от тролейбусната транспортна мрежа, осветителната мрежа и от Въздушно-контактната мрежа/ВКМ/ – подробно описани в протокола.

Към момента на произшествието, за посочения товарен автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество, обективирана в полица

№BG/22/117003182415/9.12.2017г., което е удостоверено и в Констативния протокол за ПТП. С писмо от 11.06.2018г. Община Русе , като собственик на увреденото имущество, общината е уведомила ЗК „Лев Инс“ АД като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с което е причинена щета, за настъпване на щетата и е отправила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. От данните в това писмо се установява, че представител на „Общински транспорт - Русе“-АД е подал искане за заплащане на застрахователно обезщетение и по това искане е била образувана щета № 1701-1000-00-18-7200-от 23.05.2018г.Искане за оценка на щети по застраховка №1701-1000-00-18-7200 е представено и по приложеното ч.гр.д.№4258/18г. на РРС.С писмото от 11.06.2018г. на 2 застрахователя са представени копие от ПТП с пострадали; копие от искане за оценка; калкулация за възстановяване на щетите, фактура, извлечение от инвентарна книга; снимков материал и др.относими към установяване на размера на щетите документи.

От приложеното ч.гр.д.№4258/18г. по описа на РС-Русе, се установява, че в производство по чл.208 ГПК, образувано по молба на Община Русе от 15.06.2018г., е прието заключение на съдебна автотехническа оценъчна експертиза, според което стойността на щетите, причинени при процесното пътно-транспортно произшествие, е 82023лв. Заключението е прието в съдебно заседание на 06.08.2018г., в присъствие на процесуален представител на застрахователя.

С влязла в сила присъда №29 от 27.02.2019г. по нохд №2135/18г., А.Д.С. е признат за виновен в това, че на 21.05.2018г., в гр. Русе, при управление на МПС – влекач марка „Скания“ ДКН ***** и полуремарке „Шмитц“ ***** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1 и чл. 21, ал.1 ЗДвП, следствие на което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на Община Русе, на обща стойност 82 024лв – престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК и е ангажирана наказателната му отговорност.С присъдата А.Д.С. е осъден да заплати на Община Русе сумата от 82024лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2018г. до окончателното изплащане. С писмо от 02.05.2019г. Община Русе е изпратила на застрахователя копие от присъдата, постановена по нохд №2135/2018г., с оглед претенцията за заплащане на обезщетение на причинените имуществени вреди.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно. По делото безспорно е установено, че от пътно-транспортното произшествие, настъпило на 21.05.2018г. по вина на водача на влекач марка „Скания“ ДКН ***** и полуремарке „Шмитц“ ***** са настъпили на ищеца са причинени и материални щети върху част от осветителната мрежа и от Въздушно-контактната мрежа, преградни съоръжения и др. подробно описани в протокола за ПТП, които представляват общинска собственост.Към момента на произшествието по 3 отношение на товарния автомобил е имало сключена застраховка Гражданска отговорност при ответника. Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" . От писмените доказателства е установено, че Община Русе е отправила искане до застрахователното дружество за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, като е представила съответните относими документи, с писмо от 11.06.2018г.Представител на застрахователното дружество е присъствал при приемане на експертизата, от която е установен размера на щетите. След постановяване на присъдата по нохд №2135/18г. на РРС, на застрахователя е представен и препис от същата – с писмо 02.05.2019г. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е предявил исковата си молба преждевременно, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 498, ал.3 КЗ, който предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.Съгласно чл. 496, ал.1 срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. Исковата молба е депозирана в съда на 1.10.2019г., до този момент застрахователното обезщетение не е заплатено, въпреки отправената още през 2018г. претенция, с която са представени необходимите документи и е посочена банкова сметка, като с писмо от 02.05.2019г. е представен и препис от влязлата в сила присъда.

Предявеният иск е установен и по размер. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос, доколко гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях 4 правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо.

Според ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413 от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния процес. Влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди, когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. В това решение на Общото събрание е даден пример с престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК /същият престъпен състав, както в настоящия случай по присъдата/, при което размерът на причинените значителни имуществени вреди е елемент от състава на деянието, т. е. присъдата има сила на пресъдено нещо и съответно гражданският съд е длъжен да се съобрази с него – виж и актуална съдебна практика – Решение № 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК . В решение № 127/29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО е разяснено, че присъдата има задължителен характер относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът за сумата 5000лв, частично предявен от общо заявен размер от 82024лв., представляващ дължимо застрахователно обезщетение по застраховка ГО, е правилно, и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода спора пред въззивната инстанция жалбоподателят дължи на въззиваемата страна 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 684 от 10.06.2020г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.N7564/19г. по описа на РРС.

5

ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс»-АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. «Симеоновско шосе» №67А, представлявано от изп.директори М.М.Г. и П.Д. да заплати на Община Русе, Булстат:000530632,представлявана от кмета П.М. 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6