Определение № 12271 от 05.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12271 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505423 по описа за 2026 година Производството е образувано по подадена от процесуалния представител на Н. Г. К. – адв. Е. Д., частна жалба срещу определение № 9121 от 06.03.2026 г. по гр.д. № 46253/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – гр.

Велинград.

Твърди се в частната жалба, че неправилно сезираният съд прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на РС – гр. Велинград.

Излага, че докато ответникът Й.М. публикувал видеото, бил на магистрала, а зад гърба му бил голям град, а това изключвало възможността да е направено във Велинград. Според жалбоподателя, Й.М. се намирал в гр. София.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото – върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 46253/2025 г. е образувано по подадена от Н.

Г. К. искова молба, с която срещу Й.А.М. е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от клеветнически твърдения във видео, публикувано в профила на ответника в социална мрежа фейсбук на 20.06.2025 г.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна неподсъдност на спора. Заявил е, че неговият постоянен адрес е в гр.

1

Велинград, а публикациите си правел от своя компютър в гр. Велинград, където живеел и работел. Самият ищец не представил доказателства за фактическо пребиваване или професионална дейност в гр. София. Твърдените от него вреди също не били настъпили в гр. София.

Сезираният с исковата молба съд е приел, че по делото не се съдържат данни, че местоизвършването на непозволеното увреждане е на територия, попадаща в съдебния район на СРС. Ищецът не изложил и твърдения за трайна фактическа уседналост на територията на страната, не посочил и постоянен или настоящ адрес в съдебния район или друга лична, семейна или професионална обвързаност с територията на съдебния район на СРС.

Същевременно, към момента на осъществяване на вредоносното деяние К. се намирал на територията на страната за кратък период от време, без обаче неимуществените вреди да са настъпили в района на сезирания съд. По тези съображения е приел за основателно възражението на ответника за местна неподсъдност на спора и го е изпратил на съда по постоянния адрес на ответника – в Районния съд -гр. Велинград.

Препис от определението е връчен на ищеца на 18.03.2026 г. и на 25.03.2026 г. е подадена частна жалба, по която е образувано настоящото производство.

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок от връчване на обжалваемия акт, от легитимирано лице и е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Този извод произтича от указания в определение № 165/25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г. по описа на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 1, т. 3 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по въпроса дали в производството по предявен иск за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД следва ли да се приеме, че местоизвършване на деянието по смисъла на чл.

115, ал.1 от ГПК е по постоянния адрес на ищеца, когато деликта се изразява в разпространяване на изявления и информация в интернет пространството.

В мотивната част на определението съставът на ВКС е обърнал внимание, че исковете за обезщетение от непозволено увреждане са подсъдни на съда по постоянния адрес на ответника или по местоизвършване на деянието, като изборът между тези две възможности е на ищеца. Под „местоизвършване на деянието“ по смисъла на чл. 115 ГПК законът има 2 предвид мястото, където е извършено деликтното деяние (неправомерното действие или бездействие), а не мястото, където са се проявили последиците от това деяние – вредите, които са елемент на деликта, но той е различен от деяние. Завършващият елемент на непозволеното увреждане обаче е настъпването на вредата. Когато деликтът се изразява в разпространяване на изявления или информация в интернет пространството, липсва пространствена връзка между деянието и точно определено географско място.

Особеностите на електронната среда и многобройните възможности за намеса в нея чрез публикации обосновават извод, че единствената сигурна връзка на този вид деяния с определено физически конкретизирано пространство, е мястото на настъпване на вредите от него и това е местопребиваването на пострадалия към момента, когато той е възприел направените в интернет изявления на ответника.

При съобразяване на така дадените указания, ирелевантно и посоченото в частната жалба основание делото да бъде разгледано от СРС, защото ответникът го е направил в кола, движеща се по магистрала, а зад гърба му се виждал голям град. От значение е не къде се е намирал ответника към момента, когато е направил публикацията, а къде е било местопребиваването на ищеца, когато я е възприел.

В исковата молба ищецът изрично е посочил, че по времето, когато е възприел публикацията в профила на ответника на 20.06.2025 г., е бил „дошъл в България за кратко“. Пребиваването на К. в България към момента, когато е узнал за увреждащите го изявления на ответника, се потвърждава и от съдържанието на публикацията. Н. К. не сочи нито в исковата молба, нито в частната жалба къде се е намирал, когато му е станала известна публикацията на Й.М., която е източник на вредоносните последици – засягане на лични права и интереси на ищеца. По делото не се съдържат и доказателства в подкрепа на твърдението, че К. се е намирал именно в съдебния район на СРС, обуславящи местна компетентност на сезирания съд по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Основателно е възражението на ответника, че местната подсъдност е по неговия постоянен адрес. То е зачетено от сезирания съд, който правилно е прекратил делото и го изпратил по подсъдност на РС – гр. Велинград.

Подадената от ищеца частна жалба е неоснователна, поради което съдът 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 96307 от 26.03.2026 г. на адв. Е. Д., процесуален представител на Н. Г. К., срещу определение № 9121 от 06.03.2026 г. по гр.д. № 46253/2025 г. по описа на СРС, 36 състав, с което производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС – гр.

Велинград.

Определението може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4