Решение № 113 от 07.06.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 328/2023
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 07.06.2024
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 113, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 , ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 2, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.342 · Наказателен кодекс
- чл.343,ал.1,б."в" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Разград, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Д.а при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Валентина П. Д.а Гражданско дело №
20233300100328 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба от И. Ц. П., чрез пълномощник, с която против ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Д-р Г. М. Д.“ № 1 са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания , от загубата на нейната майка Р. Н. Ц. , вследствие на настъпило ПТП на 30. 12.2022 г., в гр. Разград, около 14:50 часа на ул. „****“, ж.к. „***“ на паркинг до бл. № **, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ***** , застраховано при ответника, водачът Н. В. Н. нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като преди да започне движение на автомобила на заден ход не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници в движението, и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила, и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, поради което и по непредпазливост причинил смъртта на пострадалата, ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 г. до окончателно изплащане на задължението. В съд.заседание по същество на делото исковата претенция по отношение на претендираната главница е изменена като е увеличен нейния размер до сумата 150 000 лева.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че за процесното ПТП било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в сила Присъда № 19 от 07.11.2023 г., постановена по НОХД № 388/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с която водачът Н. В. Н. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр.1 (изм.), вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр с. чл. 2, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание. Твърди се, че товарният автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № ****, който причинил процесното ПТП бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г. Изтъква се, че ищцата и пострадалата й майка били в изключително близки отношения. Ищцата от малка споделяла всичко със своята майка, като искала и съвети от нея във всяко едно отношение. Добрите отношения между ищцата и нейната майка се запазили близки, дори когато първата създала свое семейство. Майката на ищцата редовно ходела, за да и помага при отглеждането на двете й 1 дъщери, както и с домакинската работа. Ходели заедно да пазаруват, споделяли и обсъждали всичко около тях. Събирали се заедно по празници, ходели си редовно на гости и взаимно си помагали във всяко едно отношение. Майката на ищцата се грижела за цялото семейство, като се грижела за своя мъж, помагала в отглеждането на своите внуци, помагала на дъщерите си в домакинската работа, ходели заедно на почивка. Пострадалата въпреки, че била пенсионерка продължила да упражнява трудова дейност, за да може да помага финансово на своите деца. След инцидента и настъпилата смърт на Р. Ц. цялата им фамилия скърбяла, всички членове изпаднали в депресивно състояние, вкл. и ищцата. Преди инцидента ищцата била пълноценен млад човек, грижещ се за своите роднини, деца, близки и приятели, а след него същата се затворила в себе си, силно се е депресирала, не контактувала с близките и роднините си, както преди злополуката.
След инцидента ищцата спряла да ходи на работа, постоянно плачела и страдала от загубата на нейната майка. Ищцата изпаднала в състояние на меланхолия, единствената й опора останали децата й, които й помагали с абсолютно всичко.
Поддържа се в молбата, че ответното застрахователно дружество било поканено на 03.02.2023 г. да заплати на ищцата обезщетение в размер на 270 000 лева за претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната майка, като по случая била заведена ликвидационна преписка по щета № **************** С писмо ищцата била уведомена, че застрахователно-експертната комисия на ответното дружество е приела решение да изплати доброволно сумата в размер на 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие загубата на нейната майка. Определената от застрахователното дружество сума в размер на 50 000 лева било преведено на 29.05.2023 година по посочена от ищцата банкова сметка, Така определеният от застрахователната компания размер на обезщетението И. П. е счела за недостатъчен, поради което е предявила и настоящия иск.
Поддържа, че от загубата на своята майка в следствие на процесното ПТП, тя ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален, психически и физически срив, поради което никога няма да може да преодолее загубата на нейната майка. Изживява сериозен шок, ужас, болки и страдания, проблеми със съня, силно главоболие, световъртеж и силен задух, няма желание да ходи на работа. Исковата сума се претендира ведно със законната лихва, считано от изтичане на срока по чл. 497 КЗ. Иска се присъждане на сторените разноски.
Съдът е намерил така депозираната искова молба за допустима и редовна, поради което препис от същата заедно с приложенията е изпратил на ответника за отговор.
В срока за отговор е постъпил такъв от процесуалния представител на ответното дружество - юрисконсулт И. Ц.. В него на първо място се застъпва становище за допустимост на предявения иск, а по същество за неоснователност на същия по основание и размер, с молба същият да бъде отхвърлен. Обосновава неоснователност на предявените претенции поради прекомерната им завишеност. Счита, че претендираното обезщетение не отговаря на обективните критерии, включващи се в понятието за справедливост. Оспорва се изключителната вина на Н. Н., който е управлявал процесното МПС, противоправността на неговите действия и описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. С оглед механизма на настъпване на процесното ПТП се сочи, че вероятно пострадалата, като пешеходец внезапно е застанала зад потеглящия автомобил на платното за движение. Сочи, че е пострадалата е нарушила и разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, задължаваща пешеходците, преди да навлязат на платното за движение да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение. Оспорва се наличието на близки отношения, обич и разбирателство между ищцата и пострадалата. Оспорва се дължимостта на законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, предвид обстоятелството, че застрахователното обезщетение е определено и изплатено в срок, поради което такава лихва не се дължи. С отговора на исковата молба ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ №***********, валидна от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г.,по отношение на товарен автомобил марка „****“, модел „***“ с регистрационен № ****. Ответникът не оспорва, че ищцата е отправила покана за изплащане на застрахователно обезщетение, по която същият е определил и изплатил обезщетение в размер на 50 000 лева.Взел е отношение по доказателствените искания на ищцата, като е направил и свои предвид заявеното с отговора становище. Възразява срещу искането за присъждане в полза на ищцата на направените по делото разноски, в случай, че е 2 заявено и уважено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за производството. Възразява срещу присъждането на адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на същото. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, с оглед на посоченото в исковата молба и допуснатото изменение на цената на иска, намира, че така посочената искова сума се явява част от разликата между вече определеното и вече изплатено обезщетение от страна на ответното застрахователно дружество и заявената пред него претенция на ищцата общо в размер на 270 000 лева.
В с. з. ищцата, лично и чрез пълномощника си поддържа предявените искове за неимуществени и имуществени вреди. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдвокатурата за един адвокат.
В заседанието по същество, ответникът чрез пълномощник адв.Горанов отправя искане за отхвърляне на предявените искове, съответно за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-нисък размер, при съобразяване на вече изплатеното такова при завишеност на претенцията за неимуществени вреди.Поддържа заявеното становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, с оглед твърденията и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Същите се явяват и допустими, предвид развилата се процедура, предвидена в КЗ по сезиране на ответника със съответна застрахователна претенция и изразено несъгласие от увреденото лице с размера на предложеното обезщетение.
Ищцата е сезирала ответника на 28.02.2023г., чрез пълномощник със застрахователна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 270 000 лева, вследствие смъртта на нейната майка Р. Н. Ц., настъпила на 05.01.2023г., вследствие на ПТП от 30.12.2022г., причинено от водач, застрахован при дружеството.По образуваната при ответника застрахователна щета е определено от същия обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лева, с което същата не е била съгласна, но то й е изплатено, като сега на практика се претендира част от разликата между вече изплатеното обезещетение и претендираното общо такова в размер на 270 000 лв.или сума от 150 000 лв.
По отношение на иска за неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
Наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС, описано в исковата молба като товарен автомобил марка „ ****“, модел „***“ с рег. № ****.
Установява се също така, че с Присъда № 19 от 07.11.2023 г., по НОХД № 388/2023г. на Окръжен съд Разград, влязла в сила на 23.11.2023г. подсъдимия Н. В. Н. е признат за виновен в това, че на 30.12.2022 г. в гр. ****, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. № **** нарушил правилата за движение по пътищата чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като преди да започне движение на автомобила на заден ход не се убедил, че пътя зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници в движението, и по време на движението си назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад автомобила и не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Н. Ц. от гр.****, майка на ищцата И. Ц. П., престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр.с чл.342 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в съответен размер.
По делото е назначена САТЕ, вещото лице по която установява, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило в гр. Разград, в ж.к. “***“, на паркинга между магазин “****“ и бл. ***, в близост до входно-изходната връзка с ул. “****“. Спрямо дължината на паркинга, сблъсъкът между т.а. “**** ***“ с рег.№ **** и пешеходката Р. Н. Ц. е настъпил на около 1,4 м в северна посока, след нивото на Ориентир № 1, а спрямо неговата широчина, на около 5,6 - 7,5 м в западна посока спрямо мерната линия преминаваща през Ориентир №1 в посока север.