Определение № 2978 от 10.03.2026, Административен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2978

Варна, 10.03.2026 г.

Административният съд - Варна - I състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

Членове:

ИВЕТА ПЕКОВА

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията Елена Янакиева административно дело № 460/2026 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 180, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр.чл.166 ал.2 и ал.3 АПК.

Образувано е по жалба, подадена от П. Т. Т., с [ЕГН] от [населено място], чрез адв. В. В. – АК – Варна, срещу Заповед № 3425 от 20.10.2025 г., издадена от Кмета на Община Варна, с която е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в съответните, посочени в нея подзони, както и е допълнена и изменена Заповед № 2278/26.06.2020г., като е утвърдена Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране - Синя зона - зона център, широк център и Зелена зона, предвидена в чл.99 от ЗДвП в частта, в която е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в съответните, посочени в нея всички подзони.

С Определение № 12032/05.11.2025г., производството по делото е прекратено и изпратено на ВАС на РБ по подсъдност. С Определение № 12881/12.12.2025г., постановено по адм.д.№ 11169/2025г., е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – Варна и Върховен административен съд.

С Определение № 1540/11.02.2026г., постановено по адм.д.№ 12365/2025г. по описа на ВАС на РБ, делото е изпратено на Административен съд – Варна, като е възприет извод, че делото му е подсъдно, защото: „ не може да се приеме, че процесната заповед отговаря на изискванията на чл.75 от АПК и чл.1а от ЗНА“. В същото определение ВАС приема, че с оспорената заповед кметът на община Варна, в изпълнение на Наредбата за организация на движението на територията на община Варна (НОДТОВ) и посоченото решение на Общински съвет - Варна е утвърдил определената вече схема и списък на улици, площади и паркинги общинска собственост, за които е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“, съгласно приложение № 3 от НОДТОВ.

Към настоящото дело са присъединени за общо разглеждане адм. дела № 2657/2025 г., № 461/2026 г. и № 462/2026 г, образувани по жалби от:

1/„М. енд партнърс“ ООД, [ЕИК], [населено място], [улица], представлявано от управителя И. В. М., чрез адв. А. В., срещу заповедта, в частта, с която е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в определената със заповедта Подзона 1 (Адм. д. № 2657/2025);

2/ В. С. С., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], подадена чрез адв. Х. Г.-Д., срещу заповедта, в частта, с която е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в определената със заповедта Подзона 1. (Адм.д № 461/2026). В същата жалба е формулирано искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

3/ М. Г. Я., с ЕГН *********, от [населено място]; Д. П. Д., с [ЕГН], от [населено място]; Ц. К. З., с [ЕГН], от [населено място]; Д. Д. М., с [ЕГН], от [населено място]; Е. Х. Т., с [ЕГН], от [населено място]; П. С. Д., с [ЕГН], от [населено място]; П. Н. С.-К., с [ЕГН], от [населено място]; А. И. Г., с [ЕГН], от [населено място]; М. Д. С., с [ЕГН], от [населено място]; Л. П. К., с [ЕГН], от [населено място]; П. Д. Д., с [ЕГН], от [населено място]; Е. К. К., с [ЕГН], от [населено място]; Л. С. Л., с [ЕГН], от [населено място], [жк], чрез адв. Х. Г. – Д. – АК - Варна, срещу Заповед № 3425/20.10.2025г. на Кмета на Община Варна, в частта в която е въведен режим „Зелена зона“ за кратковременно платено паркиране в Подзона 7. (Адм. д. № 462/2026 г.). В същата жалба е формулирано искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.

Предмет на произнасяне в настоящото производство са исканията за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, отправени в жалбите, подадени от всички жалбоподатели, упоменати по-горе, с изключение на „М. енд партнърс“ ООД.

Според жалбоподателя П. Т., допуснатото предварително изпълнение е немотивирано, не е ясно кой е особено важният обществен интерес, който изпълнението гарантира. Повторен бланкетно е законът, без индивидуална преценка. Друг довод, посочен в искането е ,че задължението за заплащане на такса ще възникне преди съдебната проверка по същество на заповедта.

В останалите жалби, оспорващите също излагат доводи за липсата на особено важен държавен и обществен интерес, който да налага незабавното изпълнение на оспорената заповед. Твърдят, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта ще им причини значителни и трудно поправими вреди, като същевременно не решава, а задълбочава транспортния и социален проблем, тъй като реалният паркинг-капацитет е крайно недостатъчен.

Отправено е искане за постановяване на съдебен акт, с който да се спре допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед.

Ответникът – Кметът на Община Варна, чрез гл.юрк. Зв. Патаре, излага съображения за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 3425 от 20.10.2025 г. на Кмета на Община Варна, предвид наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 2 АПК. Посочва, че с въвеждането на „Зелената зона“ се цели подобряването на обществения ред, безопасността на движение и осигуряване на равнопоставен достъп до ограничен общински ресурс, какъвто са паркоместата. Изтъква, че с допускането на предварително изпълнение на заповедта, с която се въвежда „Зелена зона“ се предотвратяват трудно поправимите вреди, представляващи продължителен хаос в паркирането, невъзможност за ефективно управление на трафика, влошаване на достъпа до жилищни и търговски зони, както и засиленото замърсяване на въздуха и шума.

След преценка на доводите, относими към исканията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта, по допустимостта на искането, съдът приема следното:

Със Заповед № 3425/20.10.2025 г., зам.-кметът на Община Варна, заместващ кмета съгласно Заповед № К-016/01.09.2025 г. на Кмета на Община Варна, е въвел режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в седем подзони на територията на [населено място], индивидуализирани с гранични улици и булеварди. Със същата заповед е допълнена и изменена предходна Заповед № 2278 от 26.06.2020 г., като е утвърдена „Инструкция относно реда за организация и функциониране на зона за паркиране – Синя зона – зона център, широк център и Зелена зона, предвидена в чл. 99 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

При произнасянето си с Определение № 1540/11.02.2026г., постановено по адм.д.№ 12365/2025г., ВАС изрично изтъква, че: „ не може да се приеме, че процесната заповед отговаря на изискванията за нормативен акт по чл.75 от АПК и чл.1а от ЗНА“. Този извод е обоснован от довода, че с нея кметът на община Варна, на основание НОДТОВ и решение №972-3/26/ от 17.05.20022г. на Общински съвет-Варна , е утвърдил определената вече схема и списък на улици, площади и паркинги общинска собственост, за които е въведен режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“, съгласно приложение №3 на НОДТОВ, въпреки, че в разпоредителната част на т.1 от заповедта той изрично нарежда, че тепърва въвежда режим за кратковременно платено паркиране „Зелена зона“ в упоменатите в нея подзони.

Съгласно чл.224 АПК, указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото. С оглед това регламентирано задължение и като съобрази, че подзаконовият вид на този административен акт е отречен от по-горната инстанция, съдът определя правният характер на оспорената заповед на общ административен акт. Съгласно чл. 65 АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Безспорно е, че правните последици от приложението на заповедта, ще ангажират поведението на неограничен кръг от адресати, за които утвърждаването на определената вече схема ще създаде задължение за тях по съобразяването й. Тя ще рефлектира върху тях, чрез създаването на правила по паркирането или престоя на МПС, с конкретни означения за това, без значение дали те са водачи и/или собственици на автомобили, или само пешеходци. Същите лица съответно имат и правен интерес да оспорят заповедта, както и да предявят искане за спиране на допуснатото й предварително изпълнение.

В оспорената заповед е включено разпореждане на основание чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварителното й изпълнение, обосновано със следните мотиви: 1. Защита на особено важни държавни или обществени интереси, в т. ч. осигуряване безопасност на движението по пътищата чрез осигуряване на регулиран достъп и контрол върху движението и паркирането в ключови райони на града, обхванати от Зелена зона; и 2. Съществуваща опасност да бъде сериозно затруднено изпълнението на акта. Посочено е, че това разпореждане подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в 3-дневен срок от съобщаването му.

Същевременно и съобразно чл.180 ал.1 АПК, оспорването не спира изпълнението на общия административен акт, тоест предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона.

При това фактическо установяване, съдът приема, че в заповедта неправилно е разпоредено допускане на предварително изпълнение на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. Приложима е нормата на чл. 180, ал. 2 от АПК, съгласно която съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и 3 АПК, т. е. касае се за допуснато по закон предварително изпълнение. Посочване на разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от АПК в административния акт за допускане на предварително му изпълнение, е без правно значение при наличие на законова презумпция за това.

Предвид горното, в случая е налице искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК.

Искането е допустимо.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същия законов текст. Нормата на чл. 166, ал. 2 АПК урежда правната възможност на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението да поиска от съда спиране на предварителното изпълнение. За да е допустимо искането следва да е налице висящ спор по оспорване на акта, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон. В конкретния случай, съдът е сезиран както с оспорване на заповедта по общия ред, така и с искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение, тоест последното е направено в хода на образувано по общия ред производство.

По основателността на искането:

Исканията за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед по силата на закона, са неоснователни на следните мотиви:

Законодателят не е предвидил суспензивен ефект на жалбата срещу общия административен акт, по арг. от чл. 180, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК, към които препраща нормата на чл. 180, ал. 2 АПК, за да се спре предварителното изпълнение на оспорения акт следва то да причинява на оспорващия значима или трудно поправима вреда. Доколкото предварителното изпълнение на оспорената заповед е по силата на закона, законодателят презумира наличието на една, повече или всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК и не е необходимо мотивиране в този аспект от страна на административния орган.

В тежест на оспорващите е да докажат, чрез пълно и главно доказване, че предварителното изпълнение би им причинило значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставима и надвишава по интензитет интересите и благата по чл. 60, ал. 1 АПК, в защита на които законът е предвидил предварително изпълнение на общите актове. Освен разместването на доказателствената тежест, законодателят въвежда и още едно условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, такива, които не са съществували при издаването на административния акт.