Определение № 5813 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5813 гр. София, 12.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20248002102222 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. Х. чрез адв. Т. против решение № 169/20.02.2024 г. по гр. д. № 2944/2023 г. на Апелативен съд – София.

Ответниците по жалба А. А., З. А. и Ч. А. са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразяват становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение в частта, с която след отмяна на решение № 260977/17.07.2023 г. по гр. д. № 8118/2020 г. на Софийски градски съд в частта на произнасянето по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален, на основание същата разпоредба, по иска, предявен от А. Д. А., З. Р. А. и Ч. Р. А. срещу С. Д. Х., договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 115, том I, рег. № 4733, дело № 103 на нотариус И. И. – Ж., per. № 701 на НК, сключен от прехвърлителя Р. С. А. – наследодател на ищците, чрез пълномощник Н. Л.

К., с ответницата Х., относно следния недвижим имот: апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] поради виновно неизпълнение на задълженията на приобретателката по договора и е ангажирана отговорността на ответницата за разноски. В останалата му част решението на втората съдебна инстанция не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ищците са законни наследници на Р. А., починал на 15.06.2020 г. – негови деца и преживяла съпруга, както и че 1 към датата на сключване на алеаторния договор - 22.05.2020 г. прехвърлителят е бил собственик на недвижимия имот, предмет на този договор. Посочил е, че в случая постигнатото от страните по договора съгласие е обективирано в обща по характер уговорка: срещу прехвърленото право на собственост върху недвижимия имот, ответницата е поела задължение за гледане и издръжка на Р. А., при което му се осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега. В тази връзка е изведено съждение, че приобретателката се е задължила да доставя цялата необходима издръжка и полага всички необходими грижи, които се определят от действителните нужди на кредитора. С оглед установяване на вида и характера на тези нужди инстанцията по същество е приела, че към момента на сключване на договора прехвърлителят е бил на 65 години, с множество хронични заболявания, с нужда от диета, съобразена със захарния диабет, изключваща консумацията на алкохол, след прекарана операция на бедрена кост и с нужда от рехабилитация – съобразно приложената медицинска документация за здравословното състояние на прехвърлителя и изготвените анамнеза, диагнози и препоръки в епикриза от МИ – МВР, клиника по гастроентерология от м. февруари 2020 г. и от УМБАЛСМ „Пирогов“ от м. април 2020 г. Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства и е направен извод, че макар страните по алеаторния договор да са живеели като семейство десет години преди смъртта на прехвърлителя, липсват данни - нито преди, нито след сключване на договора, които несъмнено да сочат на полагане на грижи и даване на издръжка от страна на ответницата към прехвърлителя. Част от свидетелските показания не са кредитирани, защото или макар да възпроизвеждат непосредствени впечатления от живота на последния, те са добити във време, в което съжителката му - ответницата Х., е отсъствала от неговия дом, а достоверността на други е отречена, защото не са непосредствени и изразяват предположения – щом са живеели заедно, е имало такава грижа към кредитора. В обжалваното решение е прието, че релевантната грижа е отсъствала, защото няма данни спрямо Р. А. да е прилагана рехабилитационна програма, (каквато е била лекарската препоръка), а напротив – установено е (предвид констатацията на д-р В. - вътрешни болести), че пациентът се е залежал след операцията през април, освен това той е консумирал по литър алкохол на ден, което е продължило почти до неговата смърт – изключая последните три дни от живота му. В заключение е аргументирано становище, че ответницата не е доставяла на кредитора всички необходими грижи и цялата дължима издръжка – т.е. дължимия резултат по договора в пълен обем. Нито е предприела необходимото за да посети здравно заведение нейния съжител (кредитор) в последните дни от живота му – той е заведен в болница едва когато е изпаднал в състояние на дезориентираност и неадекватност, нито пък е била неотлъчно до него за времето от болничния му престой, от 22.05.2020 г. до 28.05.2020 г. и синът й да е осигурявал нужните им храни и лекарства. За недоказан е счетен довода, че е давана издръжка и да са поемани разходи от ответницата за нуждите на праводателя, респ. че тя е погасявала негово задължение по договор за потребителски кредит, както и всички данъци за имота. В заключение решаващият състав е приел, че тъй като задължението за издръжка и гледане по алеаторния договор е неделимо по своята природа и поради намерението на договорящите, поради което изпълнението по този договор трябва да е пълно и цялостно. При отсъствието 2 на несъмнени и категорични доказателства за такова изпълнение от страна на ответницата, е направен извод, че е налице основание за разваляне на съглашението и конститутивният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като страната формално се позовава и на текста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Горните въпроси имат следното съдържание:

1. „Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и задължен ли е той да изложи мотиви при преценката на всички доказателства като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства?“;

2. „Може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“;

3. „Ако някои правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, които се разминават, трябва ли съдът да вземе предвид времето и начина, по който свидетелите са узнали тези факти, както и способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си?“;

4. „В кои случаи при сключване на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, допускането на скорошна смърт на прехвърлителя може да бъде приравнено със знание, съответно какво отношение към този въпрос имат признаците възраст и здравословно състояние?“;

5. „За да разгледа иска за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнението му от страна на приобретателя, следва ли съдът да установи обема и съдържанието на дължимите от приобретателя към прехвърлителя грижи и издръжка?“;

6. „Определя ли се от действителните нужди на кредитора изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато то не е детайлно уговорено?“;

7. „Може ли приобретателят да задължи прехвърлителя да отказва грижи и издръжка от трети лица или да ограничи тези лица да му предоставят такива?“;

8. „Ако престираното от длъжника е било прието от кредитора и той се е считал удовлетворен, неговите наследници могат ли да искат разваляне на договора?“;

9. „Представлява ли нередовност на исковата молба наличието на неяснота и на противоречие между обстоятелствената част и петитума?“;

10. „Какви са задълженията на въззивния съд при подобно противоречие когато се произнася по съществото на спора?“;

11. „Възможно ли е едни и същи обстоятелства да обосновават едновременно претенция за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД и конститутивен иск за разваляне по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, макар и в съотношение на евентуалност?“;

3

12. „В кои случаи е допустим субсидиарният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и допустим ли е той при наличие на друг иск, преюдициален и отхвърлен, с който ищецът не е могъл да защити претенцията си и по какъв начин съдът извършва преценката си за релевантната правна квалификация?;

13. „В какви рамки съдът дължи защита на спорното материално право и допустимо ли е да се произнесе и да основе решението си на факти и обстоятелства, които не са били заявени от ищеца?“;

14. „Изложеното от ищеца твърдение за наличие на неизпълнение обвързва ли съда за правната квалификация на спора и замества ли необходимостта от излагане на конкретни фактически твърдения?“;

15. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка за редовност на постановения съдебен акт и какви са правомощията му при констатиране на фактическа грешка?“;

16. „При преценка достоверността и обективността на свидетелските показания, следва ли съдът да съобрази начина и обстоятелствата, при които свидетелят е възприел правнорелевантните факти, за които са дадени показания?“;

17. „Следва ли правната квалификация на иска да бъде определена от съда въз основа на наведените от ищеца твърдения и какви са правомощията на въззивния съд при определяне на точната правна квалификация?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в: решение № 554 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 1163/2010 г. на IV г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/2012 г. на I т.о., решение № 177 от 25.10.2016 г. по гр. д. № 1263/2016 г. на III г.о. (по първото, второ и трето питане), решение № 15 от 11.02.201, г. по гр. д. № 46/2009 г. на III г.о., решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г. на III г.о., решение № 315 от 16.10.2012 г. по гр. д. № 1504/2010 г. на III г.о., решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на IV г.о., решение № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г. на IV г.о. и решение № 93 от 16.08.2022 г. по гр. д. № 546/2021 г. на IV г.о. (по четвъртото, пето, шесто, седмо и осмо питане), определение № 1312 от 21.03.2024 г. по гр. д.

№ 3625/2023 г. на III г.о. (по десетото и единадесето питане), решение № 50275 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 4676/2021 г. на IV г.о. (по тринадесетото питане), решение № 60221 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 3270/2020 г. на IV г.о. (по четиринадесетото питане), определение № 50972 от 22.12.2022 г. по гр. д. № 2751/2022 г. на III г.о. (по петнадесетото питане). По деветото питане не е обоснована специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, ал. 1 ГПК – доколкото се твърди от касатора, че е налице противоречие с установена съдебна практика на ВКС. Иска се също допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК с доводи за недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

Касационен контрол не може да се допусне.

Поставените въпроси с №№ 1, 2, 3, 13 и 16 са свързани със задълженията на съда, вкл. и въззивния съд като инстанция по съществото на материалноправния спор, предмет на делото и касаят приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Така обобщено питането е обуславящо изхода на делото и удовлетворява общия селективен критерий, но не 4 и допълнителния такъв по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса е създадена многобройна и последователна съдебна практика на ВКС, вкл. и с решенията, на които страната се позовава.

Според тази практика, при съобразяване с изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и чл.