Решение № 98 от 09.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110100447 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба с която са предявени следните съединени осъдителни искови претенции: иск с пр.осн. чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника „Г." ООД с ЕИК *** да плати на ищцата В. Х. Д., ЕГН ********** сумата 1940,00 евро, представляваща уговорена неустойка за неизпълнение на задължение по договор от 28.10.2021 г., сключен на основание чл.19 ЗЗД, който договор е развален на 08.11.2024 г. и иск с пр.осн.чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата 48,73 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2024 г. - датата, следваща датата на падежа на задължението до 13.01.2025 г. - датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира и заплащане на разноските за производството.

В становище по хода на делото ищцата заявява, че претендираните суми за неустойка и лихви са платени изцяло от ответното дружество след образуване на делото и в резултат на допуснатото обезпечение и моли това обстоятелство да се съобрази при постановяване на решението.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител моли съдът да съобрази, че към датата на заседанието дружеството няма задължения към ищцата и моли да се отчетат тези факти и обстоятелства при постановяване на решението. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение предвид, че делото не е с голяма сложност и материален интерес. Моли да се отмени допуснатото обезпечение.

По делото са представени доказателства Фактура № 300000000022/11.12.2024 г.; Разпечатка на разплащателна сметка за периода от 11.12.2024 г. до 11.12.2024 г.; Договор от 28.10.2021 г.; Договор за вливане от 16.08.2022 г.; Констативен протокол рег. № ***, том ***, акт №***/**** г.; Писмо до „Г.“ ООД от В. Х. Д. от 20.08.2024 г.; ел.писмо от адв. К. от 14.01.2025 г. с тема Договор В52; ел.писмо от В. Д. от 09.11.2024 г. с тема Прекратяване на договор за депозит; Авизо за издадено преводно нареждане за сумата 64,65 лв. от 01.10.2025 г.; Авизо за издадено преводно нареждане за сумата от 3889,62 лв. от 27.02.2025 г.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Твърденията в молбата са, че на 28.10.2021 г. между ищцата В. Д. в качеството й на Възложител и ответното дружество, в качеството му на Изпълнител е сключен договор, по силата на който „Г.“ ООД се е задължило да извърши всички правни и фактически действия по придобиване на „Д.“ ЕООД с ЕИК ***, собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.В., район „М.", ж.к."В.", бул."Р.", след което да проектира и построи сграда със смесено предназначение в имота. Ответникът е поел и задължение след реализиране на описаните действия в срок до 30.04.2022 г. (чл.5) да осигури сключването на договор за покупкопродажба на недвижим имот между „Д. ЕООД и В. Д., по силата на който дружеството продаде на ищцата апартамент № ***, във вход „***", етаж ***, с площ от 56,72 кв.м., находящ се в сградата, предвидена за изграждане в ПИ ***. От своя страна В. Д. се задължила да заплати продажна цена за имота в размер на 48 500,00 евро. За обезпечаване на задължението си за сключване на предварителен договор за покупко-продажба на описания имот тя е заплатила на ответника депозит в размер на 9700,00 евро. Между страните било уговорено, че при неизпълнение на задължението си да осигури сключването на предварителен договор за покупко-продажба на имота, „Г." ООД следва да върне платения депозит, ведно с неустойка в размер на 20% от него. Придобиването на „Д." ЕООД е извършено чрез вливане на дружеството в „Г.“ ООД, при което всички пасиви и активи на преобразуващото се дружество преминали към ответника. Било издадено и разрешение за строеж за предвидената в имота сграда със смесено предназначение. Независимо от сбъдването на всички условия „Г.™ ООД в продължение на две години не пристъпила към изпълнение на задължението си да сключи договор за покупко-продажба на описания погоре недвижим имот. Поради съществената забава за изпълнение на посоченото задължение през 2024 г. ищцата изпратила нотариална покана до ответното дружество да се яви в кантората на Нотариус О. Ш. за предприемане на действия по подписване на договора. На 08.08.2024 г. бил съставен констативен протокол рег.№ ***, том ***, акт № ***/**** г. от Д. Ш. - нотариус по заместване на О. Ш.. В него били обективирани изявленията на страните. Ответникът поставил като условие за сключване на предварителния договор увеличение на продажната цена от 48 500,00 евро на 67 000,00 евро като декларирал, че при неприемане на предложението му от страна на Д., дружеството се задължава да върне депозита, ведно с 20% неустойка върху него. С писмо от 20.08.2024 г., изпратено до ответника по куриер, ищцата заявила, че не приема предложението за изменение на цената от 48 500,00 евро на 67 000,00 евро. Направила контрапредложение продажната цена да е 60 000,00 евро като посочила, че до промяна в пазарната конюнктура се е достигнало, поради забава на изпълнителя, а не поради непредвидено и съществено изменение на икономическите условия. Направеното насрещно предложение не било прието от ответника. С цел да запази договорни отношения, доверителката ми направила пореден компромис като изразила съгласие да сключи предварителен договор за покупко-продажба на имота за предложената от „Г." ООД цена от 67 000,00 евро при условие, че същата е окончателна. Независимо от това ответното дружество отказало подписване на договор с определените от него параметри. С изявление, отправено по имейл на 10.09.2024 г., дружеството изразило желание да върне платения депозит, което по същество означавало разваляне на договора от 28.10.2021 г. Въз основа на това обстоятелство, с писмо от 08.11.2024 г. изпратено до „Г." ООД по имейл, доверителката ми изрично развалила договора от 28.10.2021 г. С изявлението за прекратяване същата дала седмодневен срок за връщане на платения депозит, ведно с неустойка в размер на 20% от него или 1940,00 евро. В посочения срок ответното дружество върнало депозита, но без уговорената неустойка. Така от 08.11.2024 г. - датата, следваща падежа на задължението до 13.01.2025 г.-датата на предявяване на исковата молба, се формирала лихва за забава в размер на 48,73 евро върху главницата от 1940,00 евро.

Ответникът е представил преводно нареждане от 27.02.2025 г. за сумата 3889,62 лева – л.39 и преводно нареждане от 01.10.2025 г. за сумата 64,65 лева – л.38, като е заявило в молба от 02.10.2025 г., че сумите са й платени ответното дружество и е отпаднала обезпечителната нужда като моли за отмяна на обезпечението.

2

С молба по хода на делото ищцата е заявила, че претендираните суми за неустойка и лихви са й изплатени напълно след образуване на делото и в резултат на обезпечението на иска.

Моли да й се присъдят разноски в общ размер на 1695.58 лева, които са направени преди подаване на исковата молба и следва да се възложат в тежест на ответника.

При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.92,ал.1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Следователно вземането за неустойка възниква при следните предпоставки: съществуване на договорно задължение, неговото неизпълнение, уговорка за неустойка при съответния вид неизпълнение на задължението. Установено е по делото, че страните са сключили договор по чл.19 ЗЗД от 28.10.2021 г. в който е договорена неустойка, дължима по чл.4 и чл.5, т.12 на договора в случай на неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника в посочените срокове. Договорът е двустранен, консенсуален, формален и възмезден.

От представените доказателства за извършени плащания на процесните суми и изявлението на ищцата, която признава, че същите са й платени от ответника, съдът приема, че ответното дружеството не е изпълнило задълженията си по договора в уговорените срокове за това, което води до извод, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията по договора. При това положение и предвид наличието на клаузата за неустойка в договора, претенцията на ищеца за заплащане на такава от страна на ответника се явява основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Съобразявайки извършеното плащане на процесните суми в пълен размер, в това число и обезщетение за забава от подаването на исковата молба - 13.01.2025 г. до датата на която е платена неустойката - 27.02.2025 г., съдът следва да отхвърли изцяло предявените искове. Доколкото погасяването на задължението е направено след 14.01.2025 г. - датата на подаване на исковата молба и след изтичане на срока за доброволно изпълнение, посочен в покана по ел.поща от 09.11.2024 г., на осн.чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да плати на ищцата всички разноски за исковото производство в размер на общо 1695.58 лева по представения списък по чл.80 ГПК.

Съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно, тъй като платеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не надвишава размерите по чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, доколкото по иска за главницата същото е 679.43 лева, по иска за лихвата същото е 400 лева и за обезпечението на иск – 200 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Х. Д., ЕГН ********** за осъждане на „Г." ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., район М., жк „В.“, ул.“И. К.“ № ***, ет.***, ап.*** да плати на ищцата на осн. чл.92 ЗЗД сумата 1940,00 евро, представляваща уговорена неустойка за неизпълнение на задължение по договор от 28.10.2021 г., сключен на основание чл.19 ЗЗД, който договор е развален на 08.11.2024 г. ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба 14.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението и да плати на ищцата на осн.чл.86 ЗЗД сумата 48,73 евро, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.10.2024 г. - датата, следваща датата на падежа на задължението до 13.01.2025 г., поради извършено плащане на задължението след подаване на исковата молба.

3

ОСЪЖДА „Г." ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.В., район М., жк „В.“, ул.“И. К.“ № ***, ет.***, ап.*** да плати на В. Х. Д., ЕГН ********** разноски за производството в размер на 1695.58 лева, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчване на страните на съобщение за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4