Определение № 2072 от 04.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2072 гр. София, 04.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Частно касационно търговско дело № 20258003901159 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба /неправилно именувана „частна касационна жалба“/, подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, против определение № 55 от 27.01.2025 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 380 по описа на съда за 2024 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като е осъден частния жалбоподател да заплати на противната страна по делото Р.

Б. К., ЕГН: **********, допълнително 5 700 лева (пет хиляди и седемстотин лева) разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и противоречи на задължителната съдебна практика на СЕС.

Оспорва се като неправилен извода на съда, че частният жалбоподател следва да заплати на противната страна адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. само поради това, че пред районният съд е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който възнаграждението е платено в брой. Твърди се, че съгласно практиката, на която се е позовал първоначално съдът, а именно - Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, националните съдилища следва във всеки един случай да направят преценка 1 дали претендираният размер на адвокатското възнаграждение съответства на принципа за пропорционалност и справедливост, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и действително извършената работа по него. В тази връзка се твърди, че дори и при липса на направено възражение за прекомерност съдът следва да направи самостоятелна преценка за справедливостта на претендираното адвокатско възнаграждение.

Оспорват се дължимостта на процесното адвокатско възнаграждение в конкретния му размер, като несъответно както на фактическата и правна сложност на делото, така и на защитавания материален интерес, както и поради присъждането от страна на съда на претендираното възнаграждение за всеки иск поотделно, въпреки че с тях се защитава един материален интерес.

Твърди се, че съдът не се произнесъл по възражението за извършена злоупотреба с процесуални права, релевирано от частния жалбоподател в отговора му на молбата на противната страна по чл. 248 от ГПК и обосновавано с твърдения в насока на това, че формалното наличие на отделни правоотношения въпреки пълния идентитет на страните, оспорените клаузи от идентичните договори, обстоятелствата, на които се основават исковете, доказателствените искания и петитумите, е използвано от ищеца за образуването на множество граждански дела, седем от които са конкретизирани в същия отговор.

Иска се отмяна на обжалваното определение и отхвърляне на искането на противната страна за изменението на постановеното по делото решение на Окръжен съд - Кюстендил в частта за разноските.

Противната страна по жалбата не взема становище по същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

За да постанови обжалваното си определение, въззивният съд е приел в мотивите си към същото, че:

С решение № 308/06.12.2024 г. по гр.д. № 380/2024 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил е отменено изцяло решение № 222/13.05.2024 г., 2 постановено по гр.д. 1964/2023 г. на Районен съд -Дупница, като вместо това съдът е прогласил нищожността поради противоречие със закона на клаузата на чл. 11 от Договор за потребителски кредит № 839848 от 31.03.2023 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД, като кредитор - от една страна и от друга - Р. Б. К., като кредитополучател. Осъдил е „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на Р. Б. К. на осн.чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД сумата 88.69 лв., представляваща заплатена от ищеца на ответното дружество без основание сума за неустойка, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 09.11.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 750 лв. разноски общо за двете инстанции.

В мотивите си решаващият състав е присъдил разноски като е приел, че е налице заявено от въззиваемото дружество възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, позовал се е на приетото решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, и съобразявайки фактическата и правна сложност на делото е присъдил адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер от общо 600 лв. /400 лв. за единия иск и 200 лв. за втория иск/.

Съдът сочи, че в производството пред районния съд ищецът е представляван от адв. И. Л. Г., съгласно представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение за всеки от двата иска - установителен и осъдителен по 3 000 лв. или общо 6 000 лв. за първоинстанционното производство, която сума е отразена в договора като заплатена в брой. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. Производството пред РС - Дупница се е развило без участие на представител на ответното дружество, което нито е депозирало отговор по исковата молба, нито писмени молби по хода на делото, като не е изпратило и свой представител в проведеното открито съдебно заседание.

Сочи се в мотивите на ОС – Кюстендил по-натам, че възражение за прекомерност с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК на претендирания от ищеца - въззивник адвокатски хонорар, е заявено за първи път от страна на „Сити кеш“ ООД с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК във въззивното производство.

Съдът е изложил, че при искане за присъждане на разноски, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, какъвто е настоящият случай, размерът на същото с оглед критериите за прекомерност 3 подлежи на преценка от съда само и единствено в случай на своевременно заявено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Според съдебния състав възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат е преклудирано, когато позоваващата се на него страна е имала възможност да се запознае и да вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството, преди то да приключи. Така например, когато по делото е имало открито съдебно заседание /заседания/, страната, която е била редовно призовавана, следва да заяви възражението си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направено искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. /в този смисъл определение № 4872 от 29.10.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3947/2024 г., III г.о., ГК/.

Според състава на Окръжен съд – Кюстендил настоящият случай е такъв, като възражението на ответното дружество за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция се явява преклудирано. Ответникът не е направил своето възражение за прекомерност до приключване на устните прения в проведеното на 09.04.2024 година съдебно заседание пред първата инстанция, независимо, че е бил редовно призован за това заседание. За въззивното производство процесуалният представител на въззиваемата страна надлежно е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивницата.

При така изложеното съставът на ОС – Кюстендил е постановил обжалваното си определение, което по същество е правилно.

Съобразно ясната разпоредба на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно е, че както това правилно е приел и съставът, постановил обжалваното определение, искането на противната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от уговорения и платен от противната страна размер, е условие както въобще за разглеждането от страна на съда, на този въпрос /дали заплатеното такова е прекомерно или не, съобразно с действителната фактическа и правна сложност на делото/, така и за 4 евентуалното му намаляване в случай, че съдът намери, че са налице законоустановените предпоставки за това. Обратно – липсата на искане от противната страна за присъждане на възнаграждение в по-нисък от уговорения и платен размер пък, е пречка както за разглеждането от страна на съда на този въпрос, така и съответно – за евентуалното намаляване на размера на възнаграждението, чрез произнасянето от страна на съда по съществото на искане, с каквото не е сезиран. В този смисъл са както част от мотивите към т. 3 от ТРОСГТКВКС № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г., така и разрешенията в постоянната практика на касационната съдебна инстанция.

Цитираната от частния жалбоподател практика на СЕС в подкрепа на главното му оплакване срещу постановеното от състава на ОС – Кюстендил, е неотносима в случая, доколкото е постановена по въпрос, който в настоящото производство не стои – относно възможността, респ. - задължението за съда, да присъди възнаграждение под минималния, определен в НМРАВ на ВАС размер, като откаже да приложи същата наредба, но при направено искане от противната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК за присъждането на такова възнаграждение в по-нисък размер. Противно на поддържаното от частния жалбоподател в жалбата му, посоченото решение на СЕС не само не задължава, но и не овластява националната юрисдикция да намалява размера на заплатено адвокатско възнаграждение и служебно - при липса на искане за това, изходящо от насрещната страна.

Твърденията на частния жалбоподател в отговора му на молбата на противната страна по чл. 248 от ГПК, по която молба съставът на ОС – Кюстендил е постановил обжалваното определение /към които твърдения жалбоподателят препраща в жалбата си/ - за злоупотреба от противната нему страна в производството с процесуални права, но обосновавани с образуването от страна на ищеца и срещу ответника – жалбоподател, на множество граждански дела пред РС – Дупница и СРС, базирани на идентични и/или сходни правоотношения между същите страни, са извън възможния обхват на преценка в настоящото производство с предмет само законосъобразността на обжалваното определение на ОС – Кюстендил, постановено по реда на чл. 248 от ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде 5 потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 55 от 27.01.2025 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по в.гр.д. № 380 по описа на съда за 2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6