Определение № 378 от 19.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Пловдив, 19.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Вера Ив. Иванова

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500428 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274,ал.2,изр.1,предл.2 от ГПК.

Обжалвано е определение № 260, постановено в закрито заседание на 3.06.2026 г. от Окръжен съд-Смолян по гр.д. 191/2026 г. , с което е оставено без разглеждане възражението по чл.423,ал.1 от ГПК, подадено от Е. Д. И. срещу заповед № 626/2.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 769/2025 г. на РС-Чепеларе и направеното искане по чл.423,ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението на заповедта, и е прекратено производството по ч.в.гр.д. № 191/2026 г. на ОС-Смолян, както и е осъден Е. Д. И. на основание чл. 78,ал.8 от ГПК да заплати на „Топлофикация С.“ЕАД разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

Жалбоподателят Е. Д. И. моли определението да бъде отменено като неправилно по съображенията, посочени в частната жалба с вх. № 2753/9.06.2026 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по частната жалба „Топлофикация С.“ЕАД-гр.С. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор с вх. № 3224/9.07.2026 г. Моли за присъждане на разноски на основание чл. 78,ал.8 от ГПК за осъществената защита от юрисконсулт.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

1

Производството по гр.д. № 191/2026 г. на ОС-Смолян е образувано по подаденото на 8.04.2026 г. от Е. Д. И. възражение по чл. 423 от ГПК против издадената срещу него заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 769/2025 г. на РСЧепеларе. С възражението И. заявява, че оспорва заповедта за изпълнение поради липса на надлежно уведомяване, тъй като не е получавал съдебни книжа, призовки или съобщения от съда, а за съществуването на задължението разбрал едва при получаване на съобщение от ЧСИ М.Б. по изпълнително дело. Заявява, че живее на различен адрес от този на процесния имот повече от 15 години и не е имал възможност да получи евентуално изпратени съобщения на този адрес. Заявено е и искане за спиране на основание чл. 423,ал.2 от ГПК на изпълнителното производство до произнасяне по възражението. Като приложения към възражението са представени в копия съобщение от ЧСИ М.Б. от 17.03.2026 г. за образувано изпълнително дело заедно с изпълнителен лист, както и в оригинал удостоверение за промени на постоянен адрес от 7.04.2026 г., издадено от Кметство-с.Г.*, област С..

С подадения на 28.04.2026 г. отговор от „Топлофикация С.“ЕАД-гр.С. се възразява, че подаденото възражение е недопустимо, тъй като е подадено след изтичането на преклузивния едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение от длъжника, в който съгласно чл. 423,ал.1 от ГПК следва да бъде подадено възражението, като длъжникът носи тежестта да докаже момента на узнаване на заповедта за изпълнение. Заявено е, че съгласно разписката за връчването от 5.12.2025 г., връчителят е извършил връчване по реда на чл.46,ал.2 от ГПК чрез Т.Д. – пълнолетно лице от адреса, която се е задължила да предаде съдебните книжа, поради което длъжникът се явява уведомен на 5.12.2025 г. и срокът за възражение по чл. 423 от ГПК е изтекъл най-късно на 5.01.2026 г. Заявено е, че на 5.12.2025 г. Е. И. е бил потърсен на адрес гр.С., кв.“Д.“,бл.28,вх.Б,ет.6,ап.40 и на същата дата заповедта за изпълнение е получена от Т.Д., пълнолетно лице от адреса, със задължение да предаде съобщението на И.. Посочено е, че съгласно чл.46 от ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, което друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, което лице се подписва в разписката със задължение да предаде съобщението на адресата и с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на 2 адресата. Заявено е, че в случая заповедта за изпълнение е получена от Т.Д., пълнолетно лице от адреса, което отговаря на изискванията на закона.

На 3.06.2026 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение № 260, с което оставя без разглеждане възражението и прекратява производството по делото, като приема, че възражението е подадено от длъжника след установения в чл. 423,ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Съдът намира, че спорен по делото е въпросът дали заповедта за изпълнение на парична задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Чепеларе на 2.12.2025 г., е била надлежно връчена на длъжника Е. И.. Съдът посочва, че съгласно разпоредбата на чл.38,ал.1 от ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото, като в случая заявителят е посочил адрес в гр.С., кв.“Д.“,бл.28,вх.2,ет.6,ап.40. Съдът приема, че на 5.12.2025 г. е извършено надлежно връчване на съобщение на Е. И. заедно със заповедта за изпълнение на този адрес по реда на чл.46,ал.2 от ГПК чрез Т.Д., пълнолетно лице от адреса, която се е задължила да предаде съдебните книжа, тъй като тя е друго лице по смисъла на чл.46,ал.2 от ГПК и това лице е изразило съгласие да приеме съобщението. Съдът преценява, че Т.Д. се е подписала в разписката с подчертаване на текста „със задължение да предам“, което е изявление, че тя е в състояние да му предаде съобщението, т.е. е налице изразено от нея съгласие да приеме съобщението за адресата. С оглед наличието на надлежно връчване на заповедта за изпълнение на 5.12.2025 г. съдът намира, че от тази дата е започнал да тече срокът по чл. 414,ал.2 от ГПК за подаване на възражение, а възражението по чл.423 от ГПК е депозирано след изтичане на едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение, поради което като подадено след срока по чл.423,ал.1 от ГПК то е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, включително и искането по чл.423,ал.2 от ГПК за спиране, което следва съдбата на възражението, като съдът посочва и че изпълнението може да бъде спряно при условията на тази разпоредба след представяне на надлежно обезпечение в размер на вземането по заповедта за главница и лихви, доказателства за което липсват по делото. С оглед заявеното от ответното дружество искане съдът определя и присъжда в негова полза и в тежест на длъжника по заповедта за изпълнение сума за разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро. В определението е посочено, че то подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд3 Пловдив. Както е посочено в определение № 4003/23.07.2026 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3079/2026 г., 3 ГО, ГК, в хипотезата, когато възражението по чл. 423 от ГПК не е разгледано по същество, постановеното определение на окръжния съд е преграждащо развитието на заповедното производство и подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2,изр.1 от ГПК пред съответния апелативен съд.

За разпореждането на окръжния съд жалбоподателят е уведомен на 5.06.2026 г. и на 9.06.2026 г. подава с вх. № 2753 частната жалба до апелативния съд. С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като изводът на съда, че връчването на заповедта е извършено редовно чрез Т.Д., която е приела съобщението и е поела задължение да го предаде, противоречи на действителните факти. Заявява, че от приложеното удостоверение от ГРАО е видно, че той не е адресно регистриран и не живее на адреса, на който е извършено връчването още от 2001 г. Заявява, че Т.Д. не живее в общо домакинство с него и не съществува фактическа възможност тя да изпълнява задълженията на лице по чл.46 от ГПК. Твърди, че при липса на съвместно фактическо живеене и общо домакинство не са били налице законовите предпоставки за редовно връчване на друго лице, както и реално не е осъществено връчване, в резултат на което той не е бил надлежно уведомен за издадена заповед за изпълнение и е бил лишен от възможността да упражни своевременно правото си на защита, тъй като самата процедура по връчването не е осъществена, а той е узнал за съществуването на заповедното производство едва след получаване на книжа по изпълнителното дело при ЧСИ М.Б.. Твърди, че поради неправилни извод относно редовността на връчване съдът неправилно е прекратил производството и е присъдил разноски в полза на насрещната страна. Затова моли обжалваното определение да бъде отменено и възражението да бъде уважено.

С отговора на частната жалба от ответното по нея дружество се заявява, че тя е неоснователна, а обжалваното определение е правилно, тъй като подаденото възражение по чл. 423 от ГПК е просрочено, след като заповедта е била редовно връчена на 5.12.2025 г. по реда на чл. 46,ал.2 от ГПК чрез Т.Д..

Както е посочено в определение № 4003/23.07.2026 г. на ВКС по ч.гр.д.

№ 3079/2026 г., 3 ГО, ГК, в хипотезата, когато възражението по чл. 423 от ГПК не е разгледано по същество, постановеното определение на окръжния съд е 4 преграждащо развитието на заповедното производство и подлежи на обжалване по чл. 274,ал.2,изр.1 от ГПК пред съответния апелативен съд.

Съгласно нормата на чл. 278 от ГПК и съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 6/2017 г., ОСГТК ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269,изр.2 от ГПК, не се прилагат в производството по частната жалба и апелативният съд при правомощия на пълен въззив следва да провери правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания. Както е прието в мотивите на посоченото тълкувателно решение, въззивният съд при осъществяването на контрола за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания, като изложените в частната жалба конкретни оплаквания срещу обжалваното определение имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Посочено е още, че съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, евентуално и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството, по който начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.

Съгласно разпоредбата на чл. 423,ал.1,т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в чл. 423,ал.1,т.1-4 от ГПК. Съдът следва, на първо място, да прецени дали е налице надлежно сезиране с възражение по чл.423,ал.1 от ГПК, едва след което, при установено надлежно сезиране, съдът е длъжен да разгледа възражението и да се произнесе по неговата основателност, обусловена от наличието или отсъствието на посочените в чл.423,ал.1,т.1-4 от ГПК основания. Надлежното сезиране предпоставя спазване на преклузивния едномесечен срок по чл.

423,ал.1 от ГПК за подаване на възражението, броим от момента на узнаване 5 на заповедта за изпълнение, и обосноваване на основание от посочените по чл.

423,ал.1,т.1-4 от ГПК. Посочването и доказването на момента на узнаване на заповедта за изпълнение е задължение на длъжника, който цели да се защити срещу нейните последици по особения ред на чл. 423,ал.1 от ГПК. В случая във възражението от 8.04.2026 г. длъжникът Е. И. твърди, че е узнал заповедта за изпълнение при получаване на съобщение от ЧСИ. С оглед заявлението на Е. И. в подаденото на 8.04.2026 г. възражение по чл. 423 от ГПК, че той не е получавал съдебни книжа от съда и че живее на различен адрес от този на процесния имот повече от 15 години, поради което не е имал възможност да получи евентуално изпратени съобщения на този адрес, длъжникът не твърди наличие на обстоятелства по чл. 423,ал.1,т.т.2,3 и 4 от ГПК, а е налице твърдение по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК – че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Разпечатката съдържа 24 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e49ba2a6-0830-4779-961b-5c87aeff99d8