Решение № 10572 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10572 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря СС В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20251110152504 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т...” ЕАД е предявило срещу Е. П. Б. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с които се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 1271, 64 евро с левова равностойност 2487, 11 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, общ. В.., ж.к. „Б..“, бл.. ет. 12, ап.., аб. № ..., за периода м.05.2022г. — м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (20.11.2025 г.) до изплащане на вземането, сумата от 218, 33 евро с левова равностойност 427, 01 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 27.10.2025 г., както и сума в размер на 22, 53 евро с левова равностойност 44, 07 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.06.2023 г. до м.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (20.11.2025 г.) до изплащане на вземането и 5,46 евро с левова равностойност 10, 57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху главницата за дялово разпределение от 15.08.2023 г. до 27.10.2025 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е било налице облигационно отношение, възникнало с него, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по тях, тъй 1 като не са налице предпоставките, предвидени в Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Прави възражение за погасяването на задълженията по давност като сочи, че исковете срещу нея следва да се считат предявени с подаване на молбата, с която е конституирана като ответник. Моли за отхвърлянето на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасила претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С определение от 20.04.2026 г. съдът е допълнил проекта за доклад като е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за процесния имот за процесния период е доставена топлинна енергия в претендираните в исковата молба размери.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, освен в случаите на наличие на сключен писмен договор между страните.

По делото е приет нотариален акт №... от 26.06.1979 г. за собственост върху жилище, построено върху държавна земя от ЖСК (л. 100 и л. 113), с който П. Й. Б. и Л. И. Б. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент №..., находящ се в гр.

София, жк „Б..“, бл.. ет. 12. По делото е приета молба-декларация от Л. И. Б., подадена до ищеца на 10.09.2001 г., с искане за открИ.не на партида за процесния имот на нейно име, в която е посочено, че досегашният потребител е бил П. Й. Б.. По делото е приложено удостоверение за наследници (л. 12), от което се установява, че П. Й. Б. е починал на 18.09.1998 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Л. Б. и двете им деца Е.

Б. и Й. Б.. От приложените на л. 41 и 51 по делото справки се установява, че Л. Б. е починала на 24.03.2021 г., а Й. Б. на 03.11.2018 г., като и двамата са оставили за свой единствен наследник по закон ответника Е. П. Б.. На 24.09.2021 г. ответницата е подала и данъчна декларация по ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти на процесния апартамент като единствен негов собственик с посочено основание за придобИ.не на имота „наследство“. Предвид изложеното съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответницата е единствен собственик на процесния апартамент през процесния период, поради което в качеството й клиент на топлинна енергия следва да отговаря за стойността на реално потребената в имота топлинна енергия през този период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното 2 предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

По делото не е спорно, че за процесния период до процесния имот е била доставена топлинна енергия на претендираната с исковата молба стойност от 1271, 64 евро. Следва да бъде разгледано и направеното от ответниците в хода на заповедното производство възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.155, ал.1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3. по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно погасителната давност за процесните вземания започва да тече от 46-тия ден, т.е. за вземането за м. май 2022 г. – от 15.07.2022 г., за вземането за м. юни 2022 г. – от 15.08.2022 г. и т.н. Предвид датата на подаване на исковата молба – 20.11.2025 г., възражението за изтекла погасителна давност по отношение главниците за топлинна енергия се явява основателно за периода от 01.05.2022 г. до 30.09.2022 г., тъй като за вземането за м. октомври 2022 г. давността изтича на 15.12.2025 г., т.е. след подаването на исковата молба. Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за датата, от която следва да се приеме, че искът срещу нея е предявен, тъй като съгласно чл. 125 ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Насочването на иска срещу нея е резултат от уточнения на исковата 3 молба, а не представлява последващо предявяване на нов иск в по-късен момент.

От приложените по делото фактура за общо потребление за отоплителен период 2022 г. – 2023 г. и справка по абонатен номер се установява, че прогнозните месечни задължения за процесния имот са били заплатени в сроковете за тях, като в края на отоплителния период е останала сума за плащане по общата фактура в размер на 474, 13 лв. (л. 26 – информация за окончателно задължение за периода и л. 30 – колона „салдо главница“, ред втори). При прилагане разпоредбата на чл. 162 ГПК, като взе предвид броя месеци в този отоплителен период, за които е налице изтекла погасителна давност – 5 месеца, и го отнесе към общия брой месеци, включени в целия отоплителен период – 12, и общата сума, останала за плащане за целия период от 474, 13 лв., съдът намира, че е останала непогасена по давност сума в размер на 276, 57 лв. за периода 01.10.2022 г. – 30.04.2023 г. След прибавяне към нея на дължимата сума за главница за топлинна енергия за следващия процесен отоплителен период в размер на 2012, 98 лв., искът за главница за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 1170, 63 евро с левова равностойност 2289, 55 лв. за периода 01.10.2022 г. – 30.04.2024 г. и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1271, 64 евро с левова равностойност 2487, 11 лв., както и за периода 01.05.2022 г. – 30.09.2022 г.