Решение № 93 от 21.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7/2024
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 21.02.2024
- В сила
- 21.02.2024
- Състав
- Теодорина Димитрова, Явор Данаилов, Йордан Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. Велико Търново, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Теодорина Димитрова
Членове:
Йордан Воденичаров
Явор Данаилов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело № 20244100500007 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1334/31.10.2023г. по гр.дело № 736/2023г. по описа на РС –Велико Търново, съдът е приел за установено по отношение на В. Г. Н. от ...2, с ЕГН **********, че дължи на "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ... сумата в размер на 100.51 лева /сто лева и петдесет и една стотинки/, представляваща неизпълнено задължение за месечни абонаментни такси и за предоставени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № 619366699 от 24.01.2018г. за предпочетен номер 359899107256 и Допълнително № 045905489 от 17.12.2020г. към него и за лизингови вноски за периода от 25.01.2021 година до 24.03.2023 година по Договор за лизинг на базови аксесоари от 08.01.2020 година, Договор за лизинг от 08.01.2020 година и Договор за лизинг от 17.12.2020 година, както и за сумата в размер на 228.90 лева /двеста двадесет и осем лева и деветдесет стотинки/ - неизпълнено задължение за лизингови вноски по Договор за лизинг на базови аксесоари от 08.01.2020 година, Договор за лизинг от 08.01.2020 година и Договор за лизинг от 17.12.2020 година, за която сума е издадено Кредитно известие № 7319240323 от 25.04.2021 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 година до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново.
Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, 1 със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. "Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ... срещу В. Г. Н. от ...2, с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 80.59 лева /осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 619366699 от 24.01.2018г. за предпочетен номер 359899107256 и Допълнително № 045905489 от 17.12.2020г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 година до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
Против решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, чрез пълномощника му адвокат З. Ц.. Счита решението за неправилно поради противоречие с материалния закон, както и в при неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск в отхвърлената му от първоинстанционния съд част.
Не е постъпил отговор на жалбата от В. Г. Н..
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
По реда на чл.422 ГПК са предявени искове по чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото установена по-горе, касаеща решението в обжалваната му част – с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 422, ал.
1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 80.59 лева /осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 619366699 от 24.01.2018г. за предпочетен номер 359899107256 и Допълнително № 045905489 от 17.12.2020г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 година до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и недоказан, е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Поради това и доводите във въззивната жалба за необоснованост на решението на първоинстанционния съд поради неправилен анализ на доказателствата по делото, е неоснователен.
По делото е безспорно установено, че с Договор за мобилни услуги № 619366699 от 24.01.2018г. и Допълнително споразумение № 045905489 за мобилен номер 359899107256 от 17.12.2020г., страните са уговорили нов тарифен план с месечна абонаментна такса в 2 размер на 27.99 лева за първоначалния срок на договора и в размер на 29.99 лева след изтичането му и с който на клиента е предоставено мобилно устройство HUAWEI Band 4 Graphite Black, с обща лизингова цена в размер на 59.67 лева и стандартна цена на устройството в размер на 59.99 лева.
В т. 2 от раздел IV от споразумението страните са уговорили, че в случай на предсрочното му прекратяване по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по него, същият дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти такси от момента на прекратяване до края на договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги – такава част от разликата между стандартната му цена без абонамент и заплатената от него в брой или обща лизингова цена, каквато съответства на оставащия срок на договора. С декларация съгласие от 17.12.2020 година, ответницата е декларирала, че е получила подписан от оператора екземпляр от Общите условия и е съгласен с тях.
В процесните договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, страните по делото валидно са уговорили неустойка при предсрочното им прекратяване, поради неизпълнение на задълженията от страна на абоната. Както е установено пред първоинстанционния съд, липсват твърдения и доказателства ответникът да е изпълнил задълженията си за плащане на фактурираните месечни абонаментни такси и използвани от него услуги, което е основание за едностранно прекратяване на договорите и споразуменията от страна на оператора.
В случая страните не са уговорили специален ред за прекратяване на облигационната връзка между тях, поради което са приложими общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД за срока и формата на извършване на действията. Неустойката се дължи при прекратяване на договора, като обаче в конкретния случай доказателства, че другата страна по договора е узнала за неговото прекратяване, както и за датата на прекратяването му, не са представени по делото.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът не се е ползвал от правото си да прекрати договора с ответника, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение.
Поради изложените мотиви искът за неустойката е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло в претендирания размер от 80.59 лева.
С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като жалбата на жалбоподателя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД против него е неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1334/31.10.2023г. по гр. д. № 736/2023г. на РС - Велико 3
Търново, в обжалваната част, в която съдът е отхвърлил предявения от "ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к.
"Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с ЕИК ... срещу В. Г. Н. от ...2, с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1, във връзка с чл.
92, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 80.59 лева /осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 619366699 от 24.01.2018г. за предпочетен номер 359899107256 и Допълнително № 045905489 от 17.12.2020г. към него, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 19.12.2022 година до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед № 1247 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.12.2022 година по Ч.гр.д. № 3200/2022г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като неоснователен и недоказан.
В останалата му част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4