Присъда № 7 от 23.03.2026, Районен съд - Несебър

Мотиви към Присъда № 7 от 23.03.2026г. по НОХД № 245/2024г. по описа на Несебърския районен съд

Районна прокуратура – Бургас е внесла срещу подсъдимия Н. Д. В. с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, осъждан, строителен работник, обвинителен акт, с който на същия е повдигнато обвинение за престъпление по чл.206, ал.1 от НК – за това, че на 30.09.2020г. в град Несебър противозаконно е присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“ с регистрационен номер * **** **, с рама № ***, на стойност 22 022,94 лева, собственост на „Амиго финанс“ ЕООД (предишно наименование „М.Б.“ ЕООД), ЕИК ***, представлявано от ***, която е владеел на основание договор за финансов лизинг № AG000****/25.06.2019г.

Производството се е развило по Глава XXVII от НПК.

Подсъдимият на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебните прения:

Представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото доказателства установяват по категоричен и по безспорен начин извършването на престъплението, за което В. е предаден на съд. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Счита, че се налага да бъде приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК и наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, наложено му по НОХД № 738/2018г. по описа на Районен съд – я..

Защитата на подсъдимия пледира, че в хода на досъдебното производство В. се е стремял да подпомогне разследването за изясняването на фактите по случая, заплащал е лизинговите вноски, като въз основа на безспорните по делото факти на база самопризнанията на подсъдимия и изразеното от него съжаление за стореното, предлага наказанието „Лишаване от свобода“ да бъде определено в законоустановения минимум от една година, което след редуцирането му на основание чл.58а, ал.1 от НК да бъде наложено в размер на осем месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.

Подсъдимият Н. Д. В. при условията на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти, признава вината си, а в правото си на последна дума моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

Несебърският районен съд, при условията на чл.372, ал.4 от НПК, позовавайки се на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, водим от принципите на чл.14 от НПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н. Д. В. е роден на **.**.****г. в град я., постоянният му адрес е в град Н. № **, етжа *, ап. *, българин, български гражданин е, със средно образование, безработен.

Със Споразумение, одобрено с Определение № 243/31.10.2018г. по НОХД № 738/2018г. по описа на Районен съд – я., Н. Д. В. е признат за виновен в извършено на 16.02.2018г. престъпление по чл.234, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 от НК.

На 25.06.2019г. между „М.Б.“ ООД, от една страна в качеството му на 1 лизингодател, и подсъдимия Н. Д. В., от друга страна в качеството му на лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг № AG000**** със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив. Предмет на лизинговия договор е бил лек автомобил „ВMW X 5 3.0 DI“, рама № ***, двигател № 306D322516728, с регистрационен номер * **** **. Цената на МПС е посочена 14 000 лева, колкото е и стойността на лизинга, като при сключване на договора лизингополучателят е заплатил първоначална вноска в размер на 2 100 лева. Останалата част от главницата в размер на 11 900 лева, ведно с уговорената лихва в размер на 24 461,93 лева, или общо сумата в размер на 36 361,93 лева, дължима от лизингополучателя, последният се е задължил да изплати на 84 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 433,69 лева през периода от 20.07.2019г. до 20.06.2026г.

Автомобилът, предмет на договора за финансов лизинг, е бил предаден от представител на лизингодателя на лизингополучателя Н. Д. В. в деня на подписване на договора – 25.06.2019г., и на адрес: град Бургас, улица Янко Комитов № 9, заедно с ключове за автомобила, за което действие е съставен и двустранно подписан приемно-предавателен протокол.

Неразделна част от договора за финансов лизинг са Общите условия на „М.Б.“ ООД, като изрично в чл.2.5 от тях е посочено, че Лизингодателят е единствен собственик на лизинговия актив за целия срок на договора за лизинг; правото на собственост върху лизинговия актив се прехвърля на лизингополучателя след изтичането му. В правата и задълженията на лизингополучателя се включват задължението му да заплаща дължимите по договора суми в уговорените размери и срокове, да си служи с лизинговия актив с грижата на добър стопанин като го използва според неговото функционално предназначение и съгласно техническите му характеристики и изисквания, зададени от производителя, да поддържа лизинговия актив в добро техническо и експлоатационно състояние като използва за тази цел услуги единствено от оторизиран сервиз, когато това е изискване на продавача, или производителя на лизинговия актив за целите на гаранционното му обслужване.

Задължение на лизингополучателя е да заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с ползването на лизинговия актив. Той се е задължил да информира незабавно лизингодателя за всяко застрашаващо или увреждащо правата на лизингодателя правно или фактическо действие на трето лице по отношение на лизинговия актив и да предприема за своя сметка всички необходими или препоръчителни действия за предпазване от увреждане или отнемане на лизинговия актив. Лизингодателят има право да получава, Лизингополучателят е длъжен да предоставя, информация за местонахождението на лизинговия актив във всеки един момент от действието на договора (чл.8.11. от ОУ).

Лизингополучателят няма право да се разпорежда с лизинговия актив в полза на трети лица, в това число да го предоставя като обезпечение под формата на особен или реален залог, продава, заменя, дарява и други, без изричното писмено съгласие на лизингодотеля.

Лизингодателят има право да извърши оглед на лизинговия актив по всяко време на срока на лизинга, като лизингополучателят осигурява достъп до лизинговия актив в 3-дневен срок от направеното искане от страна на лизингодателя. Предвидени са случаи, при които лизингополучателят да може да прекрати действието на договора. Такъв е случаят, при който лизингополучателят забави плащането на лизинговата вноска. Неосигуряване от страна на лизингополучателя на достъп на лизингодателя до лизинговия актив също е въздигнато като основание за такова едностранно прекратяване действието на лизинговия договор, както и други неизпълнения на негови задължения – неподдържането на лизинговия актив в добро техническо и експлоатационно състояние, не предоставя информация за местонахождението му, ако се е разпоредил с него в полза на трети лица. За неизпълнение на други задължения лизингодателят следва да даде подходящ срок за изпълнение, след изтичането на който договорът се счита прекратен. При неплащане на лизингова вноска, прекратяването на договора от страна на лизингодателя се упражнява с изпращането на писмено уведомление до лизингополучателя без предизвестие, като 2 договорът се счита прекратен от датата, посочена в известието. В случай на прекратяването на договора по каквато и да е причина, лизингодателят задържа всички плетени суми от лизингополучателя като възнаграждения за ползването му, прекратяването има сила занапред. В срок от два работни дни от прекратяване на договора по каквато и да е причина, с изключение на прекратяване при изпълнение на всички задължения от страните и придобиване на лизинговия актив от лизингополучателя, последният е длъжен да предаде на лизингодателя лизинговия актив заедно с всичките му принадлежности и придружаващи го документи, на място, посочено от лизингодателя. Когато това задължение на лизингополучателя не бъде изпълнено, лизингодателят има право да обяви лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме действия по принудително изпълнение.

Подс. Н. Д. В. е заплатил 7 броя лизингови вноски в полза на лизингодателя, като последното плащане е извършено на 25.09.2020г. Поради обстоятелството, че подс. В. е преустановил изпълнението на това свое основно договорно задължение, е бил търсен по известните му телефони и е-мейл адреси, като същият не е отговарял на обажданията, отправените му СМС-и и писма. От страна на лизингодателя не е установено и местонахождението на лизинговия актив – лекия автомобил.

От сключването на договора и предаването на автомобила – лизинговия актив, той е бил управляван от сина на подс. Н. В. – свид. Д.Н. В.. Последният е ползвал автомобила около една година, след което го е предоставил на баща си и оттогава не знае местонахождението му, като от баща си узнал само, че е блокирал двигателя на автомобила.

Преди да извърши последните две плащания, на 07.08.2020г., които са били извършени с основната цел лизингодателят да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за да може автомобилът да продължи да бъде управляван, подс. Н. Д. В. е предоставил на лизингодателя телефонен номер за контакт, като при последвалото обаждане същият е обещавал, че ще продължи да плаща вноските си и че ще навакса със забавянето си, но отказва да върне автомобила, включително и след като му е било съобщено, че е обявен за издирване.

В края на месец август 2020г. от „М.Б.“ ООД е изготвена покана-уведомление за прекратяване на договора за финансов лизинг, отправена до подс. Н. Д. В.. С нея последният се уведомява, че към 17.08.2020г. той дължи по договора сумата в размер на 4 622,58 лева, включващи: лизингови вноски с настъпил падеж в размер на 3 893,35 лева, неустойка за забава по чл.15.1. от ОУ в размер на 8,33 лева, и други заплатени от лизингодателя и непогасени от лизингополучателя разходи, включително, но не само, застрахователни премии, данъчни задължения по чл.52 и сл. от ЗМДТ, глоби и други в размер на 720 лева.

Предоставен му е едноседмичен срок от съобщаването да заплати посочената сума като я преведе по банковата сметка на лизингодателя, като едновременно с това е бил предупреден, че ако не изпълни задълженията си, които са предвидени и като основания в чл.13.5, т.I (в случай на забава в плащането на лизингова вноска), във връзка с чл.13.6 от ОУ, прекратява едностранно договора за финансов лизинг, считано от изтичане на предоставения срок за изпълнение. Едновременно с това лизингополучателят е уведомен, че: в срок от 2 работни дни от изтичане на прекратяване на договора да предаде лизинговата вещ с всички принадлежности и придружаващи го документи на конкретно посочено място; ще бъдат предприети действия от страна на лизингодателя за сметка на лизингополучателя и автомобилът ще бъде обявен за издирване; начислява се неустойка за ползването на автомобила без основание; дължи се неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя.

Поканата-уведомление е изпратена за връчване на подс. В. на адреса му в град Несебър, кв. К. № **, етжа *, ап. *, като връчването е извършено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК – чрез залепване на уведомление, на 04.09.2020г.

При последващите разговори подс. В. е бил уведомен от служители в отдел 3

„Просрочия“ на лизингодателя, че автомобилът, който му е предоставен на лизинг е обявен за издирване във връзка с прекратяването на договора за лизинг и че автомобилът следва да бъде върнат, като основание да бъдат възобновени преговорите и уговаряне условия за плащане на дължимите от лизингодателя суми, срещу което той да продължи да ползва автомобила – лизинговия актив. Подс. В. обаче след като е установил, че вече не може да ползва автомобила, е заявил в пореден телефонен разговор, проведен със служител на лизингодателя на 29.09.2020г., че няма смисъл да продължава да плаща дължимите и просрочени от него суми, като едновременно е отказал да върне автомобила под предлог, че не е в движение и се нуждае от ремонт, но е отказал да посочи и местонахождението на автомобила, по който начин, считано от 30.09.2020г. той владее вещта като своя.