Решение № 1624 от 30.06.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1624 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря СТОЙКА Т. КАСЪРОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20262120100629 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на исковата молба на „Топлофикация – Бургас“ АД, ЕИК 102011085, със седалище гр. ***, против И. В. Д., с настоящ адрес в гр. ***, с която претендира приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 343,95 евро – сборна главница за ползвана топлинна енергия в жилището на ответника, находящо се в ***, за периода м. януари 2020 -м. октомври 2025 год. , представляваща сбор от БГВ – 321 евро, и такса за отчет дялово разпределение – 22,95 евро, и 20,18 евро – сборна мораторна лихва за забавено плащане на главницата за периода 01.03.2020-19.12.2025 год., ведно със законната лихва върху сборната главница, начиная от 23.12.2025 год. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на заповед за изпълнение рег. № *** год. по ч. гр. д. № *** год. на РС – Враца.

Исковете са уточнени с писмено заявление от 27.02.2026 год.

Правното основание на предявения положителен установителен иск е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

В исковата молба са изложени следните фактически и правни 1 твърдения: на основание чл. 150 и § 1, т. 2а от ЗЕ между страните е възникнало и съществува договорно отношение за продажба на топлинна енергия в жилище, находящо се в ***; клиент на топлинна енергия/купувач е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда; ответникът И. Д. е собственик на имот в такава сграда – етажна собственост и е клиент по см. на чл. 3 от ОУ във вр. с чл. 150 и 153 от ЗЕ, но не е заплатил потребената топлинна енергия за периода м. януари 2020-м. октомври 2025 год.; И. Д. е собственик на топлоснабдения имот, придобит по наследство след смъртта на родителите й; начислените за имота дължими суми са по данни за отчетена и разпределена енергия от „Топлофикация – Бургас“ АД, в качеството й на топлинен счетоводител, на база цената на енергията, определена от регулаторния орган – КЕВР; с Протокол № 1 на общото събрание на етажната собственост от 16.12.2011 год. топлинният счетоводител е избран по решение на общото събрание на етажните собственици, взето по реда на чл. 13, ЗУЕС; въз основа на това решение етажните собственици са подписали Договор № 94 за топлинно счетоводство от 30.12.2011 г.; „Топлофикация – Бургас“ АД е носител на правото да извършва отчитането и дяловото разпределение на топлинна енергия в жилището на ответника за процесния период, както и изготвянето на обща и индивидуална сметка на абонатите; общото количество топлинна енергия, доставено в конкретната абонатна станция, се отчита ежемесечно от ищеца, от него се приспадат технологичните загуби в абонатната станция; съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, на общия топломер в абонатната станция е извършвана периодична метрологична проверка, а уредите съответстват на одобрения тип;

„Топлофикация – Бургас” АД е начислявала и осчетоводявала процесните суми за топлинна енергия на база разпределено за имота количество топлинна енергия, по цени на топлинна енергия, одобрени за „Топлофикация – Бургас” АД от КЕВР на основание чл. 30, ал. 1, т. 4 и чл. 36 от ЗЕ; с фактурата за м. октомври 2024 год. е начислена сума за БГВ в размер 68,54 евро, която съставлява изравнителна сметка; на видно място в етажната собственост са поставяни уведомления за привеждане в изправност на водомерите за БГВ; ответникът И. Д. систематично не е осигурявала достъп на дяловия разпределител до имота си, за което са съставени протоколи; сроковете за плащане са определени в чл. 32 от ОУ от 2008 год. и 2010 год. – 30-дневен 2 срок след изтичане на периода, за който се отнасят; при евентуално несъгласие с дължимите суми ответникът има право да предяви, на основание чл. 32, ал. 3 от ОУ, рекламации за открити несъответствия при начисляване на сумите за топлоенергия, в 45-дневен срок от падежа на всяко едно месечно задължение; рекламации и възражения от ответника не са предявени, поради което правото да се оспори размера на начислените суми за топлинна енергия е преклудирано.

За заплащане на процесните вземания е подадено заявление по чл. 410, ГПК, на 06.01.2026 год. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № *** год. на РС – Враца, срещу която е депозирано възражение от длъжника; с определение рег. № *** год. заповедният съд е дал указание на заявителя да предяви иск за установяване дължимостта на претендираните парични вземания.

Ищецът е ангажирал доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

Ответникът И. Д. е оспорила исковете като неоснователни и е изложила следните насрещни твърдения и възражения: на основание чл. 111, б. „в“, ЗЗД ответникът възразява за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания, възникнали три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК; претендираните суми са периодични плащания за топлинна енергия, за които се прилага тригодишна давност; всички вземания за периода от м. януари 2020 год. до съответния период през 2022 год. са погасени по давност; невярно е твърдението на ищеца, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по чл. 150 и чл. 153 от ЗЕ; за да възникне задължение, следва да е налице реално доставяне и потребление на топлинна енергия, каквото в случая липсва; ответникът не е сключил договор с ищеца и не е изразил желание да ползва услугата; ответникът И. Д. е придобила жилището чрез покупко-продажба през 2017 год., а не по наследство, и не е присъствала на общото събрание на ЕС от 16.12.2011 год., както твърди ищецът; през м. февруари 2026 год. е бил демонтиран водомерът и са отчетени реални показания, значително по-ниски от начислените от ищеца количества; начисленията са извършени не въз основа на реално отчетено потребление, а по изчислителен или служебен ред; в процесния имот не е осъществявано потребление на топлинна енергия за 3 битово-горещо водоснабдяване; предходният собственик е преустановил ползването на топла вода от топлофикационната система на ищеца, тъй като в имота е използван електрически бойлер, което състояние е запазено и от ответника след придобиване на имота; ищецът е наясно, че не е налице реално потребление на топла вода, въпреки това са начислени служебни количества БГВ; не е извършена метрологична проверка на водомера.

В първото открито заседание по делото ответникът И. Д. е изложила твърдения, че при закупуване на жилището в него е имало функциониращ електрически бойлер, поради което тя не е знаела, че в имота е осигурено БГВ от ищеца.

Ответникът И. Д. е ангажирала доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.

В проведените на 20.05. и 18.06.2026 год. открити заседания, и с писмена молба от 20.06.2026 год. ищецът е признал, че по давност са погасени част от процесните вземания: 7,35 евро – от главницата за дялово разпределение за периода м. януари 2020-м. ноември 2022 год., и 4,01 евро – от обезщетението за забавеното й плащане.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Видно от присъединеното към настоящото дело електронно заповедно производство по ч. гр. д. № *** год. на РС – Враца, ответникът И. Д. е легитимирана като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден обект с адрес ***, и в това си качеството е поканена да заплати на кредитора следните суми:

343,95 евро – сборна главница за ползвана топлинна енергия за периода м. януари 2020-м. октомври 2025 год., представляваща сбор от БГВ – 321 евро, и такса за отчет дялово разпределение – 22,95 евро, и 20,18 евро – сборна мораторна лихва за забава на главниците за периода 01.03.2020-19.12.2025 г од . , ведно със законната лихва върху сборната главница, начиная от 23.12.2025 год. до окончателното й изплащане. За тези вземания е издадена заповед за изпълнение рег. № *** год. по ч. гр. д. № *** год. на РС – Враца, а за установяване дължимостта им, предвид подаденото от длъжника възражение, заповедният съд е постановил определение от 13.01.2026 год., на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.

4

Месечните задължения за главници и обезщетения за забава са описани по фактури и са изброени в извлечение от сметка на ищеца на л. л. 7-11 по описа на делото.

По делото е представен Договор № *** год., според който ищцовото ЕАД е поело задължението за извършване на отчитане и дялово разпределение на топлинната енергия, доставяна до ***.

Ищецът е представил писмени протоколи, в които е отразено обстоятелството, че ответникът И. Д. (И.) не е осигурила достъп до жилището си, за отчитане на консумацията по доставената топлинна услуга – БГВ.

Видно от представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *** год., том ***, н. д. № *** год. на нотариус рег. № ***, ответникът И. Д. е придобила правото на собственост върху топлоснабдения имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

По делото е разпитан свидетелят Д. Б., без родство с ответника, който твърди, че в жилището на ответницата водомерът за топла вода не е отчитал, след него бил монтиран спирателен кран, който бил затворен, а топлата вода, доставяна от ищеца, не е можела да стигне до В и К-системата в жилището.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че процесната главница се състои от вземания за топла вода (БГВ) и дялово разпределение; отчетената от изправния топломер в абонатната станция топлоенергия е разпределена математически чрез правилно функциониращ софтуер, утвърден от КЕВР, съгл. методиката по наредбата за топлоснабдяването; спазени са действащите нормативни правила за индивидуалното разпределение на доставената енергия (при неосигурен достъп от ответника); абонатната станция е била действаща, а общите водомер и топломер – изправни, през целия процесен период.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения положителен установителен иск за основателен. Съгласно чл. 153, ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградаетажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение (такъв е настоящият казус), са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.

5

Според чл. 139, ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, регламентиран в ЗЕ; топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Според чл. 145, ал. 1 и чл. 155, ал. 1, т. 2 от същия закон, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти и прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки.

Задължението за плащане цената на топлоенергията възниква в тежест на собственика на обект в сграда-етажна собственост с абонатна станция, съотв. в тежест на носителя на ограничено вещно право на ползване върху такъв обект; за възникване на облигационната връзка не е необходимо сключване на индивидуален договор, поради което възражението на ответника е неоснователно. В случая правилното отразяване на съответния титуляр на партидата при ищеца има значение и за правилното определяне на длъжника по вземанията, а основно значение за този факт е легитимацията на субекта като собственик или носител на вещното право на ползване върху топлоснабден имот. Както бе посочено, ответникът е бил едноличен собственик на жилището през целия процесен период. По отношение размера на главницата съдът съобразява заключението на вещото лице, сочещо правилното прилагане на действащата методика по ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Делото не съдържа данни за неправилно определяне размера на дължимата главница, поради което възражението на ответника е недоказано – в тази насока следва да се има предвид и неопроверганото с насрещно доказване експертно заключение за правилно функциониране на абонатната станция, водомера и топломера за процесния период.