Определение № 1555 от 10.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1555 гр. Пловдив, 10.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501358 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от „Ей уан вижън“ ЕООД, ЕИК 202047351, със седалище и адрес на управление град ****, срещу разпореждане №10804/09.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. №3112/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против П. С. Б., ЕГН **********, за вземане по запис на заповед, издаден в полза на „Кредит тайм“ ЕООД, прехвърлен с джиро.

Жалбоподателят счита атакуваното разпореждане за неправилно, като излага подробни съображения. Твърди, че е уточнил, че черпи права единствено от абстрактна сделка – запис на заповед, представен като приложение към заявлението по чл.417 ГПК. Същият е предявен и джиросан съгласно законовите изисквания, като допълнително документи не са му предавани от поемателя „Кредит тайм“ ЕООД. Иска се да се отмени атакуваното разпореждане и да се уважи изцяло подаденото заявление, да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.10 ГПК, да се допусне незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите по заявлението. Иска се и присъждане на разноски за производството.

Пловдивски окръжен съд, V граждански състав, като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира за 1 установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.418, ал.5 от ГПК от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК – запис на заповед, подадено от „Ей уан вижън“ ЕООД, против длъжника П. С. Б., за вземания в размер на 5489.50 лв.

В заявлението се сочи, че записа на заповед е издаден на 04.08.2022 г. за сумата от 5616 лв., като е предявен за плащане на 15.03.2023 г. Претенцията обаче е за заплащане на сумата от 5489.50 лв., държавна такса и разноски за адвокатско възнаграждение.

С разпореждане №5397/21.02.2024 г. районния съд е указал на заявителя, че следва да посочи основанието за издаване на записа на заповед; да представи подписани с потребителя договор за кредит, ведно с всички приложения, изменения, тарифи и общи условия; да посочи по какъв начин е формирана претендираната сума; да посочи кои вземания по договора се обезпечават със записа на заповед; от кои вземания се състои исканата сума – всяко с основание, размер и период; да посочи изрично кои вноски за главница са включени в търсената сума, според уговорения падеж по договора и предявяването на записа; да посочи каква сума е платена до момента от длъжника и какви вземания са погасени с нея; да формулира надлежно искане до съда, като индивидуализира претендираното право чрез посочване на конкретното му съдържание – какви суми по размер поотделно се претендират за съответни периоди, които да се включат в общата такава по записа на заповед. Указано е, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба, депозирана в определения срок, заявителят изрично е посочил, че записът на заповед е издаден на основание чл.535 ТЗ и не обезпечава вземане по договор за кредит, нито приложения или общи условия към такъв. Посочил е, че не разполага с договор за кредит (между страните не е сключван). Издателят на документа е платил сумата от 126.50 лв., като се претендира посочената сума.

Районният съд, за да отхвърли заявлението, се аргументира, че разпореждането, с което са констатирани нередовностите, е редовно получено, като в предоставения срок не са изпълнени указанията – постъпила е молба, според която записът на заповед не обезпечавал договор за кредит/заем, а сумата представлявала дължим остатък по ЦК – абстрактна сделка. Съдът е приел, че заявителят не желае да изпълни дадените му от съда указания, като заявлението следва да бъде отхвърлено. Посочил е, че съгласно чл. 417, т.10 ГПК – когато вземането се основава на запис на заповед, като ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, 2 сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, включително приложимите общи условия. В настоящия случай, предвид страните по записа на заповед, както и вписания предмет на дейност на дружеството, в чиято полза е издадена ценната книга - „Кредит тайм“ ЕООД - в ТР – по „Отпускане на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране /факторинг, форфетинг и други/, финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция и всякаква друга дейност, разрешена от Закона за кредитните институции и БНБ“, съдът е приел, че се касае именно за правоотношение, възникнало с потребител. Не са приети твърденията, че записът бил самостоятелно основание за издаване на заповед и не обезпечавал договор за кредит/заем, респ., че заявителят не разполагал с такива. След като вземане по записа, издаден в полза на посочения кредитор, му е джиросано, заявителят следва да е наясно с обстоятелствата, за които са му дадени изрични указания. В противен случай и само с оглед предявяване на заявлението от страна на джиратаря, а не от първоначалния кредитор – осъществяващ дейност именно по отпускане на заеми, се прави опит за препятстване на законовото задължение на съда да прецени валидността на правоотношение с потребител, във връзка с което е издаден процесният запис на заповед, като обезпечение. Предвид и засилената защита, която е предвидена за икономически по – слабата страна /съгл. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК/, освен неизпълнение на дадените указания, горното е и в противоречие с принципа в чл. 3 ГПК. В настоящата хипотеза, заявителят не може да се ползва от облекчения и бърз ред за снабдяване директно с изпълнителен титул срещу потребител.

Разпореждането според настоящия състав е неправилно и незаконосъобразно, като изводите на районния съд не се възприемат. При липса на твърдение в заповедното производство, че се касае за вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, не е допустимо това да се приема за факт на база на предположенията на съда, базирани на вписвания в Търговския регистър, свързани с предмета на дейност на поемателя по записа на заповед. Още повече, че това е изрично отречено от заявителя с нарочна молба до заповедния съд. Въпросите дали абстрактната правна сделка има каузално основание и какво е то ще се решат, ако има съответно възражение от длъжника, в процеса по чл.422 от ГПК, и то пак по искания на страните, а не служебно от съда. В настоящето производство следва да се направи преценка на редовността на документа, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение.

Процесният запис на заповед е редовен от външна страна.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 4.д. от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д. №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не е допустимо издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 ГПК (сега – т.10), когато в записа на 3 заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, само ако направената добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Ако добавката, сочеща на каузалното правоотношение, не засяга реквизитите на менителничния ефект същата следва да се счита за неписана и не опорочава формата му. В случая такава добавка няма, като изводът на съда, че се обезпечава вземане по договор, е произволно. Ето защо според настоящия състав въз основа на записа на заповед може да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираната сума, която е и по – малка по размер от посочената в документа като поето задължение. Заповед следва да се издаде и за разноските за производството.

Ето защо отказът на ПдРС да издаде заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е незаконосъобразен, обжалваният акт следва да се отмени, а делото да се върне на заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение, ведно с разноските и законните последици - издаване на изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №10804/09.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. №3112/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХI граждански състав, с което е отхвърлено изцяло заявлението на „Ей уан вижън“ ЕООД, ЕИК 202047351, със седалище и адрес на управление град ****, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК против П. С. Б., ЕГН **********, за вземане по запис на заповед, издаден в полза на „Кредит тайм“ ЕООД, прехвърлен с джиро.

ВРЪЩА делото на Районен съд Пловдив за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4