Решение № 559 от 05.11.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 559 гр. Монтана, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630100845 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, “А1 България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, представлявано от членовете на Съвета на директорите Александър Димитров и Младен Маркоски, чрез пълномощник юрисконсулт Петър Петков е предявило иск срещу срещу Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул.

„Владимир Заимов“ № 26 цена на иска: 187,60 лв. (сто осемдесет и седем лева и 60 ст.), от които 115,75 лв. - главница и неустойки 71,85 лв. - мораторна лихва.

В исковата си молба твърди, че между „А1 България“ ЕАД (предишно наименование „Мобилтел” ЕАД) и Д. Б. В., с ЕГН ********** с бил сключен договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 501961784 от 03.09.2022 г. с партиден номер М5947111. Към посочения общ рамков договор са уговорени услуги с тарифен план без ДДС.

За периода от 09.11.2022 г. - 08.05.2023 г. е извършено изпълнение от страна на дружеството по горепосочения договор. Ответникът не е заплатил съответно възникналите си задължения в сроковете, съгласно договора и Общите условия на „А1 България” ЕАД и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги в размер на 115,75 лв.

Ответникът дължи за партиден номер М5947111 за периода 09.11.2022 г.

- 08.05.2023 г. сумата от 187,60 лв., от които: 115,75 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, както и 1 мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на 71,85 лв. за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г.

От страна на ,,А1 България“ ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 373/2025, 2 с- в., по описа на РС - Монтана. В хода на заповедното производство, на основание чл. 423 от ГПК, е подадено възражение срещу заповедта за изпълнение от Д. Б. В..

На основание чл. 415 от ГПК предявява иск за дължимо парично вземане по договор № 501961784 от 03.09.2022 г. с партиден номер М5947111 за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г. за сумата от 187.60 лв., от които 115,75 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, както и мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на 71,85 лв. за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г.

Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, на основание чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, по отношение на ищеца ,,А1 България“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, че ответникът Д. Б. В., с ЕГН ********** дължи по договор № 501961784 от 03.09.2022 г. с партиден номер М5947111 за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г. за сумата от 187,60 лв., от които 115,75 лв. неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, както и мораторна лихва върху посочената обща сума в размер на 71,85 лв. за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г., както и законната лихва върху сборната сума 115,75 лв. от датата на образуване на ч. гр. д. № 373/2025, 2 с-в., по описа на РС - Монтана до окончателното изплащане на задължението.

Претендира направените деловодни разноски по настоящото и заповедното производства, ведно с юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Посочена е банкова сметка за плащане на задължението.

Ответникът, Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул. „Сан Стефано“ № 8, в срока за отговор не взема становище по иска. В насрочено съдебно заседание редовно призован не се явява и не се представлява.

Доказателствата по делото са писмени.

Изискано е и приложено частно гражданско дело № 373 по описа за 2025 година на Районен съд Монтана.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Направено е искане за признаване за установено съществуване на вземане, след проведено успешно заповедно производство по предвидения ред на чл.410 и сл.ГПК

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор между „А 2

1България“ ЕАД и Д. Б. В., постоянен адрес: с.Лехчево, обл. Монтана по сключени договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане.

Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, предвид направено в срок възражение от длъжника, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК по ч. гр. д. № 373/2025 г. на РС-МОНТАНА, което е приложено и ПРИЕТО към настоящото дело. В него са представени договорите, сключени между страните, както и издадените по договорите фактури за процесния период.

Оспорени са фактурите, съобразно изявлението във възражението на абоната, направено в заповедното производство, но те са осчетоводени в ищцовото дружество. В исковото производство същият не взе становище. При съобразяване на изявленията на ищцовото дружество в исковата молба и отразените във фактурите данни, видно е, че по тях общо дължимата сума възлиза на 115.75 лева, представляващи цената на абонаментните такси по предоставени електронни съобщителни услуги и претендирана мораторна лихва в размер на 71.85 лв. в периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г.

Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът установи, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът доказа и размера на всяка една от претенциите си, за претендирания период, в това число и как са формирани стойностите.

Ответникът, не оспори исковете по основание и размер, както и че е подписал процесния договор.

С оглед събраните доказателства следва да се приеме, че представените договори и фактури към тях установяват наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между страните, ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като показанията във фактурите са последователни, следващи се и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства се установява по безспорен начин подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги, за който са сключени договори от името на ответника през процесния период и стойността на ползваните услуги, ведно с дължимите месечни такси за тях.

Ответната страна не твърди и не представя доказателства за плащане, поради което вземанията по представените фактури за потребени електронни съобщителни услуги /ведно с месечните такси/ следва да се присъдят в размерите, посочени във фактурите.

Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е 3 налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес /в този смисъл ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 229/21.01.2013 г. по т. д.

№ 1050/2011 г. на ВКС, II т. о. и др. /.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че по ч.гр.д.№ 373/2025 г. на МРС, заповедното такова, е налице отхвърлителен диспозитив относно претендираната неустойка. Това разпореждане не е обжалвано, същото е влязло в сила. Предявен е установителен иск само за размера на месечните абонаментни такси и мораторна лихва.

Относно претендирането на мораторна лихва върху цялото вземане:

Не може да се кумулира неустойка за забавено изпълнение на парично задължение с мораторната лихва за забавено изпълнение на парично задължение, тъй като по този начин длъжникът би понесъл две гражданско правни санкции за едно и също неизпълнение, а кредиторът би получил две обезщетения за един и същи вреди, резултат от забавата.

В практиката на ВКС се приема, че кумулиране на неустойка и мораторна лихва, респ. едновременното им присъждане от съда, е недопустимо, тъй като се касае за две различни гражданскоправни санкции законова и договорна, за едно и също неизпълнение. Кредиторът има право, ако вследствие на неизпълнението е претърпял вреди в по-голям размер от обезщетението по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД. респ. от неустойката, да претендира и получи разликата над законната лихва, респ. над неустойката, до пълния размер на вредите, но в този случай той следва да докаже настъпването на действителните вреди, размера им и причинно-следствената връзка с неизпълнението. В случая не е установен конкретен размер на мораторната лихва върху кои вземания е начислена, поради което и не се следва.

При този изход на делото, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в производствата, с оглед уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между “А1 България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, и Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.

Лехчево, обл.Монтана, ул. „Сан Стефано“ № 8, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ към 13.02.2025 година на “А1 България” ЕАД, ..., със седалище и адрес на управление - гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. ”Кукуш” 1, ДЪЛЖИМО от Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул. „Сан Стефано“ 4

№ 8, по договор № 501961784 от 03.09.2022 г., с партиден номер М5947111, за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г. относно сумата от 115,75 лв. за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2025 година до окончателното изплащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение с рег.№ 217 от 14.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 373/2025 година на МРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул. "Кукуш" № 1, ЕИК ... срещу Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул. „Сан Стефано“ № 8 иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 71.85 лв. мораторна лихва за периода 28.12.2022 г. до 12.02.2025 г., за което е издадена Заповед № 217 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.02.2025 година по ч. гр. д. № 373/2025 г. по описа на Районен съд - МОНТАНА, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Д. Б. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Лехчево, ул. „Сан Стефано“ № 8, да заплати на А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул. "Кукуш" № 1, с ЕИК ... сумата в размер на 25.00 лева представляваща доплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство - съдебни разноски, съразмерно с уважената част на предявените искове, както и сумата в размер на 25.00 лева, представляваща изплатената държавна такса в заповедното производство.

Банкова сметка, по която може да се изплати сумата в Обединена Българска Банка АД: IBAN BG 54UBBS81551060362324, BIC UBBSBGSF.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 373/2025 година по описа на Районен съд Монтана.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5