Решение № 1620 от 09.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1620 гр. София, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от Х.Б. Н. Административно наказателно дело № 20211110207210 по описа за 2021 година

Производството е образувано е по жалба на „.........“ ООД против наказателно постановление (НП) № 42-00009471/06.04.2021 г, издадено от началник на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл.99, предл.4 от ЗАвП на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредбата).

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че на 31.12.2020 г. е заявена резервация за издаване на разрешително по реда на раздел II от Наредбата, като същото е получено на ГКПП Гюешево на 03.01.2021 г., издадено с погрешна бланка, валидна за предходната 2020 г. С оглед на това счита, че същото е следвало да бъде отчетено до 01.03.2022 г., както и че липсва виновно поведение. В условията на алтернативност са изложени и аргументи за наличието на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си 1 представител адв. П.Й., поддържа жалбата, като подробни съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 31.12.2020 г. дружеството-жалбоподател „.........“ ООД заявявило разрешително за международен превоз на товари с резервация № 282СТ1W6.

Въз основа на нея, на 03.01.2021 г. било издадено разрешително № 0000157 за превоз на територията на Република Македония (понастоящем Северна Македония), валидно до 31.01.2021 г. Разрешителното било получено на 03.01.2021 г. на ГКПП Гюешево.

След запознаване с постъпило в РД „АА“ - София писмо, съдържащо списък с дружества, които не са върнали издадени разрешителни в срок до 01.03.2021 г., свидетелят Д. Г. СТ. – на длъжност инспектор към РД „АА“ – София, съставил срещу „Оптимал плюс“ ООД акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 288352/18.03.2021 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл.25 от Наредбата, тъй като превозвачът не отчел горепосоченото разрешително в срок. Актът бил съставен в присъствие на надлежно упълномощен представител на дружеството, на когото бил връчен и препис от АУАН. В законоустановения срок не постъпило възражение срещу акта.

На 18.03.2021 г. разрешително № 0000157 било върнато в ИААА.

Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически констатации било издадено обжалваното НП № 42-00009471/06.04.2021 г. от началник на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл.99, предл.4 от ЗАвП на дружеството-жалбоподател била наложена 2 имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. НП било връчено на 20.04.2021 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Д. Г. СТ., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – талон от 18.03.2021 г. за връщане на разрешителни, пълномощно, разрешително № 0000157 в превод на български език, извлечение от резервация № 282СТ1W6, длъжностна характеристика, заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“.

Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при същата констатации се установяват от показанията на свидетеля С., на които съдът даде вяра като последователни и логични. Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост.

Доказателствените източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране. Следва да се отбележи, че жалбоподателят не оспорва, че не е отчетено пред надлежните органи процесното разрешително в срок до 01.03.2021 г.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и 3

НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл.42, съответно - чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН , като са посочени и нарушените законови разпоредби.

Съдът обаче намира, че жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. От доказателствата по делото се установява, че „........“ ООД е подало заявление за издаване на разрешително з а извършване на превоз в края на 2020 г. съгласно чл.20, ал.1 от Наредбата, въз основа на което била направена резервация № ............, макар и погрешно в АУАН и НП да е отразено, че се касае за получаване на разрешително без предварителна резервация по реда на раздел V от Наредбата. Разрешителното било получено от дружествотожалбоподател на 03.01.2021 г., действащо и валидно до 31.01.2021 г., с оглед на което и съгласно чл.25 от Наредбата настоящият съдебен състав намира, че превозвачът е дължал отчитането му в срок до 1 март на следващата календарна година, т.е. до 01.03.2022 г. Разпоредбата на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари следва да бъде стриктно тълкувана, като според нея задължението за отчитане зависи от получаването на разрешителното и от валидността през съответната година, а не обвързва задължението с годината на издаването на разрешителното, както неправилно е приел АНО. Изхождайки от дословния прочит на редакцията на нормата, според която получените разрешителни по реда на раздели III и IV за съответната календарна година се отчитат от превозвача в срок до 1 март на следващата календарна година, то получените такива през 2021 г. (какъвто е настоящия случай) подлежат на такова отчитане до 1 март на следващата 2022 г. Полученото от “ Оптимал плюс“ ООД на 03.01.2021 г. процесно разрешително за превоз с валидност за първия месец от съответната година е подлежало на отчитане до 01.03.2022 г., поради което към която и да е предходна дата, дружеството не носи административнонаказателна отговорност за неотчитането му по чл.99, пр.4 от ЗАвП.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като неправилно.

4

Предвид основателността на жалбата на жалбоподателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, който има характер и на разписка, възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-00009471/06.04.2021 г, издадено от началник на РД „Автомобилна администрация“ - София, с което на основание чл.99, предл.4 от ЗАвП на „Оптимал плюс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.25 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Оптимал плюс“ ООД, ЕИК 175310220 сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5