Решение № 2994 от 07.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2994 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря И. Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100500699 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №202110789 от 15.11.2021г., постановено по гр.дело №6394/2021г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в, жалбоподателят- ответник С.О. е осъден да заплати на основание чл.59,ал.1 ЗЗД обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД - 18- 108/13.12.2016г., находящ се в град София, район Триадица, целият с площ 3832кв.м., по скица № 15-1071349/16.11.2020г. на СГКК София, с площ 3877 кв.м., съставляващ съгласно документи за възстановяване право на собственост имот с пл.№ 37, кадастрален лист 545, местност Южен парк III част, по кадастрален план на град София от 1974г., с номер по предходен план 170, квартал 187А, парцел II, дължимо за период от 1.7.2017г. до 31.12.2020г., както следва:

- на ищеца К. А. А. ЕГН ********** за собствените му 21/1176 ид.ч. - сумата от 5571.72 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца М. А. В. ЕГН ********** за собствените й 21/1176 ид.ч. - сумата от 5571.72 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца Г. И. А. ЕГН 6311066736 за собствените му 63/1176 ид.ч. - сумата от 16712,56 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца В. И. А. ЕГН ********** за собствените му 63/1176 ид.ч. - сумата от 16712,56 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца Н. П. Т.-П. ЕГН ********** за собствените й 84/1176 ид.ч. - сумата от 22286,88 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца И. П. И. ЕГН ********** за собствените му 84/1176 ид.ч. - сумата от 22286,88 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

1

- на ищеца М. Й. Н.а - Ц. ЕГН ********** за собствените й 42/1176 ид.ч. - сумата от 11143,44 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца В. Й. Н. ЕГН ********** за собствените му 42/1176 ид.ч. - сумата от 11143,44 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца И. М. П. ЕГН ********** за собствените му 84/1176 ид.ч. - сумата от 22286,88 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца И. А. А. ЕГН ********** за собствените й 28/1176 ид.ч. - сумата 7428,96 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца Е. А. А. ЕГН ********** за собствените му 28/1176 ид.ч. - сумата 7428,96 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането;

- на ищеца М. Л. Б. ЕГН **********, конституирана като наследник по закон на починалата на 23.9.2021г. ищца Л.И. Б. ЕГН********** - за собствените й 56/1176 ид.ч. сумата 14857,92 лева, заедно със законната лихва от предявяване на иска 02.02.2021г. до плащането.

Ответната община е осъдена да заплати на ищците и разноски по делото в размер на сумата от 11942,70 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника С.О.. Жалбоподателят поддържа, че ищците не са установили в какво се състои обогатяването на ответника, неговото обедняване и точната разлика между двете. Имотът представлявал празна площ, залесена в по-голямата си част и само по себе си попадането му в рамките на публичен парк стопанисван от общината не влечал автоматично извод за обогатяване на ответника. Върху имота нямало разположени каквито и да било обекти и да е развИ.а търговска дейност от общината. Твърди също така, че ответникът не възпрепятствал ползването на имота от ищците съобразно изискванията на ОУП. Евентуално твърди, че определеното обезщетение е прекомерно. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете изцяло. Евентуално моли присъдените обезщетения да бъдат намалени като прекомерни.

Въззиваемите ищци в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна и излагат подробни съображения относно правилността на обжалваното решение. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендират разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната 2 жалба е необходимо да се добави и следното:

Предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.59 от ЗЗД. Не се твърди от страните и не се установява между тях да е съществувало каквото и да било правоотношение, въз основа на което ищците биха могли да претендират защита на правата си по друг ред и с друг предвиден в закона иск, следователно е налице отрицателното условие на чл.59, ал.2 от ЗЗД за предявяване на иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За успешното провеждане на този иск е необходимо да бъде установено от ищците при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните елементи от фактическия състав на посочената правна норма: обедняване (намаляване на патримониума или пропускане на възможност за увеличаването му) на ищците и обогатяване (увеличаване на патримониума му, включително чрез неосъществяване на разходи) на ответника, произтичащи от едни и същи (общи) факти. В тежест на ответника е да установи наличието на правно основание за така настъпилото разместване на имуществени блага.

По делото не се спори, а това е установено и с влязло в сила решение между страните, че наследодателят на ищците е притежавал нива е площ 3845 кв.м. в местността „Тудански кладенец“, съставляваща имот пл.№37, от кадастрален лист 545, местност „Южен парк 2“ по кадастрален план на София от 1974г, с площ от 3832 кв.м., който имот е отчужден от него по реда на ЗНЧИМП, както и че ответникът е осъден да отстъпи на наследниците му владението върху 2425 кв.м от имота. Със Заповед №РД-57-564/10.06.1993 г. на кмета на СГО по чл.2 от ЗВСВОНИ е възстановена собствеността върху част от одържавен имот с площ 1420 кв.м в полза на ищците, а със заповед от 2001г. е одобрено попълване на кадастралната основа с имот 170, к.545, кв.187а, на който е даден идентификатор *** по КККР по плана на гр. София, местност „Южен парк”, целият с площ 3832кв.м., а по скица 3877 кв.м. Безспорно е установено, че ищците са наследници по закон на собственика на имота при посочените в исковата молба квоти.

Противно на изложените във въззивната жалба твърдения, от представените по делото доказателства е установено както обедняването на ищците, така и обогатяването на ответника, произтичащи от ползването на собствения на ищците имот от ответника през процесния период. Ищците са били лишени от възможността да ползват имота си и да получат от него граждански плодове (наем), като в същото време този имот е ползван безвъзмездно от ответника като част от парк. Липсват доказателства, а не се и твърди от ответника да е бил заплащан наем или каквото и да било обезщетение за ползването на имота. Твърденията на жалбоподателя относно това че не е поставял търговски обекти и не е отдавал под наем на трети лица процесния имот са неотносими към настоящия казус.

Ответникът е следвало или да уреди своевременно отношенията си със собствениците на имота, попадащ в отредения за парк УПИ, или да заплаща наем или предложи друго 3 обезщетение за ползването му. Не се твърди, а не се и установява това да е сторено.

Относно размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение настоящият състав намира, че същото е правилно определено въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, което се е съобразило с обстоятелствата, че имотът се намира в границите на парк, застрояването е ограничено от това отреждане, както и представените от самия ответник справки за цените, при които се предоставят под наем терени в парка. Не на последно място ответникът се е съгласил вещото лице да работи при определената от съда наемна цена за квадратен метър в размер на 32 лева месечно. Размерът на наемната цена е съобразен и с реалната площ, която е възможно да бъде използвана за поставяне на обекти и съоръжения, а именно 232,62 кв.м. от целия имот. Заключението на вещото лице е прието без забележки и възражения и не е оспорено от страните.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответниците по жалбата претендират разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 2400 лева и следва да им се присъди изцяло.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №202110789 от 15.11.2021г., постановено по гр.дело №6394/2021г. по описа на СРС, ГО, 125 с-в.

ОСЪЖДА С.О. с адрес гр.София, ул.“*******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на К. А. А. ЕГН **********, М. А. В. ЕГН **********, Г. И. А. ЕГН ******* В. И.

А. ЕГН **********, Н. П. Т.-П. ЕГН **********, И. П. И. ЕГН **********, М. Й. Н.а - Ц.

ЕГН **********, В. Й. Н. ЕГН **********, И. М. П. ЕГН **********, И. А. А. ЕГН

**********, Е. А. А. ЕГН ********** и М. Л. Б. ЕГН **********, сумата от общо 2400 лв.

(две хиляди и четиристотин лева)- разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.

280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5