Определение № 89 от 10.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. София, 10.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Младенов

Членове:

Петър Н. Славчев

Донка Янк. Русинова като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно частно наказателно дело № 20241100608442 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание чл.249,ал.3,вр.чл.248,ал.1,т.3,вр.Глава 22 от НПК.

Постъпила е Частен Протест /ЧП/ от прокурор от СРП срещу протоколно определение на СРС, НО, 94-ти състав /постановено в открито разпоредително заседание , с което съдът служебно е прекратил съдебното производство ,приемайки наличието на допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение.

В ЧП прокурорът прави искане да се отмени горния съд. акт,като изразява несъгласие с посочените от СРС доводи.Твърди още ,че ясно е посочено в обв. акт , че обвиняемият посетил допълнително автосервиза ,където работел пострадалия , използвайки обстоятелството ,че последният е под влияние на заблуждението/че обв. К. С. се казва И.И. и е служител на 06 РУ-СДВР, както и че ще го запише на курс за възстановяване на отнети точки на водачи на МПС/, като е извършил минимално необходимото – явил се на посочената дата в сервиза и взел приготвените пари и документи от пострадалия.Добавя още ,че във фактическата обстановка и акта в постановлението за привличане, фактологията е поднесена по идентичен начин.Като намира ,че обв. акт е съответен на законовите изисквания и е съобразен с ТР№ 2/2002 г. на ВКС , прокурорът прави искане СГС да отмени определението и да върне делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Във Възражение срещу ЧП защитникът на обв. К. С. сочи ,че макар в откритото разпоредително заседание защитата/както и другите участници/ да не са намерили да са допуснати отстраними съществени проц. нарушения ,се доверява на служебната преценка на СРС ,че такива са били допуснати, като възпроизвежда тезата на първоинстанционното 1 определение/предмет на инстанционен контрол/.Добавя се още и ,че в ЧП прокурорът използвал един израз , който сочел на негова пристрастност, която се явява основание за отвод.

Така подадения ЧП се явява подаден в законоустановения срок от лице ,разполагащо с право на Протест, което го прави процесуално допустим.Същият се явява основателен.

СРП е внесла обв. акт срещу подс.К. В. С. за извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.1,вр.чл.209,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.В обстотелствената част и диспозитива на обв. акт е посочено ,че това престъпление е било извършено чрез осъществяване на три отделни деяния , в хипотеза на чл.26,ал.1 от НК- „продължавано престъпление“/ , като на пострадалото лице е била причинена имуществена вреда в общ размер от 589 лв.Първото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление, е формулирано,че на 04.10.2014 г.в гр.София,на ул.“****, сервиз за гуми „С и В 2014 „ЕООД обв. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у постр. свид.В. М., че е длъжностно лице – полицай И.И. от 06 РУ-СДВР и че ще запише М. в интензивен курс за възстановяване на отнети контролни точки към иззето свид. за управление на МПС.На тази дата било извършено имуществено разпореждане от страна на пострадалия в полза на обвиняемия в размер на 450 лв.На следващите две дати – 06.10.2014 г. и 08.10.2014 г./т.е. двете следващи деяния в състава на продължаваното престъпление/ обвинението сочи ,че със същата цел и като поддържал вече възбуденото заблуждение , че ще запише постр. свид.М. на курса за възстановяване на контролни точки ,обвиняемият на два пъти посетил адреса на сервиза/без да е имал други формулирани цели – напр. да ремонтира автомобил/ , за да вземе последователно копия на документи за участие на пострадалия в курса , както и сумите от 100лв/на 06.10.2014 г. и 39 лв/на 08.10.2014г./

Без нито един от участниците в разпоредителното заседание да направи искане за прекратяване на съдебното производство с правно основание чл.248,ал.1,т.3 от НПК /вкл. и с оглед преклузията на ал.3 от същата разпоредба/, съдът служебно е намерил ,че диспозитива на обвинението не е прецизно изготвен , тъй като не било ясно с какви конкретни действия или бездействия е поддържано вече възбуденото заблуждение у пострадалия при второто и третото деяние , включени в състава на общото продължавано престъпление, както и констатирал ,че всъщност са описани само действия на пострадалото лице.Предвид горното ,прекратил служебно съдебното производство ,намирайки че горното е съществено проц. нарушение , което е попречило на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен.

Въззивният съд счита ,че ЧП на прокурора е основателен, а Определението на СРС е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.Според въззивният съд е ирелевантно от граматическо гледище/особено в светлината на правото на защита/ как предаването на суми от едно лице и получаването им от друго лице , ще се формулира с дадени изразни средства в житейска ситуация , при която няма употреба на сила или заплашване за промяната във фактическата власт на тази сума.С други думи, дали пострадалият е предал сумата „Х“ на обвинямия „Y“ или обратно - вторият е взел сумата от 2 първия , няма съществено значение , когато става въпрос за доброволна промяна на владението/фактическата власт/ на дадени парични суми.По никакъв начин правото на защита на обв. не се накърнява според това дали в обв. акт пише едното или другото , тъй като съдържанието на текста е идентично, с известни нюанси спрямо това от чия гледна точка се възпроизвежда фактологията.При липса на твърдения за някакво насилствено отнемане на процесните парични суми, очевидно е че сумите се предават /респ. взимат/ доброволно.При престъпленията измама е ноторно известно също така ,че пострадалите доброволно се лишават от владението на пари или други движими вещи, защото са под влиянието на неверни представи за действителното състояние на нещата.Възбуждането на заблуждение е ясно посочено как се е осъществило - обв. се е представил за полицай ,под чуждо име и е обещал нещо ,което обикновено няма намерение да осъществява.Явяването на обв. двукратно в сервиза и приемането на пари и документи „за да го запише в т.нар.

„интензивен курс“ създава нужната яснота на обвиняемия ,за да може да упражни правото си на защита.Това са ясни конклудентни действия в продължение на възбуденото заблуждение и не е било необходимо нещо друго да се обективира като негово поведение в обв. акт.При липса на данни при второто и третото си посещение в сервиза обв. да е предприел нещо конкретно за да преустанови заблуждението ,в което е било въведено пострадалото лице/напр. няма доказателства да е признал ,че не е никакъв полицай , че има други имена ,не е показал личната си карта или друг документ за самоличност на пострадалия, така че последния да разбере ,че е заблуден/ то е ясно ,че всякакви последващи действия практически се явяват като продължение и поддържане на заблуждението.Действията по посещението на обвиняемия на втората и трета дата на процесния сервиз и приемането/респ. взимането/ на сумата от постр.М., са ясно посочени в обв. акт, като това ясно олицетворява кои са конкретните действия в поддържане на заблуждението.

Извън горното , прави впечатлени че деянието се твърди да е извършено преди повече от 10 години/за периода от 04.10.2014-08.10.2014 г.След образуването на ДП са извършени само няколко действия в края на 2014 и началото на 2015 г.След което наказателното производство е било спряно за почти десет години, през което време официално обвиняемия се е издирвал.През тези близо 10 години , независимо от изискванията , които чл.22,ал.2 от НПК поставя към прокурора и органите на досъдебното производство ,няма данни да е искана периодично информация за резултатите от издирването ,нито да са ползвани някои от възможностите на международната правна помощ за установяване на обвиняемото лице,след като е било преценено че производството не може да протече задочно.

Инцидентното искане във Възражението на защитата срещу ЧП на прокурора,за отвод на самия прокурор ,поради две думи в самия частен протест,настоящия съд няма как да разгледа.

На фона на горното ,въззивният съд намира ,че ЧП е основателен по изложените в него доводи и следва протестираното протоколно определение да се отмени като 3 неправилно, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство.

Предвид гореизложените си съображения , Софийският Градски съд на основание чл.249,ал.3,вр.Глава 22 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определението на СРС,НО,94- ти състав ,в открито разпоредително заседание по НОХД№ 15160/2024 г., с което на основание чл.248,ал.1,т.3 от НПК служебно е било прекратено съдебното производство поради наличие на отстраними съществени проц. нарушение, тъй като този съд. акт е неправилен и незаконосъобразен и такива проц. нарушения не са били допуснати.

ВРЪЩА ДЕЛОТО НА СРС,НО,94-ти състав за продължаване на съдебното производство.

Определението не подлежи на обжалване и протест и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4