Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 717 от 01.04.2026, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 797/2025
Вид
Решение № 717
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
Ивелина Велчева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 717

Добрич, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 20257100700797 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 197 ал. 2 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на Т. Г. Ж., [ЕГН], с адрес [населено място], общ. Крушари, обл. Добрич, срещу Решение № 246/02.12.2025 г. на директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0003184/ 19.11.2025 г., издадено от старши публичен изпълнител

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, тъй като потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки е издадено в период, когато ревизията е спряна. Изтъква се, че със спиране на ревизията се преустановяват всички процесуални действия на органите по приходите, за което се извеждат аргументи от норми в ДОПК и АПК, както и от цитирана съдебна практика.

Настоява се, че налагането на предварителни обезпечителни мерки не е фактически обосновано – няма данни за прехвърляне на активи, укриване на доходи, липсват доказателства за опасност за събиране на вземанията и др.

Твърди се, че има явна несъразмерност между размера на вземането и стойността на имуществото, върху което е наложено обезпечение, като се посочват конкретни цени на имотите по данни на публичен изпълнител и по данъчни оценки. В изложението е отбелязано, че обезпечителните мерки са възможно най-тежките, наложени са механично и без индивидуална преценка, при несъобразяване с доказателствата, което ги прави прекомерни и несъразмерни. Посочва се, че постановлението не е мотивирано, не се основава на подробна информация относно обхвата на притежаваното от жалбоподателката имущество. В резултат се прави искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки (ПОМ) като незаконосъобразни и необосновани, а самите мерки – като явно несъразмерни.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя - адв. Г., поддържа жалбата, допълва възраженията с незаконосъобразност поради нарушение на чл. 121, ал. 2 от ДОПК и неспазване на реда на чл. 195, ал. 6, т. 1 от ДОПК, тъй като само един имот от справката би могъл да бъде обект на обезпечение. След като стойността само на един имот е достатъчна, за да обезпечи вземането по размер, се нарушава и чл. 195, ал. 7 от ДОПК. Корективно счита, че след като средствата по банковите сметки на оспорващия са на значителна стойност, не е имало обезпечителна нужда за налагане възбрана върху недвижими имоти. Претендира разноски по представен списък.

С писмена защита се отхвърля възможността за търсене замяна на обезпечителните мерки по чл. 199, ал. 1 от ДОПК предвид пороците, водещи до нарушаване на чл. 121, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК при издаване на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки, съответно незаконосъобразност на решението, с което то е потвърдено.

Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП – Варна, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Намира за необосновано наведеното за първи път пред съда твърдение за незаконосъобразност на решението и на потвърденото с него постановление, което е издадено по време на спряно ревизионно производство. Твърди, че искането за налагане на ПОМ е направено от органа по приходите в хода на ревизията към момент, в който тя още не е спряна. Акцентира върху нормата на чл. 4 от ДОПК, която урежда самостоятелността на двете производства. Процесуалният представител на ответника заявява, че констатациите на ревизиращите органи са част от административното производство и защита срещу тях се осъществява чрез оспорване на крайния акт. Отрича твърдяната с жалбата несъразмерност на мярката спрямо стойността на имотите, тъй като с нормите на ДОПК се цели минимализиране вредата за лицето, налагане на мярка, която най-малко би го затруднила или възпрепятствала дейността му. Идеята на обезпечението е да се гарантира ненастъпване на една евентуална бъдеща невъзможност при събиране на вземането от страна на държавата. Изтъква, че мярката не представлява принудително изпълнение, а е предприета в рамките на висящо ревизионно производство. Настоява за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Добрич, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК – валидност, спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразяване с целта на закона.

Жалбата е подадена в срока по чл. 197 ал. 2 от ДОПК, от легитимирано лице, срещу неизгоден за нея акт, който подлежи на съдебен надзор, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Оспореното решение на директора на ТД на НАП – Варна е постановено от компетентен орган съгласно чл. 197 ал. 1 от ДОПК, при подробни мотиви, с излагане на относимите фактически и правни съображения, правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл не намират основания възраженията на жалбоподателя за липсата на мотиви – решението е подробно обосновано.

По отношение на съобразяване на решението с материалноправните разпоредби и с целта на закона:

С оспореното решение е потвърдено Постановление № [рег. номер]-023-0003184/ 19.11.2025 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки на Т. Г. Ж., последното издадено в надлежната писмена форма и при съобразяване с реквизитите по чл. 195 от ДОПК.

По мотивирано искане на орган по приходите, във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000825004172-020-001/11.08.2025 г., и след преценка, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем размер от 270 125, 31 лв., главница 201 185, 84 лв. и лихва 68 939, 47 лв. към 12.11.2025 г., е издадено Постановление № [рег. номер]-023-0003184/ 19.11.2025 г. за налагане на предварителни обезпечителни мерки. С него на жалбоподателката Т. Ж. е наложена обезпечителна мярка възбрана върху четири недвижими имота:

1. поземлен имот, кадастрален идентификатор (КИД) ***, с площ по документи за собственост от 250,00 кв.м, а по скица с площ от 262,00 [жк], с начин на трайно ползване: Комплексно застрояване, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 30 404, 50 лв.

2. поземлен имот, КИД *** по КККР на [населено място], с площ от 277 кв.м, с начин на трайно ползване: средно застрояване, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 27 319, 00 лв.

3. поземлен имот, КИД ***, по КККР на [населено място], с начин на трайно ползване: средно застрояване, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 69 651, 70 лв.

4. земя и сграда, КИД ***, дворно място с идентификатор № ***, цялото с площ [рег. номер].м по плана на местност „М. рид“, находящо се в [населено място], район Приморски, [жк], по КВС № 5172124 ведно с построена в дворното място ДВУЕТАЖНА СГРАДА, с идентификатор № *** и ГАРАЖ с [идентификатор], със застроена площ 35 кв.м, с данъчна оценка (за недвижими имоти) 151 552, 20 лв.

В обстоятелствената част на постановлението публичният изпълнител излага мотиви, че след Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ №Р-03000825004172-040-001/ 15.08.2025 г., ревизираното лице е депозирало писмени обяснения и декларация за разкриване на банкова тайна, но не са представени други изискани документи като нотариални актове, договори и т.н. Констатирано е, че ревизиращият екип е извършил редица действия по установяване на получени доходи, в т.ч. насрещни проверки, счетоводни регистри, изготвен е профил на задълженото лице по отношение имуществото му (л.94), справка за общите задължения на госпожа Ж. (л.90), проверка в служби по вписванията, при която е издадена справка №1744/ 27.11.2025 г. от Агенция по вписванията за Т. Ж. (л.95-98). В административното производство е установено, че в периода 2019 – 2024 г. по персоналната партида на Т. Ж. са направени 37 записа за придобиване на земеделска земя. За ревизирания период тя е получила по банков път 1 341 238, 94 лв. наем от земеделска земя. Посочено е, че когато дейността на едно физическо лице може да се квалифицира като присъща за търговец по смисъла на ТЗ, облагаемият доход и годишната данъчна основа следва да се формира по чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ.

Постановлението е обжалвано пред Териториалния директор на ТД на НАП – Варна, който с процесното Решение №246/ 02.12.2025 г. (л.52-56) е потвърдил постановлението по същите съображения, посочени от публичния изпълнител. Предвид събраната в хода на обезпечителното производство информация, е преценено наличие на условията по 121, ал. 1 от ДОПК, при което са наложени предварителните обезпечителни мерки: възбрана върху четири имота, собственост на жалбоподателката в режим на СИО.

Горестоящият орган намира за неоснователна жалбата досежно наличието и размера на предполагаемите публични задължения, както и по възраженията за липса на обезпечителна нужда. Отхвърля се и твърдението за прекомерност на обезпечението, с аргументи от нормите на чл. 195, ал. 7, чл. 198, ал. 2 и чл. 195, ал. 6 от ДОПК. Изтъква се, че по данни на Община град, данъчната оценка на трите недвижими имота, находяши се в [населено място], е в общ размер на 127 375,20 лв. В тази данъчна оценка са включени поземлените имоти, ведно с построените в тях сгради, съгласно документите за собственост. Сградите към момента на произнасяне на административния орган са съборени. По тази причина с процесното постановление е наложена възбрана само върху земята, чиято данъчна оценка е много по-ниска от посочената в постановлението. Наложената възбрана на недвижими имоти е със сумарна данъчна оценка 278 927, 40 лева, а очакваните задължения по мотивираното искане на ревизиращия орган, са в общ размер 270 125, 31 лева (главница и лихви към 12.11.2025 г.). По този начин директорът на ТД на НАП – Варна стига до извод, че размерът на очакваните публични задължения не надхвърля стойността на обезпечението, поради което не е налице твърдяната от жалбоподателката свръхобезпеченост. Коментирано е, че процесните обезпечителни мерки са наложени в хода на възложено и неприключило ревизионно производство на основание нормата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, която урежда случаите на налагане на ПОМ на неустановено по размер, или установено по размер, но неизискуемо публично задължение. Окончателният размер на задълженията е добавено, че ще бъде определен едва при издаване на ревизионния акт, т.е. наложените мерки имат временен характер и след издаване на ревизионния акт ще се коригира обемът на обезпечените активи, с оглед изискването за съразмерност на чл. 195, ал. 7 от ДОПК.

При тези съображения горестоящият административен орган е потвърдил обжалваното постановление като правилно и законосъобразно.

Разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК предвижда отмяна на обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки. В настоящия случай не е налице никое от посочените основания. Изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК са спазени. С оглед на обезпечителната нужда, произтичаща от предполагаем голям размер на публичното задължение, се налагат обезпечителните мерки. В тази връзка следва да се отбележи, че в практиката на приходните органи и на съдилищата, обезпечителната нужда се презумира при липса на явни данни, които да я опровергават. В разглежданото производство съдът намира, че доказателства за наличие на такива не се събраха.

Несъстоятелни са оплакванията за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки при следните съображения: