Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 22.01.2024, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 396/2023
Вид
Решение № 10
Подписан
22.01.2024
В сила
22.01.2024
Състав
Деян Георгиев Събев, Йорданка Георгиева Янкова, Боян Бойков Ешпеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. К., 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова в присъствието на прокурора Д. Б. К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235100600396 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда № 18/09.10.2023 г., постановена по НОХ дело № 134/2023 г., М.ският районен съд е признал З. М. П. от с.П., общ.Д.., обл.К., за виновен в това, че на 21.01.2014г. в гр.М., пред Нотаруис Г. П. Г. /№459 по регистъра на Нотариалната камара/ съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание- „Удостоверение за наследници № 04/20.01.2014г. съставен от Х. М. от с.П., общ.Д..- кмет на населеното място“, в който е било удостоверено невярно обстоятелство, а именно, че „З. М. П. е наследник на Е.

М. Е.“, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, във вр. с чл.311, ал.1 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, „б“ от НК, му е наложил наказание „пробация“ по смисъла на чл.42 „а“ ал.1 от НК, със следните пробационни мерки по чл.42 „а“ ал.2 от НК; По т..1. “задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца“ със периодичност на изпълнение два пъти седмично; По т.2.

„задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца“. Подс. З. М. П. е осъден да заплати на сметка на Районен съд- М., направените по делото разноски в размер на 240 лева- възнаграждение за 1 вещи лица. Съдът е постановил на основание чл.53, ал.1 б. „а“ от НК веществените доказателства - „Удостоверение за наследници № 04/ 20.01.2014г.“ и Молба- декларация“ от 20.01.2014г. за наследници на Е. М. Е. с ЕГН **********, да бъдат отнети в полза на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс. З. М. П., който я обжалва чрез защитника си – адв.С. М. от АК- К. с твърдения, че същата е неправилна, незаконосъобразна и не отразявала действителната фактическа обстановка. Съдът необосновано приел, че не са налице предпоставките по смисъла на чл.93, т.9 от НК. При извършване на деянието не се разкривала висока степен на обществена опасност на самия деец, който към датата на извършване на деянието бил неосъждан и с много добри характеристични данни. Налице бил маловажен случай по смисъла на чл.311, ал.2 от НК, за който се предвиждало наказание „лишаване от свобода“ до 1 година или „пробация“, поради което счита, че е изтекла предвидената в закона давност за наказателно преследване. Налице били в тази връзка и предпоставките за приложението на чл.78а от НК.

Моли, да се отмени обжалваната присъда, като неправилна, незаконосъобразна и противоречаща на материалния закон.

В съдебно заседание, подсъдимият З. П. лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да подсъдимият да бъде оправдан и да се прекрати производството. Моли за съдебен акт в този смисъл. В последната си дума подсъдимият З. П. заявява, че иска оправдателна присъда, тъй като не се чувствал виновен.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - К. счита присъдата на М.ския районен съд за правилна, мотивирана и законосъобразна. Не били налице доказателства да се приеме, че случаят е маловажен, каквито съображения навеждал защитникът на подсъдимия. Определеното наказание счита за справедливо. С оглед на това, моли да се постанови съдебен акт, с който въззивната жалба да се остави без уважение.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателя, наведени в жалбата, на основание чл.313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение.

Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, поради което не се налага извършването на процесуалноследствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подс.З. М. П. живеел е село П., общ.Д.., като кмет на това населено място бил свидетелят Х. М..

На 20.01.2014г. подс.З. П., подал в кметство с.П., общ.Д.., Молбадекларация за наследници от същата дата, в която посочил, че след смъртта на лицето Е. М. Е. с ЕГН **********, той му е бил наследник, като изписал в документа имената си и ЕГН, и поискал издаване на Удостоверение за наследници.

Въз основа на тази молба кметът на село П., св.Х. М., на същата дата20.01.2014г. в с.П., в сградата на кметството, съставил „Удостоверение за наследници“ с № 04/20.01.2014г., в което посочил, че Е. М. Е. с ЕГН **********, починал на **,**,****г., след смъртта си е оставил наследник по закон и изписал името на З. М. П. с ЕГН **********, в качеството му на племенник.

Това удостоверение подсъдимият представил пред нотариус Г. Г. с район на действие Районен съд М. в производство по чл.587, ал.1 от ГПК, който на 21.01.2014 г., заедно с други представени документи, признал подс.З.

М. П. за собственик по наследство на подробно описани общо девет недвижими имота, в съставения нотариален акт № 36, том І, рег.№190, дело 36 от 2014 г.

По делото по категоричен начин се установява, че З. П. не е наследник на починалият Е. Е., и така записаното във удостоверението за наследници обстоятелство не е вярно. Починалият през 1992г. Е. М. Е. не е имал наследници, което е видно от писмо на Кмета на Община Д.., изх. № А94-00776 от 11.04.2022 г. при Общинска администрация-Д.., след направена справка в Национална база население и регистрите за населението /НБРН/, 3 както и се установява, че между починалият Е. М. Е. и св.З. М. П., не съществува родствена връзка. Обстоятелството, че между починалият Е. М. Е. и св.З. М. П.- записан като племенник в удостоверение за наследници, не съществува родствена връзка се установява и от Писмо изх.№ А94-00642/27.03.2023г., изд. от Общинска администрация гр.Д...

По делото са били извършени проверки по повод на така издаденото Удостоверение за наследници, резултатите от които са приложени по ДП № 23/2022г. на РУ- М., като били извършени и съответните процесуалноследствени действия, а именно „претърсване и изземване“ по това досъдебно производство, при които са иззети и съответни доказателства, в това число и инкриминираните документи, приложени по делото. Изискани са били и писмени материали от нотариус Г. Г. по преписката за издаване на Нотариален акт № 36, том 1, нот.дело № 368/2014г. /приложени по делото като писмени доказателства/, и в който нотариален акт е описано като представено и процесното удостоверение за наследници.

По делото са били извършени множество съдебно- почеркови, съдебно графически и комплексна /съдебно-почеркова и техническа/ експертизи, по които са изготвени съответни заключения, и които са приложени по делото, както следва: 1/Протокол № 102 от 13.06.2022г. за извършена експертиза с в.л. Ш. А. от НТЛ- К., на „Молба- декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от 20.01.2014г. от З. П. с ЕГН **********, от която се установява, че подписът в тази молба най- вероятно е положен от подс.З. М.

П.; 2/ Протокол № 85 от 25.05.2022г. за извършена съдебно-почеркова експертиза с в.л. Ш. А. от НТЛ- К., на „Удостоверение за наследници“ № 04/21.01.2014г. на км.с.П., с която е установено, че подписът в това удостоверение най- вероятно е положен от св.М., а положеният печат е на кметство село П.; 3/Протокол № 143 от 08.09.2022г. за извършена Тройна съдебно- графическа експертиза с в.л. Ш. А., в.л.В. Г. и в.л.Р. К., от НТЛ- К., на „Молба- декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от 20.01.2014г. от подс.З. П. с ЕГН **********, от която се установява, че в „Удостоверение за наследници“ № 04/ 21.01.2014г. на км.с.П., подписът в това удостоверение най-вероятно е положен от св.М.; 4/ Протокол № 733 от 29.11.2022г. за извършена Тройна съдебно- графическа експертиза с в.л. Г. Т., в.л. П. Т. и в.л.В. С., от НТЛ- Стара Загора, на „Молба-декларация“ за 4 издаване на удостоверение за наследници от 20.01.2014г. от З. П. с ЕГН **********, с която е установено, че подписът и ръкописният текст са положени, респ. изпълнени от това лице. 5/ Протокол № 733 от 29.11.2022г. за извършена Тройна съдебно- графическа експертиза с в.л. Г. Т., в.л. П. Т. и в.л.В. С., от НТЛСтара Загора, на „Молба- декларация“ за издаване на удостоверение за наследници от 20.01.2014г. от З. П. с ЕГН **********, с която е установено, че подписът и ръкописният текст са положени, респ. изпълнени от това лице.

Така описаната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите Х. Р. М., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд и на Г. П. Г., дадени на ДП и прибщени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК, които установяват издаването и използването на инкриминираното удостоверение за наследници; заключенията на вещите лица по извършените съдебно-графически и комплексна /съдебно-почеркова и техническа/ експертизи, които съдът въприема изцяло; заверени копия от удостоверение за наследници изх. № 4 от 20.01.2014 г., изд. от Кметство П., общ.Д..; молбадекларация за удостоверение за наследници от 20.01.2014 г. на З. М. П.; нотариален акт за собственост на недвижим имот по чл.587, ал.1 от ГПК № 36, том І, рег. № 190, дело 36 от 2014 г., издаден от нотариус Г. Г. с рег.№459 с район на действие РС - М.; Писмо изх.№ А94-00-776/11.04.2022г. на Кмета на Община Д..; Писмо изх.№ А94-00-642/27.03.2023г., изд. от Общинска администрация гр.Д..; Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице, а именно на З. М. П., издадено от Агенция по вписвания, СП гр.М. изх. № 139/19.07.2022 г.; Справка за съдимост на подсъдимия П.;

Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия; както и другите събрани в хода на досъдебното и съдебното производтво писмени и веществени доказателства.

Така приетата и от пъровоинстанционният съд фактическа обстановка е безпорно установена на база събраните и описани доказателства, които са напълно еднопосочни и кореспондиращи помежду си.

Съответно, при така установената по несъсмнен начин фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира, че жалбодателят З. М. П. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.316, 5 във вр. с чл.311, ал.1 от НК - на 21.01.2014г. в гр.М., пред Нотаруис Г. П. Г.

/№459 по регистъра на Нотариалната камара/ съзнателно се ползвал от официален документ с невярно съдържание- „Удостоверение за наследници № 04/20.01.2014г. съставен от Х. М. от с.П., общ.Д..- кмет на населеното място“, в който е било удостоверено невярно обстоятелство, а именно, че „З.

М. П. е наследник на Е. М. Е.“, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

От описаните заключения на вещите лица, показания на свидетелите, приложените веществени доказателства- Удостоверение за наследници № 04/ 20.10.2014г. е видно, че молба- декларация от 20.10.2014г. за наследници на Е. М. Е., е попълнена и подписана от подс.З. П.; св.М., като кмет на населено място, като длъжностно лице и в кръга на своята служба, е издал удостоверение за наследници, в които е удостоверил неверни обстоятелства, а именно е посочил, че починалият Е. М. Е. е оставил за свой наследник по закон свидетеля З. П., след което последният е ползвал този документ – удосторенеието за наследници за потвържадване на описаните в него обстоятелства пред нотариус Г. Г. за снабдяване с нотариален акт за собственост по наследство на подробно описаните в акта недвижими имоти.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в нормата на чл.93 т.5 от НК, удостоверението за наследци представлява официален документ, който се издава от длъжностно лице в кръга на службата му- в конкретният случай това е кметът на даденото населено място или друго, упълномощено от Кмета на общината длъжностно лице от общинската администрация, и по установените форма и ред, съгласно изискванията на Наредба № РД-02-206/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, където е посочено, че Удостоверения за наследници се издават от общината, от района или от кметството по последен постоянен адрес на починалото лице. За удостоверяване на наследниците по закон на починало лице се издава Удостоверение за наследници по образец съгласно приложение №3.