Решение № 2530 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2530 гр. С, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20241110142152 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С...., чрез юриск. Ж срещу СО, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С...., с която са предявени искове за следното:

Да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 541,17 лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и разходи по ликвидационна дейност, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането; сумата от 173, 83 лв., представяваща мораторна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 20.10.2023 г., за които е издадена заповед № 32956/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57800/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2019 г. в гр. С, при движение по „О“, в посока от ж.к. „М“ към бул. „С“, на 300-400 м преди отбивката за бул. „С“, водачът, управляващ лек автомобил марка „А“, модел „А6“, с рег. № СВ ****** МТ, собственост на „У.Л.“ ЕАД, попаднал в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно – камък с остри ръбове, в резултат на което били причинени щети по автомобила – спукана предна дясна гума и счупена предна дясна джанта. Мястото било посетено от органите на МВР, които съставили протокол за ПТП № ..../19.06.2019 г. Към датата на настъпване на ПТП за увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ......./27.09.2018 г. със срок на застрахователно покритие от 28.09.2018 г. до 27.09.2019 г. Във връзка с настъпилото ПТП със застрахования автомобил пред ищеца била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, 1 заведена под щета № ....... След извършен оглед на автомобила бил съставен опис на всички щети. В ищцовото дружество била представена фактура № 4000015217/21.06.2019 г., издадена от „К-2“ ООД, за извършен ремонт на автомобила на стойност 479,17 лв., която сума била изплатена на собственика на 14.10.2020 г. Освен това, на 01.10.2019 г. ищецът изплатил сумата от 52,00 лв. на „Б.Р.А.“ ЕООД, извършило репатриране на автомобила.

Твърди се, че ПТП било настъпило на път, стопанисван от СО – ответник в настоящото производство. Затова с уведомително писмо ищецът предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в размер на 10,00 лв. или всичко общо в размер на 541,17 лв., но плащане не постъпило. Моли се съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира се присъждане на разноските, направени в исковото и заповедното производство.

Ответникът чрез пълномощника си оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че от приложените към исковата молба документи не се установява категорично, че причината за настъпване на процесното ПТП е именно несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно – камък с остри ръбове. В тази връзка сочи, че протоколът за ПТП в частта, в която е описано местопроизшествието, е нечетлив, а отделно от това същият бил съставен единствено по данни на водача, поради което не следвало да се кредитира.

Предвид липсата на безспорни доказателства, не можело да се приеме, че произшествието е настъпило по твърдения от ищеца механизъм, както и че е налице причинно-следствена връзка между него и увреждането на автомобила. Излага доводи, че доколкото в уведомлението за щета били посочени две дати – 19.02.2019 г. в края на документа и 19.06.2019 г. в описанието на претърпяното ПТП, от това следва, че протоколът за ПТП е бил съставен четири месеца след настъпване на произшествието или собственикът на увредения автомобил е предявил претенция за изплащане на обезщетение четири месеца преди настъпването му. Оспорва иска и по размер, като твърди, че не е ясно по какъв начин е било изчислено обезщетението. Твърди, че вината за настъпването на произшествието е изцяло на водача, тъй като същият не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка. Оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение, тъй като в застрахователния договор липсвали данни за лицата, подписали полицата за застраховател и застрахован, както и данни относно това дали същите имат представителна власт да сключат договора. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител.

От събраните по делото писмени, гласни доказателства и изпълнената експертиза се установи следното във фактическо отношение:

На 19.06.2019 г. в гр. С, при движение по „О“, в посока от ж.к. „М“ към бул. „С“, на 300400 м преди отбивката за бул. „С“, лек автомобил марка „А“, модел „А6“, с рег. № СВ ****** МТ, собственост на „У.Л.“ ЕАД, управляван от водача Т И. попада в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно – камък с остри ръбове, в резултат на което на 2 автомобила са причинени щети – спукана предна дясна гума и счупена предна дясна джанта.

На място бил съставен протокол за ПТП № ..../19.06.2019 г. от органите на МВР. Увредения автомобил имал сключена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество по застрахователна полица № ......./27.09.2018 г. със срок на застрахователно покритие от 28.09.2018 г. до 27.09.2019 г. При ищеца било заведено уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ с дата 19.06.2019 г. Въз основа на него е образувана преписка по щета № ......, направен е опис по щетата, доклад и калкулация по същата. По фактура № 4000015217/21.06.2019 г., издадена от „К-2“ ООД, на собственика на увредения автомобил на 14.10.2020 г. била изплатена сума в размер на 479,17 лв. Преди това, на 01.10.2019 г. ищецът платил сума в размер на 52,00 лв. на „Б.Р.А.“ ЕООД, което репатрирало автомобила от мястото на ПТП. С уведомително писмо, получено от ответника на 09.11.2020 г. /видно от писмото на л. 28 от делото/, ищецът е предявил регресна претенция към него за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски в размер на 10,00 лв. или всичко общо в размер на 541,17 лв., но сумата не била платена.

При установеното във фактическо отношение, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 410, ал. 1, т.

3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 50 от ЗЗД.

Исковете са допустими, защото за вземанията на ищцовото дружество е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което е уважено с издаването на заповед № 32956/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57800/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав. Ответникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК и след указания за установяване на вземането с иск, такива са предявени в срок, поради което исковете са допустими.

Разгледан по същество искът за главница е основателен и доказан в пълен размер. Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на СО, тъй като процесното ПТП е реализирано на път, който е собственост на общината, затова същата по силата на чл. 410, ал.1, т. 3 от КЗ е била длъжна да упражнява надзор върху тази вещ, но като не е сторила това е причинила вреди на застрахования по имуществената застраховка „Каско“. По делото следва да се ангажира отговорността на СО, тъй като за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират по силата на чл. 50 от ЗЗД, а това лице е именно ответникът. Налице е имуществена застраховка „Каско“, сключена по отношение на увредения лек автомобил марка „А“, модел „А6“, с рег.

№ СВ******МТ, собственост на „У.Л.“ ЕАД, валидна към датата на застрахователното събитие, което е 19.06.2019г. Неточно в обстоятелствената част на исковата молба е посочена дата 20.02.2019г. Тя не кореспондира с изложените от ищецът обстоятелства и събраните в хода на делото доказателства. Не е било налице нередовност на исковата молба, тъй като предявения петитум не е обвързан с тази дата. Доказа се настъпването на застрахователното събитие – механизма на ПТП в срока на застрахователното покритие и на общински път; вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования 3 автомобил; причинната връзка между застрахователното събитие и причинените вреди. По процесната щета ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 479,17 лв. на собственика на увредения автомобил и сумата в размер на 52,00 лв. на дружеството, извършило репатриране на автомобила. Обичайните ликвидационни разходи са в размер на 10 лв. Изводите на съда се потвърждават от разпитания по делото свидетел - водачът на увредения автомобил, който потвърждава всички обстоятелства около настъпване на ПТП и констатациите за правнорелевантните факти, съдържащи се в протокол за ПТП № .... от 19.06.2019г. Механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между преминаването по необозначеното препятствие на пътя и нанесената щета, както и размера й, се установи от изпълнената и приета като доказателство по делото съдебна автотехническа експертиза. Затова искът за главница следва да се уважи в предявения размер от 541, 17 лв.

Вземането за мораторна лихва в размер на 173, 83 лв. се претендира за периода от 20.10.2020 г. до 20.10.2023 г. Искането е основателно. Съществуването на регресното вземане и настъпването на неговата изискуемост обуславя и основателността на акцесорното вземане за лихва. При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането за лихва за ищеца е възникнало от деня на деликта, а ищецът иска да му бъде присъдена непогасената част от него за времето от депозиране на заявлението да издаване на заповед за изпълнение и три години назад, поради което искането е основателно и доказано с оглед на събраните по делото доказателства. Доказан бе и предявения размер.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се дължат на ищеца в пълния им сторен размер от 675 лв., от които: държавна такса в размер на 50 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., депозит за разпит на свидетел в размер на 25 лв. и депозит за вещо лице в размер на 450 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК, с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 50 от ЗЗД от „ЗАД А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

С.... срещу СО, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С...., че СО дължи на „ЗАД А“ АД сума в размер на 541, 17 лв., представляваща главница по регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и разходи по ликвидационна дейност, ведно със законната лихва от 20.10.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 173, 83 лв., представяваща мораторна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 20.10.2023 г., по щета на „ЗАД А“ АД с № ......, за които е издадена заповед № 32956/02.11.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 57800/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.

4

ОСЪЖДА СО, с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С.... да плати на „ЗАД А“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... сторени по делото разноски в общ размер на 675 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.