Решение № 260015 от 18.02.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ № 260015 гр.Русе, 18.02.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1334 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

Производството е по иск за делба с правно основание чл.34 от ЗС и се намира във фазата по извършване на делбата.

Районният съд, с решения от 14.12.2020г. и от 18.01.2021г. е допуснал съдебна делба на поземлен имот с номер 0.386 с адрес с. ********** с площ съгласно скица № УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе- 2200 кв. метра, при съседи, имоти с номера 0.984, 0.385,

0.1025 и 0.387, заедно с построените в имота сгради: № 0.386.2- едноетажна масивна стоманобетонна жилищна сграда с площ 103 кв. метра, гараж с размери

6,40м./6,75м, който не е нанесен на скицата, дворищен клозет с размери 1,95/1,75м и селскостопанска постройка с размери 4,35/5,60, която в южния край е с височина 1,35 м, а в северния височината е 0,00 метра- в лошо състояние, за събаряне. Делбата е допусната при следните права на страните:

1/12 част за Х.А.Х.;

4/12 части за Д.Б.А. и

7/12 части за Б.А.Х..

С молба от 16.04.2021г. (л.190) Б.А.Х. и Д.Б.А. са поискали на основание чл. 349 ал.2 от ГПК възлагане на допуснатата до делба жилищна сграда в три варианта. На първо място се иска възлагане на имота на Б.А.Х., в условията на евентуалност се иска възлагане на Д.Б.А. и ако и това искане не бъде удовлетворено се иска имота да бъде поставен в общ дял на Д.Б.А. и Б.А.Х.. Депозирани са декларации от Б.А.Х. и Д.Б.А. (л.191-192), че делбената жилищна сграда представлява единствено жилище и за двамата

Х.А.Х. иска делбеният имот да бъде изнесен на публична продан. Твърди, че и двамата ответници притежават и друг недвижим имот в ***********.

Представя доказателства (л.202-210).

Б.А.Х. предявява искания по сметките (л.211 и сл.) Твърди, че той е построил делбената жилищна сграда през 2001г. в груб строеж, а до 2020г. е извършвал довършителни работи, с което е увеличил стойността й.

Сочи, че е заплатил сума в общ размер

31279 лева за труд за труд и материали. В съдебно заседание представителят на Б.А.Х. заявява, че същият не предявява претенции срещу майка си Д.Б.А., а има претенция единствено срещу Х.А.Х. да му заплати 1/12 част от 31279 лева или 2606,58 лева. В съдебно заседание на 18.01.2022г. увеличава размера на претенцията си спрямо Х.А.Х. на 5094,33 лева, която сума представлява увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения.

Х.А.Х. на 26.05.2021г. депозира писмено изявление (л.270) в което сочи, че предявеният от Б.А.Х. иск е с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН- искане да се пресметне в негова полза увеличението на наследството, за което той е спомогнал да се случи. Х.А.Х. счита, че този иск може да бъде предявен само ако наследникът не е възнаграден по друг начин, а в случая Б.А.Х. е бил възнаграден, като наследодателят му е дарил ½ идеална част от имот в с. ********** За това Б.А.Х. не може да иска да му се заплати за увеличението на наследството. Х.А.Х. твърди също, че Б.А.Х. не е имал доходи с които да изгради къщата и че е плащал за строежа с пари дадени му от баща му- А.+Х.А..

В съдебно заседание представителят на Б.А.Х. заявява изрично, че претенцията му не се основава на чл. 12 ал.2 от Закона за наследството, а на чл. 346 от ГПК (л.282).

С определение от 9 юли 2021г. съдът е приел за разглеждане исканията по сметки на Б.А.Х. и ги е квалифицирал по чл. 30 ал.3 от Закона за собствеността. В съдебно заседание на 16.11.2021г. представителят на Б.А.Х. е заявил, че същият е направил подобренията в имота като владелец и за това претенцията му следва да се квалифицира по чл. 72 от Закона за собствеността.

По делото са изготвени няколко технически експертизи.

Вещото лице инж. Б.Г. дава заключение (л.246-269), че поземлен имот с номер 0.386 с адрес с. Басарбово, обл. Русе, ул.

„Васил Левски”

№ 25 с площ съгласно скица № УТ-01-398/26.02.2020г. на Община Русе- 2200 кв. метра заедно с построените в него сгради, не може да бъде реално поделен.

Стойността на имота се определя от вещото лице на 121804 лева.

Вещото лице Кр. К. дава заключение, че стойността на извършените в имота подобрения е 43613 лева (л.324), както и че не е възможно поземления имот с площ 2200 кв. метра да се раздели реално на две части, така, че да са спазени изискванията на ЗУТ.

Оценява делбения имот на 98258 лева и определя увеличената стойност на имота в резултат на всички извършени подобрения е 61132 лева.

Съдът кредитира заключението на вещото лице Кр. К.- същото е обосновано и подробно мотивирано. Вещото лице в детайли се е запознало със състоянието на имота при определянето на неговата оценка.

При така събраните доказателства съдът намира от правна страна следното:

Делбата следва да се извърши по реда на чл. 349 ал.2 от ГПК, като имота бъде поставен в общ дял на Б.А.Х. и Д.Б.А.. Налице са всички предвидени в закона предпоставки:

-

Делбеният имот е жилище, като дворното място и спомагателните постройки нямат самостоятелен характер. Имота представлява едно цяло и е неделим според заключението на вещото лице.

-

Съсобствеността между Б.А.Х. и Д.Б.А. от една страна и Х.А.Х. възниква от наследяване.

-

Безспорно е по делото, че Б.А.Х. и Д.Б.А. са живели в имота към момента на отквиване на наследството.

-

Б.А.Х. и Д.Б.А. не притежават самостоятелни жилищни имоти. Те притежават идеални части от друг имот, но това обстоятелство не изключва правото им да искат възлагане. В този смисъл е решение № 166 по гр. дело № 1390/2010г. II г.о. на ВКС: След като законът поставя условие конкуриращият съделител да не притежава друго жилище, това означава да не е пълноправен /единствен/ собственик на жилищен имот. Няма пречка обаче да е съсобственик на такъв имот. Това законово изискване /както и изискването да е живял в имота/ също не е може да бъде тълкувано стеснително.

Целта на възлагането е да се осигури жилище на съделителя, който не притежава такова, а притежанието на идеална част от жилищен имот не може да бъде приравнено на притежаването на пълното право на собственост върху такъв имот.

Имота не може да бъде поставен в дял индивидуално нито на Б.А.Х., нито на Д.Б.А.. Това е така, тъй като между тях съсобствеността не възниква в резултат на наследяване, а в резултат на правна сделка и за това при подялбата на имота между тях двамата разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК е неприложима. Те обаче правят и искане имота да им бъде поставен в общ дял при което съсобствеността между тях двамата не се прекратява. Прекратява се само съсобствеността с Х.А.Х., която съсобственост възниква по силата на наследяване, поради което разпоредбата на чл. 349 ал.2 от ГПК е приложима при подялбата й.

Предвид изложеното имота предмет на делбата следва да се възложи в общ дял на Б.А.Х. и Д.Б.А., които следва да заплатят на Х.А.Х. сумата от 8188,17 лева, която представлява паричната равностойност на неговия дял.

По исковете по сметките съдът намира следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прави несъмнен извод, че именно Б.А.Х. е изградил жилищната сграда предмет на делбата. По делото са събрани противоречиви доказателства за това, че част от парите, които Б.А.Х. е заплащал във връзка с изграждането на сградата са дадени от баща му. Това обстоятелство обаче, дори и да беше доказано, не променя извода, че къщата е изградена от Б.А.Х.. Разпитаните по делото свидетели в първата фаза на делбата (л.110 и.сл.) заявяват, че дворното място, предмет на делбата е закупено от бащата на Б.А.Х. и Х.А.Х.. Бащата на съделителите искал синовете му да не живеят в общ имот и за това закупил дворното място на сина си Б., но доколкото му нямал пълно доверие вписали като собственик освен Б. и майка му Д.Б.А. (св. Х**, л.111). Бащата на Х.А.Х. и Б.А.Х.- А.+Х.А. съзнателно не вписал себе си като съсобственик на поземления имот, тъй като е искал да предотврати бъдещи претенции на другия си син- Х.А.Х. към имота. При така установените отношения в семейството- дори и А.+Х.А. да е давал пари на сина си Б.А.Х. във връзка със строителството на къщата, то същото е ставало с дарствено намерение, за да подпомогне сина си Б. да си построи жилище. За това съдът приема, че къщата е построена от Б.А.Х. и същият има право да бъде възмезден от Х.А.Х., който получава дял от къщата, без да е имал принос в построяването й.

Спорен е въпроса, как следва да бъде възмезден Б.А.Х. за построяването на къщата. Доколкото строежа с подобренията е продължил почти двадесет години, то в този период цените и на имотите и на строителните материали и на труда в строителството са се увеличили значително. За това има значение дали Б.А.Х. следва да бъде възмезден за разноските, които е направил за труд и материалите (които към днешна дата са обезценени от инфлацията) или има право на увеличението на стойността на имота, което е настъпило в резултат на строителството. В случая, макар Х.А.Х. да има само 1/12 идеална част от имота, Б.А.Х. е строил в имот, който юридически не е само негов, т.е. строил е и в чужд имот. Като цяло законодателството не толерира строителството в чужд имот, като по принцип признава на подобрителя на чужд имот правото само на по-малката от двете суми: направените разноски и увеличената стойност на имота. Това разрешение се дава от чл. 74 ал.1 от ЗС, както и от чл.59 ал.1 от ЗЗД, които правни норми намират приложение във връзка с подобренията в чужд имот. Чл. 30 ал.3 от ЗС дава право на съсобственика да получи припадащата се част направените разходи за имота („тежестите“ на имота), но само тези които са необходими за запазване на вещта. Другите разноски, съсобственика може да получи само до размерите на неоснователното обогатяване на другите съсобственици, а не в пълният им размер- така Решение № 520 от

22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК В отклонение от горните правила законът предвижда и няколко хипотези, при които подобрителя на чужд имот има право да получи в своя полза увеличената стойност на имота в резултат на подобрението, а не само направените разходи. Една от тях е разпоредбата на чл.

12 ал.2 от Закона за наследството. Б.А.Х. обаче изрично заявява, че не се позовава на тази норма. Същата е неприложима когато наследникът е бил възмезден за увеличението на наследството по друг начин, а по делото има индикации в тази насока. Друга хипотеза, в която подобрителят може да претендира увеличената стойност на имота е, когато е той е добросъвестен владелец- чл. 72 ал.1 от ЗС. Трета хипотеза, в която подобрителят има право на увеличената стойност на имота е тази, по чл. 74 ал.2 от ЗС- когато е недобросъвестен владелец, собственикът е знаел, че се правят подобрения, но не се е противопоставил. Именно тази хипотеза е приложима в процесния случай и Б.А.Х. има право на увеличената стойност на имота. Това е така по следните съображения:

-

Б.А.Х. е владелец на имота.

Поземленият имот е закупен в негова полза от баща му за да може той (Б.) да си подсигури жилище и волята на бащата е била този имот да остане за сина му Б..

Имотът е закупен на името на името на Б., като бащата съзнателно не вписва себе си като съсобственик за да предотврати евентуални претенции на сина му Х.. Като съсобственик е вписана майката на Б., защото бащата му нямал доверие, тъй като Б. не работел и се „занимавал със странни истории“ (съгласно показанията на свидетелите в първата фаза). Субективната страна на владението на Б. се определя от горните обстоятелства, които според този състав на съда сочат, че Б.А.Х. е имал съзнание, че държи имота като свой. От обективна страна същият е живял в имота и е упражнявал фактическа власт върху него. Б., заедно с майка му са се снабдили със строителни разрешения, като са представени и множество документи за това, че именно Б. е възлагал от свое име извършването на строителните работи в имота. Всички изложени обстоятелства сочат, че Б. е бил владелец на имота по отношение си с Х.А.Х.. Изискването, което се изисква от съдебната практика при сънаследяване намерението да се манифестира пред другия сънаследник в случая не е необходимо.

Разпечатката съдържа 52 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e497fb57-15b3-42fd-bce1-a21530eedd04