Решение № 320 от 22.04.2020, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…

22.04. 2020 г. гр.Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ПЕТИ

ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ

ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

Секретар Д.Б.

Прокурор ………………… като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.ГР.Д. №1151 по описа за 2019 год.

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила въззивна жалба от В.Х.С. чрез адв. И.Н. срещу Решение № 2162/ 25. 10. 2019 г. по гр. д. № 5699/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд. Въззивната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъде уважен предявения негаторен иск и бъдат присъдени направените по делото разноски в първа и въззивна инстанции.

С въззивната жалба е отправено искане за допускане на тройна експертиза със задачи формулирани в първоинстанционното производство на 18. 01. 2019 г. и на 22.10. 2019 г.Съдът счита, че следва да бъде оставено без уважение искането на въззивницата, тъй като не става ясно по какви причини е отправено това искане и съответно не е посочена и причината поради която тази експертиза не е поискана пред районния съд.

Въззиваемите страни П.Д.П. чрез адв. С.М., А.Т.Т. – Щ. и Т.Б.Т. чрез адв. К.Д. и Т.Ц.Б. чрез адв. С.И. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба, като са отправили искане обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемите страни

„****“ООД, В.И.И. , А.Р.Л., „****“ЕООД, И.К.И.,

И В.Т.И. не са изразили становище по въззивната жалба.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проВ.по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Х.С. *** ЕГН ********** против „****“ ** ООД ЕИК ***** представлявано от Д. П. и П. П., П.Д.П. ЕГН **********, А.Т.Т. ЕГН **********, Т.Б.Т. ЕГН ********** , В.И.И. ЕГН **********, А.Р.Л. ЕГН **********, Т. Ц. Б.Б. ЕГН **********, „****“ ЕООД ЕИК ****,

И.К.И. ЕГН **********, В.Т.И. , с правно чл.109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията, с които причиняват вреди на нейния имот, да премахнат всички незаконно изведени водосточни тръби от своя блок, нарушаващи въздушното пространство над нейния покрив и двора, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на „***“ ** ООД ЕИК *** представлявано от Д. П. и

П. П. сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С.

*** ЕГН ********** да заплати на ****“

ЕООД ЕИК **** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С.

*** ЕГН ********** да заплати на П.Д.П.

ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С.

*** ЕГН ********** да заплати на А.Т.Т.

ЕГН ********** и Т.Б.Т. ЕГН ********* сумата 300 лв/ общо/ представляваща направени разноски за адвокат.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на Т. Ц. Б.Б. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК В.Х.С.

*** ЕГН ********** да заплати на И.К.И. ЕГН ********** сумата 300 лв представляваща направени разноски за адвокат

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 ГПК, вр. чл. 38 ал.2 от ЗА В.Х.С. *** ЕГН ********** да заплати на адв. Е. И.П. сумата 300 лв представляваща адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА.

С определение №

4837/ 19. 11. 2019 г. по гр. д № 5699/ 2018 г. по описа на Плевенския районен съд по реда на чл. 248, ал.3 ГПК е изменено Решение № 2162/ 25. 10. 2019 г. в частта за разноските като въззивницата В.Х.С. е осъдена да заплати на А.Т. – Щ. и Т.Б.Т. сумата от 600 лв. общо за разноски направени за адвокат, вместо присъдените 300 лв. общо.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че по делото не са представени доказателства водосточните тръби на сградата съседна на ищцата да са незаконно поставени. Съдът е приел, че законодателят когато употребява в текста на чл. 109 ЗС понятието „неоснователно действие“, това не следва да се тълкува само в тесния, строго буквален и формалистичен смисъл. Неоснователното действие не зависи само от това дали има административна санкция, когато се касае до наличие на разрешителен или удостоверителен режим, във връзка с извършен строеж, а от това, дали този строеж обективно създава пречки за нормалното ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. Именно това обстоятелство не е доказано в настоящия случай по пътя на пълното и главно доказване, което е необходимо, за да се уважи исковата претенция. Ето защо съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Въззивният съд счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който е дадена възможност на собственика да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. В случая въззивницата, ищец в първоинстанционното производство твърди, че ответната страна е поставила водосточна тръба, която в резултат на теч предизвиква увреждане имота на въззивницата.

Съгласно ТР № 4/ 2015 от 06. 11. 2017 г. на ОСГК на ВКС, т.3 разпоредбата на чл. 109 ЗС предполага установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Посочено е, че ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие ( действие или бездействие) , но и че това въздействие на ответника създава пречки за използването на собствения му имот по- големи от обикновените( чл. 50 ЗС).

По делото страните не спорят, че въззивницата е собственик на процесния имот, върху който се твърди, че е оказано въздействие, ограничаващо правото на собственост на въззивницата. Не се спори и затова, че въззиваемите са собственици в етажна собственост на съседната на въззивницата жилищна сграда, като същите са в съсобственост по отношение на процесната водосточна тръба, която е обща част в етажната собственост по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.

По делото страните спорят относно това налице ли са неоснователни действия от въззиваемите спрямо имота на въззивниците и съответно по този начин налице ли е пречка за въззивницата да осъществява правото си на собственост върху притежавания от нея недвижим имот в пълен обем. Въззивницата твърди, че вследствие на теч от водосточната тръба от съседната сграда на въззиваемите, която е прокарана над покрива на терасата й, са налице увреждания в имота й, което ограничава правото й на собственост и изисква извършването на ежегодни ремонти на имота на въззивницата.

По делото за установяване на спорните между страните обстоятелства са допуснати единична и тройна съдебно- технически експертизи. С въззивната жалба е отправено искане за допускане на нова трайна съдебно-техническа експертиза, като се излагат доводи, че първоинстанционното решение е постановено при не напълно изяснена фактическа обстановка. Повторно такова искане е направено в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като се твърди, че огледът на сградите не е направен в присъствието на двете страни и вещите лица не са ходили заедно на обектите за оглед както е било разпоредено от съда. Въззивният съд не е допуснал повторна тройна съдебно- техническа експертиза, тъй като не става ясно какви са причините за такава повторна експертиза, още повече че е налице преклузията на чл. 266 ГПК. Разпоредбата на чл. 201 ГПК дава възможност за допускане на повторно заключение когато изготвеното такова не е обосновано и възникват съмнения за неговата правилност. В случая и двете заключения на единичната и тройната съдебно- технически експертиза дават обосновани и компетентни заключения, подробно са описани водосточната тръба, калканните стени и установените увреждания, както и причините за тях , като изводите се основават на нормативната база и на специалните професионални знания на вещите лица.

От заключенията и на двете експертизи става ясно, че водосточната тръба на калканната стена на ответната страна е монтирана в нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 НПНУОВТУЗ, която изисква при свързано застрояване в съседни урегулирани жилищни имоти сградите да се опират една до друга с калканни стени, които представляват външни стени без стрехи или корниз и без отвори и издатини, разположени на регулационната граница със съседния имот и завършват с противопожарен надзид с височина най-малко 0, 3 м над покрива. Нормата дава възможност по калканните стени да бъдат изграждани само осветителни и проветрителни шахти. В заключението на тройната експертиза е посочено, че ответната страна събира дъждовната вода от своя покрив, но след това водосточна тръба неправилно върви прикрепена върху калканната стена перпендикулярно на покрива на въззивницата и след нова извивка достига източния край на своя калкан, откъдето водата се отвежда в имота на въззиваемите. В заключението е отразено, че течът по калканната стена на въззивницата в таванския етаж се дължи на недоброто монтиране и укрепване на ламаринната пола върху надзида на въззивницата или на теч от демонтирания вече при огледа климатик, който е бил монтиран на калканната стена. Посочено е, че покривът на въззивницата е изпълнен непрофесионално, с различни по вид цигли, лошо подмазване, омазване с варов разтвор. Посочено е, че водосточните тръби на ответната страна, които са изпълнени по калканната стена са стандартни, в добро състояние и не са установени течове от тях. Вещите лица са отразили също, че покривът на въззивницата не е деформиран или пробит и съответно липсва теч в таванския етаж на въззивницата. Посочено е, че твърденията за паднал варов разтвор от лепежа на калканната стена на ответната страна е невъзможно, тъй като натрошената варова мазилка, находяща се в близост до калканния зид на ответната страна не съответства по състав или по цвят на минералната жълтеникава мазилка от калкана на въззиваемите.

Въз основа на заключенията на съдебно- техническата експертиза се налага изводът, че са налице неоснователни действия от ответната страна досежно монтирането на процесната водосточна тръба в нарушение на разпоредбата на чл. 82, ал. 1 НПНУОВТУЗ на калканната стена на ответната страна над покрива на въззивницата, тъй като цитираната разпоредба забранява каквато и да е възможност да се инсталират стрехи, корниз, отвори или издатини на калканната стена при свързано застрояване, каквото е в настоящия случай. Независимо от това би следвало да се установи дали тези неоснователни действия на ответната страна създават пречки за въззивницата да упражнява правото си на собственостк в пълния обем. От заключенията на съдебно- техническите експертизи става ясно, че установеният теч по калканната стена на въззивницата не е в пряка причинно- следствена връзка с монтирането на водосточната тръба на калканната стена на ответната страна над покрива на въззивницата. Вещите лица са установили, че водосточната тръба е изработена от качествен материал, не са установени течове от нея и липсват такива течове на покрива на таванското помещения на въззивницата, което би следвало да се получи при теч от процесната тръба.