Определение № 724 от 26.09.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 724 гр. Ловеч, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500546 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Е.С.К., против Разпореждане №2060/09.08.2024г.,пост.по ч.гр.д.№ 926/2024г.на РСЛовеч,в частта, с която е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК срещу Р. Ю. М., по отношение на вземанията за договорно възнаграждение в размер на 1449.45лв.,за периода от 20.02.2023г. до 06.03.2024г., 521.75лв.- лихва за забава от 06.06.2022г.(датата на изпадане на длъжника в забава ) до 06.03.2024г.(датата на предсрочна изискуемост) и 262.23лв.- законна лихва,дължима от 06.03.2024г. до 29.05.2024г. Възразява,че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи права, като се позовава на съдебна практика на окръжни съдилища. Смята,че дори промените в ГПК-в чл.411,ал.2,т.3,обнародвани в „ДВ-к“ бр.100/2019г. не дават такива правомощия на заповедния съд. Счита,че неправилно РС-Ловеч не е направил задълбочен анализ на предпоставките по чл.143 от ЗЗП,от където би могло да се направи извод за наличие на неравноправни клаузи. Не е съобразена и разпоредбата на чл.145,ал.2 от ЗЗП. Не се съгласява и с отхвърляне на заявлението по отношение на договорното възнаграждение,тъй като то отговаря на законовите изисквания и не противоречи на добрите нрави, за което излага подробни съображения.Изразява несъгласие и с приетото по отношение на претендираната законна лихва.

Обяснява,че тя се търси като законна последица от предявяване на иска и затова е достатъчно само да бъде поискана от ищеца,не и да се индивидуализира по начина,изискван по отношение на иска по чл.86 от ЗЗД.Позовава се на ТРеш.№3/2017г.на ОСГТК на ВКС.По изложените съображения моли да се уважи жалбата и присъдят всички претендирани със заявлението вземания и направените разноски.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане чрез ССЕВ на 14.08.2024г., а 1 жалбата е подадена на 21.08.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№926/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 30.05.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№926/2024г. по описа на съда. Заявителят „Профи Кредит България”ЕООД е предявил вземане срещу Р. Ю. М. от с.л.,Лов.област. Вземането е в общ размер от 9465.16лв., от който– неплатена главница от 3483.96лв., неплатено договорно възнаграждение в размер на 1449.45лв., дължимо за периода от 20.02.2023г. до 06.03.2024г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителна услуга „Фаст“ - 1123.31лв.,допълнителна услуга „Флекси“ - 2094.46лв., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.,начислени на 20.06.2022г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за заплащане на вноска по кредит- 500лв.,начислени на 22.05.2023г., лихва за забава в размер на 521.75лв. за периода от 06.06.2022г.-датата на изпадане на длъжника в забава, до 06.03.2024г.-дата на предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 262.23лв., дължима от 06.03.224г.до 29.05.2024г. Пояснено е че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва на осн.чл.6 от ЗМДВИППП), както и такава от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Като основание е посочен Договор за потребителски кредит с № 40009580497 от 17.05.2022г., сключен между Р. Ю. М. и „Профи Кредит България”ЕООД. Обяснява се,че преди да сключи кредита клиентът е подал искане за отпускане и е получила разяснения,въз основа на които е имала възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото й състояние. След одобрение, на 17.05.20227г., е сключен Договор за потребителски кредит с № 40009580497, подписан при Общи условия, които са неразделна част от него. При сключване на договора клиентът е декларирала с подписа си,че е запозната със съдържанието им, приема ги, няма забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно и в срок задължението си като превежда по посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема задължението да върне договорената като общо задължение сума,посочена в т.VІ от Договора за срок от 36 месеца,с месечна вноска по погасителен план от 302.48лв. и падежна дата на 5-то число от месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в договора. Задължението възниква към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на 1449.45лв., за периода от 20.02.2023г. до 06.03.2024г.

Кредитополучателят е поискала и закупила пакет от допълнителни услуги, чрез който е получила приоритетно разглеждане и становище по искането за потребителски кредит, възнаграждението по които става изискуемо със закупуване на пакета. Страните са се съгласили плащането на допълнителните услуги да се разсрочи за срока на договора на равни месечни вноски. Неизплатеното възнаграждение по тези услуги е- за „Фаст“- 1123.31лв.,а за „Флекси“2094.46лв.

Сочи, че Р. Ю. М. е направила 7 погасителни вноски и е изпаднала в забава. За периода 2 на изпадане в забава по-голяма от 14 дни- от 20.06.2022г. е начислена такса от 30лв.С оглед подългата забава-над 90 дни, на 22.05.2023г. е начислена и предвидена в Тарифата такса за събиране на вземането от 500лв. От момента на изпадане в забава- 06.06.2022г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 06.03.2024, дължи и лихва за забава в размер на 521.75лв. Твърди, че длъжникът е уведомена за обявяването на предсрочната изискуемост, настъпила преди подаване на заявлението. Моли да се присъдят и разноските – 189.3лв.-държавна такса и 180лв.-разходи за юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит Стандарт с №40009580497 от 17.05.2022г., Погасителен план, Анекс №1 към договора от 06.12.2022г., Анекс №2 към договора от 08.02.2023г., доказателства за представителството на пълномощника на заявителя.

С Разпореждане №1549/10.06.2024г. РС-Ловеч е оставил заявлението без движение с указания за уточняване на размера на погасеното задължение с направените 7 вноски, как е отнесено погасяването.С Определение №669/09.07.2024г. съдът е приел,че не е постъпило уточнение и е върнал обратно заявлението. С Определение №602/05.08.2024г.,пост.по в.ч.гр.д.

№467/2024г. ОС-Ловеч е отменил разпореждането и върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, приемайки, че заявителят е подал своевременно уточнителна молба, приложена допълнително.

С Обжалваното Разпореждане № 2060/09.08.2024г. РС-Ловеч е приел,че клаузите за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги и таксата за извънсъдебно събиране на вземанията, са нищожни,тъй като противоречат на добрите нрави, поради което и на основание чл.23 от ЗПК е отхвърлил заявлението за договорно възнаграждение, мораторна и законна лихви и възнаграждение за допълнителни услуги и такси. Издал е Заповед № 773/09.08.2024г. за дължима главница в размер на 3483.96лв.,заедно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението– 30.05.2024г. до изплащане на вземането,а разноските по съразмерност-общо сумата 99.12лв.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

Съставът напълно споделя приетото от заповедния съд по отношение клаузата за допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране на вземане. Проверката на заповедния съд е в рамките на задължителните му ангажименти,при констатиране,че се касае за правоотношение с потребител. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а по т.3-дали не се основава на неравноправни клаузи,съотв.дали има обоснована вероятност за това. Именно в рамките на този контрол съдът проверява и може да констатира наличие на неравноправни клаузи,поради противоречие с императивни норми на закона.Касае се за законово регламентирано задължение на съда, което изрично е вменено и в заповедното производство,въпреки специфичните му характеристики. Възражението на жалбоподателя за недопустимост на такава проверка е неоснователно, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК.

Клаузата за дължимо възнаграждение за допълнителни услуги и такси са нищожни.

При съобразяване на приложения погасителен план става ясно,че вноските по тази неравноправна клауза са включени като стойност в общия размер на дължимата месечна вноска и служат за база за формиране на дължимите главница, лихви-като акцесорни задължения- на договорната, лихвата за забава и законната след предсрочната изискуемост. С оглед на тази 3 обусловеност и при липсата на конкретни данни с платените 7 вноски каква сума от отделните вземания е погасена, а и възможност в рамките на настоящето едностранно заповедно производство да се правят изчисления, съставът намира,че не е налице категоричност и яснота за изискуемия размер на предявените вземания без участието на претенциите, основаващи се на прогласени за нищожни клаузи. Дори и с заявеното в уточнителната молба не може да се установи реалният размер на дълга,тъй като и там отново се сочи общо погасена сума „по –погасителен план“, без да е уточнено по кое от отделните пера на вземането е отнесено- главница, за договорна, съотв.мораторна лихви. При неяснота за точния размер на погасена,сътов.дължима главница,не може да се установи и размерът на лихвата за забава, както е уговорена (ОЛП плюс 10%).

Затова заявлението е следвало да се отхвърли изцяло. Съставът намира,че не са налице и доказателства за предсрочна изискуемост на вземането,доколкото уведомлението не е връчено редовно на длъжника. С оглед забраната да се влошава положението на обжалващия,настоящата инстанция не може да ревизира разпореждането в тази част,поради което следва да го потвърди по изложените по-горе съображения в обжалваната отхвърлителна част.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че Разпореждане №2060/09.08.2024г.

РС-Ловеч е правилно в обжалваната му част,поради което следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2060/09.08.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 926/2024г. по описа на РС-Ловеч,в частта,с която е отхвърлено заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК ***, срещу Р. Ю. М. от с.л.,Лов.област., за вземанията за договорно възнаграждение в размер на 1449.45лв.,за периода от 20.02.2023г. до 06.03.2024г., 521.75лв.- лихва за забава от 06.06.2022г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до 06.03.2024г. (датата на предсрочна изискуемост) и 262.23лв.- законна лихва,дължима от 06.03.2024г. до 29.05.2024г., по Договор за потребителски кредит Стандарт с №40009580497 от 17.05.2022г., като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4