Решение № 505 от 27.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 505 гр. Велико Търново, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110103208 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск за изменение на постановени със съдебно решение мерки относно режим на лични отношения с ненавършили пълнолетие деца, с правно основание чл.59, ал.9 от СК и иск по чл.127 а ал.2 от СК.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът и ответницата са родители на малолетното дете Н В. П.а, родена на****. Сочи се, че с решение по гр.дело №570/2023г. по описа на ВТРС е прекратен брака на страните и е постигнато споразумение относно упражняването на родителските права, режим на лични отношения и издръжка за детето, като упражняването на родителските права е предоставено на майката, а за бащата е определен режим на лични отношения с детето. Ищецът заявява, че ответницата не допуска осъществяване на контакт на бащата с детето извън определения режим на лични отношения, но детето имало желание да прекарва повече време с баща си. Ищецът счита, че е налице промяна в обстоятелствата, като сочи, че към момента детето вече е ученичка.

Ищецът заявява, че желае да се вижда с детето и през седмицата, както и по време на празници, които не са посочени в решението на съда, в което е определен режимът на лични отношения. В исковата молба се прави искане за изменение на режима на лични отношения на бащата с детето, като ищецът посочва режим на лични отношения, който счита за подходящ. На следващо място се прави искане съдът да даде разрешение за издаване на задграничен паспорт за детето и да даде разрешение за пътуване на детето в чужбинадържавите членки на ****

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата 1 заявява, че претендирания от ищеца режим на лични отношения не е подходящ. Сочи, че действащия към момента режим на лични контакти на бащата с детето е в интерес на детето, като съображенията си излага в отговора. По отношение на иска по чл.127а ал.2 от СК ответницата излага становище, че не възразява на детето да се издаде паспорт, както и заявява, че би дала съгласие за конкретно пътуване на детето в чужбина, период и дестинация.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът и ответницата са родители на ненавършилото пълнолетие дете Н В. П.а, родена на****

С влязло в сила решение по гр.дело ****г по описа на ВТРС е прекратен бракът на страните с развод по взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК, съгласно което родителските права спрямо роденото от брака дете Н се предоставят за упражняване от майката М. Й., като за бащата е определен следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета седмица от всеки месец през годината от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя, с пренощуване при него, включително през лятото два пъти за по две седмици, като времето не съвпада с годишния отпуск на майката.

Бащата се задължава да взема и да връща детето от и на местоживеенето на майката ;

Считано от 2023 г. детето Н В. П.а с ЕГН ********** да празнува официалните празници в дните обявени за такива, по следния режим: от 10:00 ч. на първия обявен за официален почивен ден за Коледните празници до 18:00ч. на последния ден, с право на преспиване при своя баща, а Новогодишните и Великденски празници със своята майка. На съответна следваща година детето Н В. П.а с ЕГН ********** да празнува официалните празници, както следва: официалните Коледни празници със своята майка, а Новогодишните и Великденски официално обявени почивни дни със своя баща, от 10:00 ч. на първия обявен за официален почивен ден до 18:00ч. на последния ден, с право на преспиване при него, и по посочения начин ще се редуват всяка година. Бащата се задължава да взема и връща детето от и на местоживеенето на майката ; Детето Н В. П.а с ЕГН ********** да празнува рождения си ден / 30-ти ноември / и имения си ден / 6-ти декември / през 2023 г. със своята майка, а през следващата година със своя баща. Бащата ще има право да вземе детето при себе си от 10:00 часа на рождения и имен ден на детето до 18:00ч. на следващия ден, и по посочения начин ще се редуват всяка година.Бащата се задължава да взема и връща детето от и на местоживеенето на майката. В случай, че на рождения ден на майката М. И. П.а, който е на 15-ти октомври, детето се пада да е при баща си, майката има право да го вземе, за да празнуват заедно от 10:00ч. на 15.10. до 18:00 ч. на 16.10., което включва и преспиване на детето при нея. В случай, че на рождения ден на бащата В. Л. П., който е на 12-ти ноември, детето се пада да е при майка си, бащата има право да го вземе от 10:00 ч. на 12.11., за да празнуват заедно, което включва и преспиване на детето при него, до 18:00ч на 13.11. всяка година.В този случай бащата се задължава да взема и връща детето от и на местоживеенето на майката.

2

От социалния доклад, представен по делото от ДСП ****, се установява, че детето Н се отглежда в семейната среда на майката. Същата разполага с необходимия родителски капацитет и задоволява основаните потребности на детето. Посочено е , че детето не е прекъсвало контакт с баща си, който от своя страна желае контактите с детето да са повече.

Налице е емоционална привързаност на детето към двамата родители, както и наличие на добри личностни и родителски качества.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б И. П.а и Л А П. Свидетелката П.а, която е баба на детето по бащина линия, разпитана каза, че синът й контактува с детето Никол по определения от съда режим на лични отношения. Според свидетелката бащата иска да се вижда с детето повече време от определения режим на лични отношения. Пред свидетелката детето Н споделило, че иска да вижда баща си, да е при него.

Според свидетелката детето плачело, че не може да бъде с баща си повече време.

Свидетелката заяви,че когато майката на детето е на работа втора смяна, нейният съжител взема детето от училище, а самото дете искало баща му да го време. Свидетелката заяви,че пред нея детето казвало, че иска да пътува в чужбина ,да отиде *** Свидетелката П, разпитана каза, че пред нея детето Н не е плакала за баща си, както и не е споделяло какво прави, когато е при баща си. Н се чувствала добре при майка си и нейния съжител.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК е допустим, а разгледан по същество е основателен. Съгласно нормата на чл.59 ал.9 от СК изменение на режима на упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата, може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Законодателят допуска такава промяна, защото отношението родител-дете след развода е променливо от гледна точка на всестранния интерес на детето. Този извод присъства и в ППВС №1/1974г., с което е изяснено, че възможността за изменение на мерките относно родителските права е израз на всестранната грижа за децата, като избирането на най-подходящите за тях мерки цели правилното им развитие. Ето защо, ако обстоятелствата се изменят съществено, ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземането на нови съобразно изменените обстоятелства. Критерий за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК е дали след решението за родителски права са настъпили обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.

В настоящия случай, предмет на исковата претенция е искане за изменение само на режима лични отношения на бащата с детето, като се иска разширяване на контактите.

Ищецът обуславя искането си с твърдения, че както той самия, така и детето Н искат да прекарват повече време заедно.

По делото не е спорно и от събраните доказателства се установява, че със съдебно решение по гр.дело ****. по описа на ВТРС, по споразумение по реда на чл.51 от СК, упражняването на родителските права по отношение на детето Нл В. П.а е представено на нейната майка М. Й., като за бащата В. П. е определен режим на лични отношения с детето.

3

От събраните гласни доказателства се установи ,че бащата осъществява редовно срещи с детето си в рамките на определения по съдебното решение режим на лични отношения.

Установи се от показанията на свидетелката П.а и от изложеното в социалния доклад, че между бащата и детето е налице емоционална привързаност, детето със желание ходи при баща си и прекарва време с него по определения режим на лични отношения. От изложеното в социалния доклад е видно, че в дома на бащата има създаден необходимия уют и лично пространство за детето, както и че е налице подкрепяща среда от страна на разширеното семейство и за двамата родители. Към момента детето Н е вече ученичка, което обстоятелство е настъпило след влизане в сила на решението, по което е определен действащия към момента режим на лични отношения. Съдът намира,че в интерес на детето е да контактува по възможност повече време с родителя, при когото не живее. По този начин се запазва връзката с този родител и се създават предпоставки за по-пълноценно общуване между родителя и детето. Детето се чувства добре с баща си, който от своя страна проявява загриженост и желание да прекарва време с детето си, като по този начин присъства реално в живота на детето си, въпреки раздялата между родителите. Съдът взе предвид показанията на свидетелката П.а, съобразени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, защото отразяват преки впечатления на свидетелката, която често общува с детето и същите кореспондират с останалите събраните по делото доказателства и не се опровергават от гласните доказателства, ангажирани от ответната страна. Обстоятелството изложено в показанията на свидетелката П относно грижите полагани от съжителя на майката за детето и тяхното общуване не променя извода, че в интерес на детето е да общува пълноценно найвече с баща си, който от своя страна има възможност и желание да отделя повече време на детето си. Ето защо и при съобразяване на това, че детето е по-голямо на възраст от момента, в който е определен първоначалния режим на лични отношения и вече е ученичка, съдът намира, че следва да бъде изменен режимът на лични отношения на бащата с детето, като новият такъв, макар и да не се отличава съществено от действащия към момента, ще даде възможност на детето да прекарва време с баща си през седмицата и ученическите ваканции, както и официално обявените празнични дни през годината, извън времето, което детето е ангажирано с учебния процес.

По иска по чл.127а ал.2 от СК

При решаване на спора по чл.127а ал.2 от СК съдът следва да прецени какъв е интереса на детето. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в случая. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства е видно, че след развода на родителите, упражняването на родителските права по отношение на детето Н е предоставено на майката, като за бащата е определен режим на лични отношения с детето. От социалния доклад и от казаното от детето се установи, че то поддържа контакт с баща си често и се чувства добре с него. Съдът намира, че в интерес на детето е, то да има възможност да пътува на почивки и екскурзии в чужбина, което би допринесло за запознаване със забележителностите и културата на други държави и формиране на 4 непосредствени представи за света и разширяване на познанията му. Ето защо съдът приема, че е налице необходимост детето да може да пътува извън страната, придружавано от бащата, по време на режима на лични отношения, който той осъществява с детето. В конкретния случай исковата претенция е за разрешение за пътуване до ****. Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето. Съдът следва да съобрази и разясненията със задължителен характер дадени в ТР 1/2016г от 03.07.2017г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че съдът може да разреши по реда на чл.127а ал.2 от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/ или до определяеми държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. С оглед изложеното, съдът като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че разрешението за пътуване в чужбина следва да се отнася до пътувания на детето Н до държави членки на ЕС/чийто кръг е определяем/ и до съседна държава**** за почивки, екскурзии, което разрешение, с оглед възрастта на детето, следва да бъде дадено за срок от пет години, като следва да се отбележи, че пътуванията на детето извън страната следва да бъдат съобразени с режима на лични отношения на бащата с детето, организирани по време, така, че да съвпадат с него. Съдът намира, че с постановяване на решението за заместващо съгласие на майката за пътуване на детето до посочените държави и период, ще бъде защитен интереса на детето, включително и правото му на свободно движение извън пределите на България, като при пътуване същото следва да бъде придружавано от своя баща. По отношение искането да бъде дадено разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето, същото се налага предвид разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗБДЛ, според която подаване на заявление за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се извършва лично и от двамата родители. Ето защо съдът намира, че с настоящото съдебно решение следва да бъде дадено и разрешение заместващо съгласието на майката, за детето Н да бъде издаден задграничен паспорт, което е в негов интерес.