Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 29.02.2024, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 431/2022
Вид
Решение № 111
Подписан
29.02.2024
В сила
29.02.2024
Състав
Надя Георгиева Пеловска-Дилкова, Борис Константинов Динев, Мирослав Данаилов Досов

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.342 , ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.343 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Враца, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Борис К. Динев при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20221400500431 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на П. Г. Р., ЕГН **********, с адрес ***, представляван по пълномощие от адв. В. В. от АК-Враца, срещу Решение №63/17.06.2022г., постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№574/2021г., с което е осъден да заплати на К. П. Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата 4 520.61лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от виновно причинено от ответника ПТП, настъпило на 08.09.2019г. между лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. №ВР *** ВМ и лек автомобил "Хюндай Туксон" с рег.№А *** НМ, от която сумата 3 734.70лв., представляваща заплатени лизингови вноски за 6 месеца по договор за финансов лизинг №194004038875/20.05.2019г., сключен между ищцата и "ОТП Лизинг"ЕОД, клон Бургас за увредения лек автомобил "Хюндай Туксон", и мораторна лихва за периода 01.10.2019г.-25.10.2021г. в размер на 785.91лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

В жалбата се поддържа, че решението е нищожно поради абсолютната му неразбираемост и алтернативно – недопустимо като постановено по недопустим иск.

Инвокира се и оплакване за неправилност на решението като постановено при съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Според въззивника е налице неяснота в диспозитива на решението, която прави волята на съда неразбираема, и се обръща внимание на това, че с исковата молба са предявени два иска – за изплащане на 6 броя лизингови вноски по договор за финансов лизинг, както и за обезщетение и мораторна лихва, при което районният съд е следвало в диспозитива да се произнесе на какво правно основание осъжда ответника да заплати двете суми.

Следващото оплакване е, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск, тъй като в диспозитива на решението е приел, че присъденото обезщетение е за 1 претърпени имуществени вреди, причинени виновно от ответника при ПТП, при положение, че такава претенция не е предявена с исковата молба.

В жалбата се настоява, че в доклада по чл.146 ГПК районният съд е приел неправилна правна квалификация на иска по чл.45 ЗЗД и в тази насока се развиват правни съображения във връзка с деликтната и с договорната отговорност. Поддържа се, че съдът не е изследвал причинния процес в съвкупност с други доказателства, за да приеме, че е налице причинена вреда от поведението на ответника, изразяваща се в плащане от страна на ищцата на 6 броя лизингови вноски.

На следващо място въззивникът поддържа, че искът не е доказан и по размер и съдът не е указал, че следва да се ангажират преки доказателства за причинените имуществени вреди, и не е проявил активност да насочи страната, която претендира обезщетение, да установи действителното фактическо положение. Цитира се съдебна практика във връзка с подлежащите на обезщетяване имуществени вреди – претърпяна загуба и пропусната полза и се настоява, че в случая районният съд не е изследвал налице ли е такава загуба или пропусната полза от заплащането от ищцата на дължимите лизингови вноски, при положение, че лизинговият договор не е развален или прекратен.

В жалбата се заявява искане обжалваното решение да бъде обезсилено и алтернативно да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго по същество, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззивникът претендира разноски за двете инстанции.

В жалбата не се заявяват доказателствени искания. Чрез пълномощника си адв.

М. П. от САК въззиваемата е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба.

В отговора се настоява, че предявеният иск е с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД и че ищцата е доказала всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Според въззиваемата вината на ответника е доказана от представените по делото материали от воденото досъдебно производство и в тази връзка се поддържа, че П. Р. е причинил ПТП и настъпилите в резултат от него вреди.

Нататък в отговора се развиват съображения в посока, че районният съд е преценил правилно, че на основание чл.343 ТЗ рискът от случайно погиване или повреждане на вещта се носи от лизингополучателя и той е този, който по силата на изричните договорни клаузи е носител на риска и на правото да търси директната /включително деликтна/ отговорност от делинквента. Пояснява се, че с исковата молба ищцата претендира обезщетение за претърпените имуществени вреди, които са причинени виновно от ответника, обосновавайки същите с размера на заплатените лизингови вноски за периода, в който е била лишена от възможността да ползва автомобила. Поддържа се, че невъзможността ищцата да ползва автомобила за период от 6 месеца в резултат от виновно причинената от ответника вреда представлява претърпяна от нея загуба, подлежаща на обезщетяване.

Въззиваемата заявява искане обжалваното решение да бъде потвърдено, като претендира разноски за тази инстанция.

В отговора не се заявяват доказателствени искания:

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в 2 обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се Решение №63/17.06.2022г., постановено от Районен съд-Оряхово по гр.д.№574/2021г., с което е осъден да заплати на К. П. Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата 4 520.61лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от виновно причинено от ответника ПТП, настъпило на 08.09.2019г. между лек автомобил "Фолксваген Голф" с рег. №ВР *** ВМ и лек автомобил "Хюндай Туксон" с рег.№А *** НМ, от която сумата 3 734.70лв., представляваща заплатени лизингови вноски за

6 месеца по договор за финансов лизинг

№194004038875/20.05.2019г., сключен между ищцата и "ОТП Лизинг"ЕОД, клон Бургас за увредения лек автомобил "Хюндай Туксон", и мораторна лихва за периода 01.10.2019г.-25.10.2021г. в размер на 785.91лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

От приетия като доказателство по първоинстанционното дело на л. 9-26 договор за финансов лизинг № 194004038875/20.05.2019 г., сключен между „ОТП лизинг“, клон Бургас като лизингодател и ответницата като лизингополучател се установява, че предмет на договора е автомобил HYUNDAI TUCSON шаси №:TMAJ3815GHJ355921 Договорът е отразен и в КАТ видно от приетия като доказателство на л. 28 от досъдебното производство талон на автомобила в който е отразена и датата на първоначална регистрация на автомобила - 20.01.2017 г.

Видно от приетия като доказателство на л. 27 от първоинстанционното производство автомобилът е предаден от „ОТП лизинг“ на ответника, макар че в протокола не посочена датата на предаването на вещта.

Видно от текста на договора за лизинг е предвидено заплащане на лизингови вноски в размер съобразно погасителния план към договора. Такъв не е наличен по делото,

В чл. 6 и следващи от договора за лизинг са посочени финансовите параметри на договора за лизинг от които може да се изчисли, че при заем в размер на 14 813,10 лв., срок на заема 51 месеца (4,25 години) и лихвен процент по заема 4,29 % месечната вноска възлиза на 318,25 евро или 622,45 лв. по фиксинга на БНБ.

По делото са приети като доказателство на л. 32-42 от първоинстанционното дело 6 броя съобщения към фактури с номера 9000401844/03.09.2019, 9000410451/02.10.2019,

9000419874/05.11.2019,

9000428740/03.12.2019,

9000437903/06.01.2020 и 90000447427/05.02.2020, издадени от лизингодателя на ответницата като лизингополучател за вноски от 4 до 9 по договора за лизинг за сумата 622,45 лв. всяка лизингова вноска, вноска включваща главница и лихва. Видно от отбелязването всяка данъчна фактура е издадена на датата на данъчното събитие.

От приетото като доказателство по делото на л. 38 извлечение за периода 01.09.2019-29.02.2020 г. от банковата сметка на ищцата се установява, че същата е заплатила сумите дължими по тези фактури, като заплатената сума е съответствала на уговорения размер на лизинговите вноски към датата на сключване на договора за лизинг.

Относно настъпването ПТП и механизма му от първоинстанционния съд на л. 8 е приет като доказателство по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица 3

№ 14/2019, издаден от мл. АК при РУ-Червен бряг.

Видно от протокола ПТП е настъпило на 08.09.2019г. около 16:30 ч. в гр. Червен бряг, на кръстовище образувано от *** и ***.

В ПТП са участвали ответника като водач на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рer. № ВР *** BM, ищцата като водач на лек автомобил „ХЮНДАЙ ТУКСТОН " с рег. № А *** НМ, собственост на ОТП ЛИЗИНГ ЕООД БУРГАС БУЛ *** и лек автомобил „ФИАТ ТИРО " с рег. № ЕН *** АТ, собственост на водача В. П.

Д. ЕГН **********

В същия е отразен механизма на настъпване на ПТП – ответникът не спазва предписанията на пътен знак „Б-2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, отнема предимството на правилно движещата се ищца като водач на автомобила и реализира ПТП като се блъска в него, в следствие на сблъсъка се блъска и в трети автомобил, който трети автомобила е бил в състояние на покой при настъпването на ПТП.

Доколкото протоколът представлява официален документ и по делото няма събрани доказателства, които да го опровергават настоящият съдебен състав намира за доказан отразения в протокола механизъм за настъпване на ПТП и участниците в ПТП.

От приетото като доказателство по делото на л. 29 от РС-Оряхово уведомление изх. № 20-03-1796/09.12.2019 г. до лизингодателя, изходящо от „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВНЕ“ АД, се установява, че по оферта за ремонт на официален сервиз на марката „Индустриал комерс“ ремонтът на автомобила, управляван от ищцата би възлязъл на сумата от 32484,72 лв., според „Сожелийз България“ ЕООД, клон „Бургас“‚ оценката на автомобила към датата на ПТП била 39126,38 лв., поради което и застрахователя на лизингополучателя е приел че разходите за възстановяване на автомобила възлизат на 82 % от застрахователната сума и е налице тотална щета и е определил обезщетение в размер на 26619,92 лв. възлзизащо на 68 % от действителната стойност на автомобила и след прихващане на сумата от 405.24 лв. е изявил готовност да преведе на бенефициента по застраховката сумата от 26124,68 лв.

По делото на л. 30 е представен и е приет като доказателство опис на претенцията с посочване на констатираните от „Сожелийз България“ ЕООД, клон „Бургас“ повреди.

Във връзка с твърдението на ищеца, че спрямо ответника се водело наказателно производство срещу ответника по делото от депозираното в първоинстанционното производство по делото с молба вх. № 394/20020 г. постановление на РП – Червен бряг от 21.12.2021 г. се установява, че досъдебното производство № ЗМ-279/2019 год по описа на РУ -Червен бряг, пр,пр. № Д-178/2019 год. по описа на РП-Червен бряг, водено за това, че на 08.09.2019 год. около 16.40 часа в гр. Червен бряг, на кръстовището на кръстовището на *** и ***, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с рег. № ВР *** ВМ, са нарушени правила за движение по пътищата и по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди по лек автомобил „Хюндай“, модел „Туксон“ с рег.№ А *** НМ, собственост на фирма „ОТП-Лизинг“ ЕООД - клон гр.Бургас престъпление по чл.343, ал.1. б.“а" вр.чл.342 , ал.1 от НК е прекратено по искане на пострадалия „ОТП лизинг“ ЕООД, тъй като вредите били обезщетение.