Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 323 от 11.03.2024, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4376/2023
Вид
Решение № 323
Подписан
11.03.2024
В сила
02.04.2024
Състав
Христо Милков Минев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл. 62 ал.1 · Кодекс на труда

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20233110204376 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на санкционираното дружество против наказателно постановление №03-2300376/17.05.2023г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „ Монтаж АС“ ЕООД с БУЛСТАТ 148065795 , за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ, вр. чл.1 ал.2 от КТ на търговеца е наложено административно наказание имуществена санкция на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ в размер на 3000.00лева.

В жалбата се твърди за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление. Оспорва се извършване на нарушението за което е санкционирано дружеството. Твърди се, че нарушението не е доказано и лицето, което е установено при проверката не е било работник на дружеството на строителя. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения при извършването на проверката, връчването на призовката за явяване за съставяне на АУАН, а в последствие и не са били обсъдени направените възражения срещу АУАН.

В с.з. представител на въззивника – адв.Б. от АК Варна поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП. Налице е изявление от страна на въззивника, че нее се претендират разноски по делото, тъй като 1 такива не са били направени.

Представител на въззиваемата страна излага доводи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На въззивното дружество е издадено НП, за това, че в качеството му на работодател, е допуснал до работа лицето С. С. М. с ЕГН **********, да полага труд в полза на „Монтаж АС“ ЕООД, изпълнявайки трудови функции на „общ работник“, извършващ кофражни дейности, на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в УПИ І-235,/ПИ ***, кв.25 по плана на СО „Ментеше“ в гр.Варна, с определено работно място, работно време, с уговорено трудово възнаграждение в размер на 780.00лева месечно, преди да е сключен писмен трудов договор между страните по възникналото трудово правоотношение.

Прието е, че нарушението е извършено на 07.04.2023г. в 13.40часа, когато е извършена проверката на описания строителен обект, в който ден С. С. М. е установено, че полага труд по кофражни дейности на втора плоча на обекта без да е сключен трудов договор в писмена форма между лицето и работодателя.

В с.з. е проведен разпит на актосъставителя. Лицето С. С. М. не е открито и не е призовано в с.з., въпреки направените опити за това. Съдът кредитира показанията на свидетелката М., като намира, че същите са обективно дадени и са непротиворечиви. В с.з. се установи от показанията на М., че М. е работил на описаното в АУАН обект в посоченото време, като общ работник с уговорено трудово възнаграждение без да е имал надлежно сключен трудов договор.

За така описаното нарушение е бил съставен АУАН № 032300376/28.04.2023г., като нарушението е квалифицирано по чл. 62 ал.1 от КТ, вр. чл.1 ал.2 от КТ. Акта е надлежно връчен на управителя на санкционираното дружество, който не е вписал възражения при връчването му, но в последствие е подал такива в законния за това срок. В същите са подробно изложени пет различни възражения свързани както с описаната в акта фактическа обстановка, така и с механизма на уведомяване за 2 проверката, призоваване и изготвяне на АУАН.

От описанието на нарушението в процесноото НП на ДИТ – Варна съдът не може да установи на какви доказателства се крепи твърдението на АНО, че С. М. е изпълнявала трудови функции на „общ работник“ към процесното дружество, но предвид факта, че в материалите по делото се установяват данни от проверката, че същият е извършвал кофражни дейности на ниво втора плоча на обекта и положения от него подпис в изготвения за проверката Констативен протокол за съдът е ясно, че С. М. е бил на строителния обект и е извършвал дейност там. От приложения трудов договор между С. М. и въззивника „Монтаж АС“ ЕООД се установява, че същия е сключен единадесет дни след датата на проверката – едва на 18.04.2023г. За съдът е ирелевантно защо работодателят е допуснал до работа лицето С.М., без да е имало сключен трудов договор за извършваната от М. дейност.

В хода на АНП липсва каквото и да било произнасяне, а още по малко е извършена проверка или разследване във връзка с направените срещу АУАН възражения. Тази липса естествено води и до нарушаване правото на защита на процесното дружество.

При издаването на НП съдът намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, като правилно е била установена фактическата обстановка по делото и правилно е прието, че е извършено описаното в него административно нарушение. Следва да се отчете обаче, че са направени възражения срещу АУАН, които АНО не е обсъдил и не се произнесъл по никакъв начин по тях. Това само по себе си разбира се представлява съществено процесуално нарушение свързано с нарушаване правото на защита на въззивното дружество, което е неотстранимо във фазата на съдебното производство и представлява самостоятелно отменително основание. Недопустимо е да липсва произнасяне по възраженията срещу АУАН, особено, когато те са подробно описани и индивидуализирани. В конкретния случай АНО не е изпълнил императивно вменените му задължения по чл. 52 ал.4 от ЗАНН и съществено е нарушил правото на защита на въззивното дружество, което е и самостоятелно отменително основание.

Предвид изложеното и съдът намира, че на следва да обсъжда размерът на санкцията наложена на въззивника, въпреки, че същата е определена в 3 границите на закона.

Съдът не намира, за нужно да обсъжда и основанието или липсата на такова за приложението на чл.28 от ЗАНН, доколкото е допуснато друго процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

Съдът намира, че предвид изхода на делото не следва да се произнася по отношение на разноските, доколкото процесуалния представител на въззивника е направил изрично изявление, че такива не са направени.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №03-2300376/17.05.2023г. на Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „ Монтаж АС“ ЕООД с БУЛСТАТ

148065795 е наложено административно наказание

ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000.00/три хиляди/лева, на осн.чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4