Определение № 232 от 04.09.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 232 гр. Варна, 04.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20233000600294 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.270, ал.4 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Г. Я. – служебен защитник на подс.П. А. П., срещу определение на Окръжен съд-Варна от 17.08.2023 година, постановено по НОХД № 562/2023г по описа на съда.

С атакувания съдебен акт е било отказано изменение на мярката за неотклонение, взета по отношение на подс. П. А. П. с ЕГН ********** от „Задържане под стража“ в по-лека.

Защитата излага аргументи основно за „несъразмерна тежест“ на продължаващото вече близо 7 месеца задържане на подс.П.. Според жалбоподателя необходимостта от задържането на подсъдимия е отпаднала, тъй като не е налице актуална опасност той да извърши престъпление – последното деяние, за което е налице осъдителен акт, е преди близо 8 години.

Според защитата опасността от укриване също е отпаднала, тъй като подс.П. има постоянен адрес в България, работил е в Испания, а освен това към момента здравословното му състояние е влошено. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на атакуваното определение и облекчаване на изпълняваната към настоящия момент мярка за неотклонение спрямо подс.П. от Задържане под стража в гаранция в пари или Домашен арест.

Срещу частната жалба не постъпило възражение от публичното обвинение.

На първо място, Варненският апелативен съд в настоящия състав, счете жалбата за допустима – подадена в срок и от легитимирана с правния си интерес страна. Разгледана по същество се преценява като основателна.

Наказателното производство по НОХД № 562/2023 г. по описа на ОС Варна се води срещу подс.П. А. П. по повдигнато обвинение за престъпление, 1 наказуемо по чл.255, ал.3, вр.ал.1, т 2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК. От 19.02.2023 година (когато подсъдимият е бил задържан в Република Хърватска) до настоящия момент изпълняваната спрямо подсъдимия мярка за неотклонение е задържане под стража. Законосъобразността й е била предмет съдебни проверки, както по реда на чл.64 и чл.249, ал.3 от НПК. Всички съдебните състави са били единодушни в констатациите си за наличието, както на обосновано предположение относно авторството, така и на опасност от извършване на престъпление и укриване в случай, че подсъдимият бъде освободен с каквато и да е по-лека мярка за неотклонение от текущата.

Настоящата инстанция се ангажира, на първо място, с извод за наличие и към настоящия момент, на пръв поглед, на доказателствено обосновани основания прокуратурата да поддържа обвинението, така както е предявено първоначално. Внимателният прочит на събраните в напредналото съдебно следствие пред първата инстанция доказателства, не е опровергава обосновано предположение относно авторството в онази степен, изискуема за целите на производството по чл.270, ал.1 от НПК.

Основният спор по делото е дали са налице основания за промяна на най-тежката мярка за неотклонение и най-вече дали е настъпило намаляване на интензитета на опасността от извършване на престъпление и укриване, обоснована от изминалия период на задържане на лицето. За да отговори на този въпрос, настоящият състав на ВАпС съобрази следното:

Практиката на ЕСПЧ по чл.5 от ЕКПЧ е установила четири основни „приемливи“ причини за продължаване на задържането: а) риск обвиняемият да не се яви на съдебния процес; б) риск обвиняемият, ако бъде освободен, да предприеме действия, които да накърнят правораздаването, или в) да извърши престъпления, или г) да причини обществено безредие (Buzadji срещу Република Молдова [голям състав], § 88; Tiron срещу Румъния, § 37; Smirnova срещу Русия, § 59;

Piruzyan срещу Армения)

Безспорно, тези рискове трябва да бъдат надлежно обосновани, а мотивите на органите, решаващи тези въпроси, не могат да бъдат абстрактни, общи или стереотипни (Мерабишвили срещу Грузия, § 222) Отнесени тези критерии към конкретиката на настоящото производство, по мнение на настоящата инстанция, не установяват наличие на нито един от посочените от ЕСПЧ рискове.

До този извод настоящата инстанция достигна след анализ на следните данни.

За да обоснове риска от укриване, първата инстанция е отчела събития, развили се преди повече от две години – през 2021 г., след като излежал ефективна присъда от 8 месеца, подс.П. напуснал пределите на България 2 и се установил в Испания. Там обаче липсват данни той да се е укривал – напротив, регистрирал е пребиваването си по надлежния ред, полагал е и труд по безсрочен трудов договор като шофьор; неговото международно издирване е приключило успешно и той е бил предаден на българската държава по ЕЗА през м.април 2023 г. и така е било обезпечено провеждането на досъдебното производство.

Липсват каквито и да е данни подсъдимият да е предприемал действия, които биха могли да бъдaт разглеждани като опит да се накърни правораздаването или да се предизвика обществено безредие.

На следващо място по делото е представена и медицинска документация от Затвора Варна, от която се установяват здравословни проблеми, наложили извеждането му от затворническата администрация за медицински преглед.

Защитата е представила и доказателства за влошено здравословно състояние и на жената,с която подс.П. съжителства.

Съдебното производство пред първата инстанция е на фаза съдебноследствие, в което подсъдимият взема активно участие.

При тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че може да се направи извод за дотолкова намалял интензитет на риска от извършване на престъпление или подсъдимият да не се яви на съдебни процес, щото да е отпаднала необходимостта от продължаване на задържането на подс.П..

Всъщност единственият спорен въпрос според този въззивен състав е коя е подходящата мярка, която би постигнала целите по чл.57 от НПК спрямо подс.П.. Доколкото той е неговото семейство преди задържането му, са били трайно установени в Испания, то очевидно домашен арест би поставил множество процесуални затруднения, изискващи намеса и на испанските съдебни власти. Доколкото обществената опасност на подсъдимия П. не е толкова значима, то обществените интереси била били ефективно постигнати и с определянето на Гаранция в пари. Нейният размер следва да бъде, освен съобразен с имотното състояние на подсъдимия и стойностния размер на обвинението, такъв, че угрозата от евентуалното му отнемане да представлява такова накърняване на имуществото на подс.П., че да го мотивира към добросъвестно процесуално поведение. П. е работил преди задържането си като шофьор в Испания, осъществявал е и собствена стопанска дейност по собствените му обяснения. Затова и подходящият размер на паричната гаранция се преценява да е 15 000 лева. Горното от своя страна налага въззивната инстанция да отмени отказа на ВОС и на свой ред да измени изпълняваната спрямо подс.П. МНО от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лева.

Предвид горното и на основание чл.345, ал.2 от НПК съставът на Апелативен съд- Варна

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение на Окръжен съд-Варна от 17.08.2023 година, постановено по НОХД № 562/2023г по описа на съда, с което е било отказано изменение на мярката за неотклонение на подс.П. от „Задържане под стража“ в по-лека.

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на подс. П. А. П. с ЕГН ********** от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 15 000 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4